Когато юдеите празнуваха празника на безквасните хлябове, по време на който обичайно колят агнето, разбира се в периода на Пасхата, Христос напусна Йерусалим и общува със самаряните и чужденците, като ги поучаваше, наскърбен от упорството на фарисеите. Като се завърна едва по времето на светата Петдесетница — защото това бе следващият голям празник в Йерусалим — Той изцели парализирания при водите на къпалнята, който дълго време бе болен. Болестта му продължаваше тридесет и осем години, но той все още не беше достигнал до пълния брой според закона, а именно четиридесет.

Тълкувание на Евангелието от Йоан

А той му отговори: „Да, Господи. Защото продължителността на моето страдание ме прави да копнея за здраве, и аз го желая, но човек нямам.“ Не се обезсърчавай, човече, че си нямаш човек, защото до себе си имаш Бог да стои – в известна степен човек, а в известна и Бог, защото и двете (естества) трябва да се изповядват. Защото изповядването на човешката природа, без да се признава божествеността, не носи полза, а напротив, води до проклятие. „Проклет е този, който възлага надеждата си на човек“ (Йерем. 17:5).

Ако и ние възлагаме надеждата си на Иисус като на човек, но не включваме божествеността Му в своята надежда, тогава сме наследници на проклятие. Но сега изповядваме и Бог, и човек, и двете истински: Бог истинен, роден от истинен Отец, и човек не по привидност, а наистина роден. Покланяйки Му се, ние очакваме истинското спасение.

Беседа за парализирания край къпалнята

Те Го преследват безумно и богохулно, сякаш законът забранява да се върши добро в съботен ден, сякаш не е позволено да се съжалява и съчувства на болните, сякаш трябва да се загърби законът на любовта, похвалата на братската доброта, благодатта на кротостта: и кое от [тези] добри неща не показва, че юдеите по различни начини са се отвращавали от тях, като не знаели целта на Законодателя по отношение на съботата и са направили празно спазването й?

Бог Отец няма да работи по друг начин, освен чрез Своята Сила и Премъдрост, Сина. Затова Той казва: „и Аз работя“. Той засрамва аргументите на необуздания ум на Своите преследвачи, показвайки, че те не толкова се противопоставят на Него, колкото говорят срещу Отца, Комуто само имали ревността да приписват честта на Закона, без още да познават Сина, Който е от Него и чрез Него по природа. Затова Той нарича изрично Бога Свой Отец, като по този начин ги насочва умело към този най-прекрасен и ценен урок.

Не порицавайте – казва Той – делата на Сина: защото Той, съзерцавайки сякаш в собствените си мисли или естествени движения същността на Онзи, който Го е родил, прави точно това и нищо друго, което види, че тя (същността на Отца) извършва по подобаващ на нея начин, тъй като не може да понесе нищо противно на природата Си, понеже съществува от нея. Например, природата на Отца е да иска да бъде милосърдна; следователно, Синът, който съзерцава това, вече от Себе Си и по природа е милосърден, без да може да стане нещо различно от това, което е. Защото той има от Отца както същността си, така и качествата на същността; разбира се, просто и несъставно, като Бог.

Тълкувание върху Евангелието от Йоан

Но тъй като вие (казва Той), въобразявайки си най-зли и глупави неща, се обиждате заради това смъртно Тяло, то трябва да научите, че Моята власт и сила не спират дотук. И вие ще станете, макар да не искате, зрители на по-големи чудеса, като възкресението на мъртвите, и още повече ще се удивите, виждайки Силата и Славата, подобаващи на Бога, в Мен, Когото сега обвинявате в богохулство и не се срамувате да преследвате, само защото казвам: Аз съм Син Божий.

Ако не съществува Синът, то също така ще се отмени и това, че Бог е Отец. Как тогава ще бъде вярно, това което казва Павел за Него: ‘От Когото всеки род (πᾶσα πατριὰ) на небето и на земята носи името си?’ Защото, ако Бог не е родил от Себе Си по божествен начин Сина, как тогава началото на бащинството в Него ще се простира по подобие върху тези, които са на небето и на земята? Но Бог наистина е Отец; следователно Синът е по природа Единороден, напълно в пределите на божествеността. Защото Бог ражда Бог, както човек ражда човек, и божествената природа на Отца не ще бъде опровергана, като произведе плод, който не й подобава.