В Йерусалим имаше къпалня при Овчата порта, която имаше пет притвора: четири обграждаха къпалнята, а петият беше в средата, и в нея лежеше множество болни. И неверието сред юдеите беше голямо. Но Лекарят на душите и телата даваше изцеление с мярка, като първо изцели този, който беше болен от дълго време, за да го освободи бързо от страданията. Защото той не лежеше от болестта един ден, нито два, нито година, а цели тридесет и осем години.

Беседа за парализираня край къпалнята

Парализираният беше известен на всички поради продължителността на болестта си. А Великият Лекар (Христос) показа Своята сила, макар че беше отхвърлян от онези, които Го възприемаха неправилно.

Каква велика сила на Лекаря, Който поставя изцелението в зависимост от желанието на болния! Понеже спасението идва от вяра, Той го пита: „Искаш ли?“ за да подбуди желанието и да активира действието. Това е присъщо единствено на Иисус. Никой лекуващ телесните болести не може да каже на всички: „Искаш ли да бъдеш здрав?“ Но Иисус не само дарява желанието, Той приема вярата и безвъзмездно дарява изцелението.

Беседа за парализирания край къпалнята

Обикаляйки край къпалнята, Христос видя човека, без да пита и без да се нуждае да научи от други. Със своята божествена сила Той допълни липсващото. Виждайки го, Той не го попита от колко време лежи болен, защото вече знаеше, понеже знае всичко още преди да го види. Ако за тайните на сърцето Той нямаше нужда някой да Го пита за човека (защото Той сам знаеше какво е в човека), то колко повече за болестите, които са очевидни и външни!

И така, Той видя човека, лежащ от дълго време, тежко страдащ от болест. Тежестта на греховете му беше голяма, както и болката от продължителната болест. Задава му въпрос, който съдържа желаното. „Искаш ли да бъдеш здрав?“ И нищо повече не каза, оставяйки въпроса отворен. А въпросът беше двояк, защото не само тялото на този човек беше болно, но и душата му, както става ясно от следващите думии на Иисус: “Ето, ти оздравя, недей греши повече, за да не ти се случи нещо по-лошо”.

Беседа за парализирания край къпалнята

И така, Той му каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи.“ Болестта беше продължителна, но лечението – мигновено. Парезата беше многогодишна, но възстановяването на тялото – светкавично. Защото Той е Творец на нервите на тялото, Този, Който дарява различни изцеления, същият Този, който чрез намазване с кал даде чудно лечение. За виждащия калта, ако бъде намазана на очите му, би пречила на зрението, но Иисус чрез калта даряваше зрение на слепите.

На едни Той прояви Своята сила по един начин, на други – по друг. А на този каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи.“ Какво изумление, мислиш, че обзе зрителите? Видимото бе удивително, но неверието – ужасно. Дългогодишната болест бе изцелена, но продължителното неверие не бе излекувано. Юдеите оставаха в своите страсти и не желаеха да бъдат изцелени.

Те казваха: „Събота е, не ти е позволено да вдигнеш постелката си.“ Законодателят беше там, но друг ти говореше: „Не ти е позволено.“ .. Но изцеленият, току-що получил изцеление на душата и тялото си, като не може да отговори по закона, мъдро и веднага отговаря: „Всички знаете за дългогодишната ми болест, за многото години на лежане и за безпределната ми мъка. Никой от вас никога не показа грижа да ме вземе и пръв да ме постави в къпалнята, за да бъда изцелен. И все пак, след като тогава не показахте грижа, как сега изведнъж станахте законници и ми казвате: ‘Не ти е позволено да вдигнеш постелката си’? Затова ще ви отговорая кратко: Онзи, Който ме изцели, Той ми каза това.“