Нарича се „Първороден (πρωτότοκος) преди всяка твар“ (Кол. 1:15) не защото е първият от творенията по време, нито защото е от една и съща същност със сътворените, а заради снизхождането Си към творенията и уподобяването Си на нас.

Добре е обаче да се отбележи и следното: Той се нарича и Единороден, и Първороден. Когато се именува Единороден, това название се употребява безусловно, без към него да се прибавя някакво основание, поради което Той е Единороден: „Единородният Бог, Който е в недрата на Отца“ (Йоан 1:18).

Когато обаче божествените Писания Го наричат Първороден, веднага прибавят и на кои е Първороден, както и причината, поради която носи това название: „Първороден между многото братя“ (Рим. 8:29); „Първороден от мъртвите“ (Кол. 1:18). Защото, понеже Божият Син по природа притежава първенството, подобаваше и когато стана човек, да не го изгуби. Затова, и след като прие подобието с нас, Той с основание стои преди всяко творение. Понеже чрез това, че стана човек, Той не ще бъде по-нисш от никого, доколкото това съответства на подобаващото достойнство на божествената природа, а и като човек ще има първенство и ще предвожда цялото творение, тъй като е негов Творец и Господ. (Съкровищница за светата и единосъщна Троица)