Чрез онова, което Господ вършеше за болните, Той показваше мисленето на онези, които Го следват – противоположно на мисленето на юдеите. Едните негодуваха нечестиво, понеже изцели болния парализиран, а другите не само се възхищаваха на това, което Той направи, когато беше при тях, но и тичаха след Него дори когато Той пътува, защото Го считат за чудотворец и Бог.

Следователно, нека избегнем невежеството, подобаващо на юдеите, и като сме нарекли Христос наш Господ, нека Му служим чрез търпение, което с готовност проявяваха и мъдрите ученици, като по никакъв начин не допускаха да се отделят от Него и да престанат да Го следват, а със смелост извикваха пред лицето на обстоятелствата онова, което Павел казва: „Кой ще ни отдели от любовта на Христос?“

Нека Го следваме, дори когато е гонен и когато избягва упорството на ония, които се борят с Него, за да се изкачим и ние на планината и там да седнем с Него, тоест да достигнем до явната и най-славна благодат чрез съвладичеството с Него, както и сам Той казва: „Вие, които ме последвахте в изпитанията Ми, при обновата на света (пакибитието), когато Синът Човешки ще седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванадесет престола, за да съдите дванадесетте израилеви племена.

Тълкувание на Евангелието от Йоан

Светият евангелист отбелязва, че на мястото имало много трева, показвайки, че било подходящо мъжете да се настанят. Въпреки че сред множеството от нахранените имало жени и деца, преброени са само мъжете, следвайки, както ми се струва, обичаите, съответстващи на Мойсеевия закон.

Тълкувание на Евангелието от Йоан

Евангелистът обръща внимание на това, че Христос не се явява веднага, след като те отплуват, нито в началото на опасността за тези в лодката, а когато вече са се отдалечили на много стадии от сушата. Защото благодатта на Спасителя не идва веднага при нас с началото на обстоятелствата, които ни смущават, а когато страхът достигне връхната си точка, опасността изглежда вече неудържима и ние се намираме в самия център на бурните вълни на бедите. Тогава Христос се явява неочаквано, намалява страха, избавя от всяка опасност и с неизразима сила преобразява страшното в спокойствие, а тревогата – в радост.

Когато Христос се яви и ни озари със Своята светлина, ще постигнем успехи без усилие, дори надминаващи нашите надежди. А онези, които са в опасност, бидейки без Него, няма вече да се нуждаят от никакви усилия, за да постигат полезното, когато Той е с тях. Следователно Христос е избавление от всяка опасност и успешен изход на начинанията, надминаващ надеждите на онези, които Го очакват.

Тълкувание на Евангелието от Йоан

Всичко е сътворено от Бога, защото чрез Него е приведено към битие. А що се отнася до Сина, по различен и по-истинен начин може да се каже, че е от Бога, тъй като по природа произхожда от Него. Поради това Синът не се числи към всичко сътворено, а съществува извън всичко и над всичко заедно с Отца.

Тълкувание на Евангелието от Йоан

Онези, които ядоха манната (казва Той), са мъртви, без да са получили никакво участие в живота от нея (защото тя не беше наистина животворна, а по-скоро служеше като помощ срещу телесния глад и като предобраз на истинската храна). Но онези, които приемат в себе си Хляба на Живота, ще имат безсмъртието като награда, напълно презирайки тлението и неговите последици, и ще се въздигнат към безкрайната и вечна продължителност на живота в Христос.

Нашите думи по този въпрос няма да пострадат от това, че тези, които са станали участници в Христос, трябва да вкусят телесната смърт поради естествения ред на нещата; защото, дори и да изпаднат в този край и да претърпят участта на човечеството, както казва Павел, тези, които живеят, живеят в Бога.

Коментари върху Евангелието от Йоан, 4

В тези думи може да се види предизвестеното от пророк Исайя: „Аз се открих на ония, които не питаха за Мене; намериха Ме ония, които Ме не дириха: „ето Ме, ето Ме!“ казвах на народ, който се не наричаше с Мое име. Весден простирах ръце Си към непокорния народ“ (Ис. 65:1-2). Като сваля от речта си тази обвивка и отстранява, така да се каже, нейната връхна дреха, Той открито явява Себе Си на израилтяните, казвайки: „Аз съм живият хляб“, за да разберат, че ако имат желание да се издигнат над тлението и да се освободят от самата поразили ги заради престъплението смърт, то те трябва да приемат Имащия силата да животвори, Унищожаващия тлението и Обезсилващия смъртта, защото всичко това е свойствено и присъщо на Живота по природа.

И тъй като те, позовавайки се на факта, че на техните бащи била дадена манна от небето, не искали да приемат хляба, който наистина слязъл от небето, тоест Христос, то Той сравнява предобраза с истината, за да може така те да видят, че не манната е небесният хляб, но Този, за Когото опитът на действителността показва, че е такъв по природа.

Като дава Своето тяло за храна в мистичната възхвала на онези, които вярват в Него, Той ги прави съставящи едно тяло (σύσσωμος) както с Него, така и помежду си.

Тълкувание на Евангелието от Йоан

Защото напълно остават лишени от участие и не вкусват живота в святост и блаженство онези, които чрез тайнственото благословение не са приели Иисуса. Защото животът е по природа, тъй като Той е роден от живия Отец. Но не по-малко животворяща е и Неговата свята плът, която по тайнствен начин е съединена и неописуемо обединена с животворящия Логос. Затова тя се счита за Негова и се възприема като едно с Него. След въплъщението Той е неразделен, макар и да се отличават Логосът, дошъл от Бог Отец, и храмът Му, роден от Девата, които по природа не са едно. Защото тялото не е единосъщно с Логоса, произлязъл от Бога, но е едно с Него в съюз и неописуемо единство.

