Като имаме Господа Иисуса, Който ни освободи чрез Своите страдания, нека винаги гледаме към Него и се надяваме, че в Неговия знак е лекарството за нашите рани. Тоест, ако отровата на сребролюбието ни пронизва силно, нека да размислим за Него, и Той ще ни изцели. Ако ни мъчи жилото на похотта, да Му се помолим, и Той ще ни излекува. Ако ни притискат угризенията, породени от земни мисли, да Му се помолим пак и ще живеем.

Защото това са духовните змии в нашите души, заради чието смачкване Господ беше разпнат; за тях Сам Той казва: „върху змии и скорпиони ще стъпвате и нищо няма да ви повреди“ (Лука 10:19).

Проповед 37