Защото цялото идване на Господа е станало заради човека, който е бил мъртъв в гроба на тъмнината, греха, нечистия дух и злите сили, за да може сега, в този век, да възкреси и оживи човека, да го очисти от всяка нечистота, да го просветли със Своята светлина и да го облече в собствените Си божествени небесни одежди.

При възкресението на телата, на които душите вече са възкръснали и прославени, тогава и тялото ще бъдат съ-прославено и осветено заедно с душата, която вече е просветлена и прославена. Защото техен дом, шатра и град е Господ. Те ще се облекат в небесното неръкотворно обиталище — в славата на Божествената светлина, тъй като са станали чеда на светлината.

Те няма да се гледат с лошо око, защото злобата ще бъде премахната. Там няма нито мъж, нито жена, нито роб, нито свободен, защото всички ще се преобразят в Божествена природа, станали Христоси, богове и чеда Божии („Χριστοὶ καὶ θεοὶ). Там тогава брат със сестра мирно ще говорят, без да се срамуват, защото всичко и всички са едно в Христос.

Почивайки в една светлина, единият ще обръща внимание на другия, и в това внимание те веднага ще засияят отново в истината, [като се издигат] към истинското съзерцание на неизразимата светлина.

Така, в много форми и в многообразни и разнообразни божествени слави, ще се гледат един друг, и всеки ще бъде изпълнен с удивление и ще ликува с неизразима радост, виждайки славата на другия.

Беседа 34

Божествената природа има хляба на живота, за който се казва: „Аз съм хлябът на живота“, както и живата вода, и виното, което истински весели сърцето на човека, и елея на радостта, и изобилната и многообразна храна — небесна и духовна, и небесните одежди на светлината, които идват от Божия Дух. В това е вечният живот на душата.

Горко на тялото, когато стои само в своята природа, защото се разрушава и умира. И горко на душата, когато стои само в своята природа и се уповава единствено на собствените си дела, без да има общение с Божествения Дух, защото умира, недостойна за вечния живот на Божеството.

Както при болните, ако тялото не може да приеме храна или питие, човекът е изгубен и всички истински приятели, роднини и близки плачат за него, така и Бог, и светите ангели плачат за душите, които не се хранят с небесната храна на Неговия Дух и не живеят в нетление.

Това обаче не са просто думи, изречени напразно, а духовно дело на живота, дело на истината, осъществяващо се в достойната и вярна душа.

Беседа 9

Както, ако някой притежава голямо богатство, слуги и деца, той дава една храна на слугите, а друга на собствените си деца, родени от неговото семе (защото децата наследяват бащата и ядат заедно с него, уподобени на своя баща), така и Христос, истинският Господар, Който е създал всичко, храни злите и неблагодарните. Но Своите деца, които е родил от Своето семе и на които е дал от Своята благодат, в които се е изобразил Господ, Той отглежда и храни с различна отмора, храна, ястие и питие, отличаващи ги от останалите хора. Тези деца, които пребивават със своя баща Иисус, за тях Господ казва: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мен, и Аз в него, и смърт няма да види.“ Защото онези, които имат истинското наследство, са родени като синове от Небесния Отец и живеят в дома на техния Отец, както казва Господ: „Слугата не пребъдва в дома завинаги, но синът пребъдва завинаги.“

Затова, ако и ние желаем да се родим от Небесния Отец, трябва да направим нещо повече от останалите хора – да покажем усърдие, усилие, ревност, любов, добродетелен живот, да пребъдваме във вяра и страх [Божий], като желаещи да се удостоим с такива блага и да наследим Бога. „Господ е дял от моето наследие и моята чаша.“ (Пс. 15:5).

И така, виждайки доброто намерение и търпението ни, Господ показва своето милосърдие, и като ни очисти от сквернотата на греха и от вечния огън, който е в нас, ни прави достойни за Царството.

50 духовни беседи, слово 13