И тъй като плътта на Спасителя е станала животворяща, именно защото по природа е съединена с живота, тоест с Логоса, дошъл от Бога, когато вкусваме от нея, тогава получаваме живота в себе си, съединявайки се с нея, както и тя е съединена с Логоса, Който пребивава в нея. Затова и при възкресяването на мъртвите Спасителят не действа само чрез слово или чрез божествени заповеди, а се стреми да включи Своята свята плът като съдействащ инструмент, за да покаже, че тя е способна да дарява живот и че вече е станала едно с Него.

Тълкувание на Евангелието от Йоан

И тъй, ако видите, казва Той, Сина Човешки да се възнася към небето, какво ще кажете тогава? Ще бъдете изобличени в своята неразумност. Защото, ако смятате, че Моята плът не може да ви дари живот, как ще се издигне тя към небето като птица? Ако не е способна да оживотворява, понеже не е по природа предназначена за това, как ще се движи във въздуха и как ще възлезе на небесата? И това също е по природа невъзможно за плътта. Но ако тя се възнася противно на природата си, какво още я възпира да оживотворява, дори ако не е по природа оживотворяваща? Защото Онзи, който прави земното небесно, ще го направи и оживотворяващо, макар по природа да е подвластно на тлението.

Тълкувание на Евангелието от Йоан

Тук ясно се вижда, че се е сбъднало казаното от един от светите пророци: „С уши ще чуете, и не ще разберете, и с очи ще гледате – и не ще видите. Защото сърцето на тоя народ е закоравяло, и с уши тежко слушат и затворили са очите си, да не би с очи да видят, с уши да чуят и със сърце да разберат, та да се обърнат, за да ги изцеря“. Защото те, макар с ушите си да чуват ученията на Спасителя, а не ги учат от някого от светиите, а по-скоро са наставлявани в тайните от гласа на Господа на всичко – при все, че Го виждаха с телесните си очи, те загрубяха в безумието си и като затвориха очите на разума си, се отвърнаха от Слънцето на правдата, като не допуснаха да ги просветли евангелското наставление. Защото бяха зли и виновни за много минали прегрешения. Затова премъдрият Павел свидетелства, че ожесточението на Израил беше частично.

Онези, които живееха по-благочестиво и търсеха истината, получавайки благодатта на Бога и Отца като съдействаща сила, бяха спасени чрез вяра. А надменният фарисей и закоравелите в сърцата си първосвещеници и старейшини на народа не пожелаха да повярват, въпреки че бяха предварително поучени от Мойсей и пророците. И понеже поради собствената си зла воля се показаха недостойни за вечния живот, не получиха просветлението, дадено от Бога и Отца.

И за това имаш пример в по-древните писания: както на онези, които в пустинята се усъмниха в Бога, не беше дадено да влязат в Обетованата земя, така и на тези, които чрез непокорството си оскърбяват Господа, не бе дадено да влязат в Небесното Царство, на което бе предобраз на Обетованата земя. И Бог не е несправедлив, когато излива гнева си на всеки; защото, бидейки справедлив по природа, Той поставя всяко нещо н правилното му място и произнася присъда, съответна на Неговата собствена природа, дори и ако ние самите не разбираме пътя на промисъла, който е отвъд нашето разбиране.

Тълкувание на Евангелието от Йоан

Мъдрите неща винаги са трудни за неразумните, и това, което някой може да си помисли, че ще им донесе полза, често се оказва дори вредно за тях. Защото както светлината на слънцето е мъчителна за тези, които имат болни очи, и по-приятно им е да се намират на места без светлина, така и за онези, които боледуват в разума си, трудните за разбиране учения, носещи сложни идеи, са най-отблъскващи, дори и да носят много полза; по-приятни им се струват по-простите и по-сладки неща, макар и понякога да не дават никаква полза. 

Не намираме ли същото в този случай? Когато Христос предаваше божественото и велико тайнство и разкриваше същността му чрез разнообразни прозрения, сякаш почти повдигайки завесата на храма и откривайки вътрешната светиня, те отблъснаха този толкова мъдър и небесен словесен дар и отново се върнаха в животинско невежество, както казва Евангелистът, и отказаха да продължат да ходят с Него. Това наистина означава да се върнеш назад.

Затова и чрез пророк Йеремия Господ отново казва на непокорнаия и своенравен Йерусалим: „Ти се отвърна от Мен, казва Господ, и ще вървиш назад.“ Защото наистина, съгласно истинското слово, отказът от доброто води до връщане назад.

Тълкувание на Евангелието от Йоан

Като само върху един възложи общо и неопределено тежестта на безбожието, Той подложи всички на изпитание и ги призова към по-голяма бдителност, защото всеки се ужасяваше да не повреди душата си. Заедно с това Той укрепи вярата на учениците, което им бе полезно. Понеже те вече бяха изповядали и твърдо повярвали, че Той е Син Божи, Той предвиди бъдещето и чрез това утвърди тяхната изповед. Защото на никое от съществата не е дадено да знае бъдещето, освен на единия Бог по природа, за Когото е написано: „Този, Който знае всичко преди да възникне!“. И не излъга, когато нарече изпълнителя на дяволските намерения – дявол. Защото както онзи, който е прилепен към Господа, е един дух с Него, така очевидно е и противоположното.

Тълкувание на Евангелието от Йоан