Израил търсеше правда, но я търсеше не по духовен път. Избраните повярваха, и това е плод на вярата. Другите се ожесточиха – така както фараонът ожесточи сърцето си, когато се изправи срещу Божията истина.

Glaphyra in Pentateuchum

Очи имат, но не виждат; уши – но не чуват, защото сърцето им е закоравяло. Това не е от естествена слепота, а от съзнателно отхвърляне на Божието слово. Бог им говори, но те запушиха ушите си; Той им показа чудеса, но те затвориха очите си.

Коментар към Исайя 29:10

Давид говори пророчески – трапезата, вместо да ги съедини с Бога, стана причина за тяхното отделяне. Това е защото търсеха външно изпълнение на закона, но сърцето им бе далеч от Даващия закона. (Тълкувание на псалмите)

Тези думи са пророческо свидетелство за онези, които са се закоравили в своето неверие. Очите им се затварят не телесно, а в душевното им възприятие за истината. А гърбът, който се прегърбва, това е човешката природа, която, като се отдалечава от Бога, се подлага на робство, тежест и скръб. (тълкуване към Пс. 68)

Начатъкът от тестото е образ на приноса към Бога – и чрез него се освещава цялото. Така и народът, принасяйки от себе си свети люде, запазва надежда за освещение на цялото. Не е невъзможно отпадналите клони да бъдат отново присадени, защото Бог е силен да го стори (вж. Рим. 11:23).

Чрез Христос езичниците са присадени към свещеното дърво на Завета. Това присаждане е действие на Светия Дух, Който ги прави съпричастни на сока, т.е. живата благодат, течаща от корена – Христос, чрез Авраам и пророците.

Нека езичниците, които влизат в Църквата, не бъдат надменни, но да помнят, че коренът на вярата е в Откровението, дадено на Израил. Те не заменят, а се присъединяват към древния народ, изпълнен в Христос. (Катехизични слова, XIII)

Това се случи и с Израил: първо бяха избрани, после бяха отхвърлени поради неверие; същото ще се случи и с езичниците, ако не пребъдат в благословението.

(Коментар върху Римляни)