Тъй като Иисус като Бог знаеше, че те отново ще възразят, Той използва образна реч, като се обръща към древни събития. От случилото се с техните предци ясно им показва, че желанието да Го следват ще им донесе голяма полза. Ето какво е написано за израилтяните: „денем ги води с облак, а цяла нощ с огнена светлина“ (Пс. 77:14). Когато минавали през обширната пустиня, вървейки към Обещаната земя, през деня облак ги покривал, облекчавайки жаркото слънце, очевидно по Божията воля. А през нощта вървял огнен стълб, осветявайки тъмнината и показвайки им правилния път.

Както тогава тези, които следвали огъня и облака, избегнали заблудите и вървяха по правия път към светата земя, без да обръщат внимание на тъмнината или нощта, така и онзи, който върви след Мен, т.е. следва Моите наставления, няма да бъде в мрак, но ще придобие светлината на живота, т.е. ще му се открият тайните за Мен, което ще го води към вечен живот.

Тези, които смятаха Христа за син на Йосиф или на блудница, и не познаха явилото се от Бог Отец Слово, не трябваше ли справедливо да чуят: „Вие не познавате нито Мен, нито Отца Ми?“ Ако бяха познали явилото се от Бог Отец Слово, Което стана плът заради нас, според Божественото Писание, те щяха да познаят и Родилия Го, защото най-точното познание на Отца за любознателния ум идва чрез Сина… Затова Синът е като врата и път, водещи към познание на Отца, както се казва: „Никой не идва при Отца, освен чрез Мен“ (Йоан 14:6).

Тоест, в самия храм, в най-средната част на неговото светилище, той произнасяше слово за тези неща.

„часът Му още не бе дошъл“. Премъдрият евангелист защитава спасителното страдание [на Господа], показвайки, че смъртта на кръста не е била по човешка необходимост, или по някаква друга несправедливост или неразумност, но че Иисус доброволно претърпя тази смърт, принасяйки Се като непорочна жертва на Бога и Отца заради любовта си към нас.

И така, не в установените от закона обреди е истинското спасение, и никой не може да намери в тях желаната свобода, тоест избавлението от греха. Напротив, като се откажем от символите и прозрем вече красотата на служението в духа, познавайки истината, тоест Христос, ние получаваме оправдание чрез вяра в Него. Оправдани, преминаваме към истинската свобода, вече не като роби, както преди, а като синове на Бога. За това свидетелства Йоан с думите за Христос и вярващите в Него: А на онези, които Го приеха, даде власт да станат Божии чада (Йоан 1:12).

Затова е много полезно, че Господ и Христос наш не позволява на вярващите в Него да продължават да почитат старозаветните сенки, защото в тях няма нищо полезно или способно да даде истинска свобода. Напротив, Той повелява да познаем истината, защото чрез нея, казва, ще се освободим напълно, както е смисълът на тълкуваното изречение.

Единствено Синът, който е по природа истински свободен и изключен от всяко робство, има присъщата способност да освобождава, но никой друг не може. Както онова, което по природа е мъдрост, светлина и сила – първото умъдрява способните да възприемат мъдростта, второто осветява нуждаещите се от светлина, а третото укрепява онези, които се нуждаят от сила, – така и Този, Който е Бог от Бога и истински свободен плод на царстващата над всичко Същност, дарява свобода на когото пожелае.

Затова никой не може да стане истински свободен чрез някой, който няма свобода по самата си природа. Когато Самият Син пожелае да освободи някого, дарявайки му Своето собствено благо, тогава такива ще бъдат наречени истински свободни, защото са получили това достойнство от Този, Който има власт да го даде, а не от някой друг, който е надарен с това благо отвън и е украсен сякаш с чужди дарове.

Тълкувание на Евангелието от Йоан

Като по различни начини им посочва съвършената суета и пълната безполезност на тяхното хвалене с родството си с Авраам, Иисус иска да ги насочи да търсят истинското и угодното на Бога благородство. Бог не гледа по плът, както сам Спасителят наш Христос казва: „Плътта не ползва нищо“ (Йоан 6:63). … Но по какъв начин ние, които сме от земята и сме създадени от кал, според написаното, можем да се наречем род на Владиката на всичко, както казва Павел: „ние, бидейки род Божий“ (Деян. 17:29)? Несъмнено е, че станахме сродни Нему по плът чрез тайнството на въплъщението на Христос. Но истинността на това може да се види и в друго. Ако сериозно мислим и разсъждаваме за това, което Му е угодно, и като живеем благочестиво, ние ще се наречем синове на Бога, Който е над всичко. И като насочваме, доколкото можем, ума си към това, което Му е угодно, така ставаме истински сродни Нему по подобие и най-точно сходство с Него.

Някой би се запитал с основание, защо в този случай юдеите престанаха да казват: „Авраам е нашият баща“, или „Имаме един баща – Авраам“, а веднага преминаха към твърдението, че имат един-единствен баща – Бога. И ми се струва, че те разсъдиха нещо такова в себе си: Понеже, като отправяха обиди към Господа, намекваха за незаконно зачеване преди брака на майка Му, те Му приписваха двама бащи. Затова искаха да представят единия Бог като някакъв съучастник в тази зловредна мисъл. С уверението, че имат един баща – Бога, същевременно с това намекват, че Господ има двама бащи, като противопоставят единия на двамата.

Ако думите „Аз съм от Бога излязъл“ означават неизказаното и безначално раждане на Сина от Отец, то прибавяйки „и дохождам от Бога“, Той посочва Своето идване в този свят в плът. И ни най-малко не твърди, че за първи път тогава, когато стана човек, Словото Божие засия от Бог Отец – нещо, което твърдят някои нечестиви еретици.

Тълкувание на Евангелието от Йоан

Затова кажи ни, – казват те, – и отговори ни, които питаме, дали самият ти си по-велик от Авраам и пророците, щом обещаваш да направиш други по-велики от тях? Макар те да са умрели, ти няма ли да умреш, а ще останеш безсмъртен, макар да си човек и имаш тяло от земя? Как тогава би могъл да дадеш на другите това, което сам нямаш? Защото ти със сигурност ще умреш, бидейки човек. Но ако ти не си по-велик от Авраам и пророците, защото ще претърпиш смърт заедно с тях, тогава няма да можеш да дадеш на другите благо, което ти самият не притежаваш. Такъв е смисълът на това, което те искат да Му кажат. (…) Затова те Го осъждат като хулител, нападат Го като скорпиони, считат за правилно да обвинят (мислейки, че е справедливо) Христос за това, че презира подобаващата на човешката природа мяра, и Го обвиняват, че се издига и се стреми да бъде превъзнесен над славата, присъща на Господа на всичко.

Можем да допуснем, че той [Авраам] действително е съзерцавал деня на заколението на Господа, в който се устрои нашето блаженство и ни се дадоха всички блага, когато в Неговия (на Господа) образ му бе наредено да принесе в жертва своя единороден и първороден син Исаак. При това тогавашно негово свещенодействие, като в предобраз, пред неговия взор е предстояло това тайнство с цялата му яснота и точност.

Коментари на Евангелието от Йоан