„ходеше по Галилея“. Това показва, че престоят му при галилейците не бил доброволен, а понеже „искали да Го убият юдеите“. Затова Той отишъл при инородците и то за дълго време, като отказвал „да ходи в Юдея“. Това е изобличение за упоритостта на Израил, тъй като за Христос се оказва по-добре да бъде сред езичниците, отколкото да живее при Израил.

За онези, които се подчиняват на [Божието] домостроителство на делата, не всяко време е подходящо за извършване уместното, а само онова, което съответства на извършваното и както го изисква естеството на нещата.  Докато за онзи, който избира без условия и както си иска, няма да се наложи нищо такова; напротив, пътят към това, което желае, е винаги отворен, най-достъпен и напълно свободен.

Тълкувание на Евангелието от Йоан

Вие, казва [Господ], които все още обичате сянката и сте настроени по-грубо (παχύτερόν τε) и юдейски по тези въпроси, идете на празненството, което се извършва в сенки и образи. А за Мен не е радостно така да празнувам. Не отивам на този празник, който е в образ и форма, защото в него не намирам никаква наслада. По-скоро очаквам времето на истинското празненство, което все още не се е изпълнило. Тогава, казва Той, ще бъда заедно с Моите сподвижници, радвайки се в сиянието на светиите, в славата на Отца, която блести с върховна светлина. Господ нарича това време Свое, защото празникът е Негов, и Той сам е водещият на това празненство.

Тълкувание на Евангелието от Йоан

Той не отива с тях не защото казва едно, а върши друго, противоположно на казаното. Защото това би било вече измама, а и лъжа, тоест измамливо слово, което съвсем не се намира в устата Му. Той наистина прави това, което с готовност е обещал. Отива не за да празнува заедно с тях, а да поучи. И понеже бе дошъл, за да спасява, Той казва и преподава това, което води към вечния живот. Че това е била Неговата цел, се вижда ясно от това, че Той не пожела да върви заедно с онези, които [отиваха да празнуват], а отиде по трудния начин и тайно.

Духът само временно е присъствал у пророците поради нуждата от пророкуване, но сега обитава чрез Христос във вярващите, като първо започна да живее в Него, когато Той стана човек. Защото, като Бог Той има неизменно това, което е по същност Негово — Своя собствен Дух. Но Той бива помазан заради нас и приема Духа като човек, като не Сам Себе Си прави причастен на Божествените блага, но по човешката Си природа. Така че, когато божественият евангелист казва: „Още не беше даден Светият Дух“, той подчертава, че Иисус още не беше прославен, имайки предвид цялостното и пълно пребиваване на Светия Дух в хората.

Един от тях е Никодим, който е сред водачите и от тези, които са получили власт. Въпреки това той не е съвсем непокорен, нито напълно съпричастен към техните безумия, но вече бил докоснат от разкаянието. Все още нямал открита и свободна любов към Христос, но тайно се поддавал на изобличенията на своята съвест. Това е видно от факта, че той отишъл при Него през нощта и ясно казал, че Го признава за Учител, Който е дошъл от Бога, и че никой не би могъл да върши такива знамения, ако Бог не е с Него.

И така, възхитен заедно с тълпите от делата на Иисус, той остава потресен, че и Иисус заедно с народа е наречен проклет.  Защото е страшно за съвестта да се насили да мълчи пред неща, които противоречат на разума. Затова, огорчен, той отговаря на тяхната наглост, със същия укор [че не познават закона], като се основава на закона, без обаче да изразява явно възмущението си.

Трябва да отбележим, че фарисеите не възразяват срещу чудесата, извършени от Него. И макар да бяха движени от крайна враждебност, те възразяваха единствено заради мястото на Неговия произход, тъй като според тяхното предубеждение Той произхождал от Галилея. Ако бяха мъдри, след разсейването на това подозрение, у тях трябваше да се появи непоколебима вяра.