Ние, разбира се, не вярваме в предсъществуването на душата, както не признаваме и нейни грехове преди тялото. Как наистина би могла да съгреши онази, която още не е призвана към битие? Но ако няма грях и престъпление, предшестващо страданието, то каква, накрая, може да бъде причината за страданията?

Това, което безкрайно ни превъзхожда, е напълно недостъпно за разума ни, и бих посъветвал благоразумните съвсем да се въздържат от такива изследвания – и преди всичко самия себе си.

Трябва повече да размишляваме върху онова, което ни е открито, а не да изследваме бездните, да не издирваме трудности и да не се опитваме дръзко да разравяме скритото в едничкия Божествен и неизказан съвет, а напротив – с благочестие да предоставим на знанието на единия Бог онова, което подхожда единствено на Него, с истинско убеждение и вяра, че, бидейки извор на всяка правда, Той няма да извърши и няма да постанови нито по отношение на нас, нито към което и да било друго творение нищо, което би било неподобаващо на Него и не би произлизало от основите на истинската справедливост.

И тъй, предвид такова подобаващо нам разположение, мисля, че Господ не говори догматически: „Да се явят Божиите дела върху него“, а с този отговор на въпроса Той като че ли отклонява мисълта в друга посока и от недостъпните нам дълбини на познанието я насочва към областта на нравствеността.

Коментари върху Евангелието от Йоан

Защо, казва Той, питате за онова, за което е по-добре да се мълчи? Защо, оставяйки въпроса, съответстващ на времето, се стараете да узнаете това, което е над човешкия ум? Сега, казва, не е време за такова изследване, а за дело и напрегнато старание, понеже, напротив, мисля, че трябва да оставим любопитството по този въпрос и да се стремим да изпълняваме Божиите заповеди.

Коментари върху Евангелието от Йоан

Изглежда, че той и сега не разбира, че Спасителят е Бог по природа, защото иначе не би говорил за Него по толкова неподобаващ начин. Вероятно той е мислел за Него като просто за светец, изграждайки мнението си от слуховете, които се разпространявали в Йерусалим.

Коментари върху Евангелието от Йоан

С това той сякаш казва: „Ненапразно ще явя силата на Изцелилия ме, няма да отблъсна благодатта, защото вече имам отдавна желаното (зрение). Аз – казва той – сляп от рождение, още в утробата на майка си имах този недъг; и като бях помазан с кал, получих изцеление и виждам. Тоест, не просто изглеждам като човек с отворени очи, криейки тъмнина вътре в себе си, а наистина гледам – имам в зрението си онова, което преди беше само в ушите ми: ето, над мен грее сиянието на слънчевата светлина. Ето, погледът ми обгръща красотата на нови и чудни видения. Сега най-сетне познавам Йерусалим, и виждам в него сияещия божествен храм, и наистина различавам в центъра му честния жертвеник. И ако се окажа извън портите му, мога да огледам цялата Иудея, и да разбера що е планина, що е растение.

А когато денят привършва, от очите ми няма да се скрие нито красотата на небесните чудеса, нито сиянието на звездите, нито златната светлина на луната – и чрез всичко това ще се удивлявам на изкуството на Строителя, и от красотата на творенията ще позная и аз Твореца.“

Коментари върху Евангелието от Йоан

Кога някой не би възхвалил онзи, който върши добро? И кое е времето, когато не би следвало да се проявява добродетел?

А те, макар и да почитаха онзи древен Иисус, който превзе Йерихон в събота и заповяда на техните отци да извършат всичко, що прилича на победители, и по този начин въобще не отдаде значение на съботния покой (срв. Иис. Нав. 6:15), нападат Христа и в своето злонамерено безумие се стараят не само да Го лишат от Божествена слава, но и да не Му признаят дори честта, която подобава на светците.

Способни, поради своята завист, само на празнословие, те обвиняват в нечестие самия Него, Който оправдава света и заради това дойде при нас от Отца.

Коментари върху Евангелието от Йоан

Току-що прогледалият и чудесно освободен от своята първоначална слепота се оказва способен да вижда истината по-ясно от онези, които са научени чрез Закона. Наистина, той умело използва много думи и мъдри разсъждения, за да изобличи лъжливостта на мнението на фарисеите.