Не знам кое е най-важното нещо, което трябва да проповядваме – че той [Йоан Кръстител] се е родил по чудесен начин или че е бил убит по чудесен начин – защото се е родил като пророчество и е бил убит заради истината. С раждането си той възвести идването на Спасителя, а със смъртта си осъди кръвосмешението на Ирод. Този свят и праведен човек, който се роди по необикновен начин в резултат на обещание, заслужи от Бога да си отиде от този свят чрез необикновена смърт – да остави, като изповяда Господа, тялото си, което беше получил като дар от Господа. Затова Йоан вършеше всичко по волята на Бога, тъй като се роди и умря заради Божието дело.

И все пак… не бива да се учудваме, че Йоан е заслужил такава благодат още с раждането си. Защото предшественикът и предтечата на Христос би трябвало да е имал нещо сходно с раждането на Господа, на Спасителя. Наистина, Господ е бил роден от девица, а Йоан – от безплодна жена, единият от неопетнено момиче, а другият – от вече изтощена старица. Следователно в раждането на Йоан също има нещо от славното и чудното. Макар да изглежда по-малко благородно една възрастна жена да роди, отколкото една девойка да роди, все пак, както гледаме на Мария, че е родила като девойка, така се чудим и на Елисавета, че е родила като стара жена. Всъщност мисля, че този факт съдържа известна тайна. Йоан, който е образ от Стария Завет, е трябвало да се роди от вече изстиналата кръв на една старица, докато Господ, който е щял да проповядва Евангелието на Небесното Царство, е произлязъл от девойка в разцвета на сияйната си младост. Мария, съзнаваща девствеността си, се удивлява на плода, скрит в утробата ѝ, докато Елисавета, съзнаваща старостта си, се изчервява, че утробата ѝ е натежала от заченатия. Затова евангелистът казва: “Тя се криеше пет месеца.” Колко прекрасно е обаче, че един и същ архангел Гавриил изпълнява служба при всяко [от двете] раждания! Той утешава невярващия Захария и насърчава вярващата Мария. Захария губи гласа си, защото се усъмнява. Но тя, понеже повярва веднага, зачена спасителното Слово.

Когато Захария неочаквано стана баща на син и неговите роднини възнамеряваха да го нарекат по име, те предложиха на бащата дъсчици, за да напише сам името според своето желание и това, което не можеше да изрази с думи, да го изрази с букви. Тогава, чудодейно, като взе дъсчиците и закрепи стилуса, той развърза езика си, като предшестваше буквите с речта си, и не написа, а каза: „Йоан“.

И така, виждате достойнството на светия Кръстител: той върна гласа на баща си, възстанови красноречието на свещеника! Виждате, казвам ви, неговата заслуга: устата, свързани от ангел, бяха развързани от Йоан. Това, което Гавриил бе възпрепятствал, младенецът го отвори, защото и той сам бе ангел, както е писано за него: „Ето, Аз изпращам Ангела Си пред лицето ти“ (Лука 7:27).

И така, погледнете Йоан: каква е силата на неговата дума! Какво е неговото име! Той върна гласа на бащата-свещеник, а на немия народ върна благочестието! Защото преди това Захария мълчеше – лишен от син и от своята длъжност, а когато се роди Йоан, бащата изведнъж стана пророк  и речта започна да се използва.

Проповеди