Св. Кирил Александрийски (376 – 444) — От Йоана свето Евангелие, глава 4

1. Когато, прочее, Иисус узна, че фарисеите чули, какво Той повече от Иоана придобива ученици и кръщава,

Когато светият евангелист казва: „когато Иисус узна“, той ясно указва за предварително известен факт. Защото Той знаел всичко сам от Себе Си като Бог, без никой да Му съобщава нищо, и не когато [нещата] първо се случат, а дори преди тяхното възникване, както свидетелства пророкът. Но Той изчаква събитията да се случат в своите времена и последователност, или по-скоро отстъпва от предзнанието, подчинявайки се на реда на нещата. И това също е достойно за божественото домостроителство.

Тълкувание на Евангелието от Йоан

3. остави Иудея и отиде пак в Галилея.

[Иисус] избягва от тяхната завист, за да запази Своето страдание за определеното време, [затова] напуска юдейските земи и отново се връща в Галилея.

Върху Евангелието от Йоан

9. Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.)

Въпросът е начало на научаването, а недоумението относно непознатите неща служи като корен на разбирането им. Така обикновено започва беседата. Именно поради това Спасителят премъдро се представя като пренебрегващ юдейските обичаи – за да даде повод за въпрос и чрез него да въведе в по-дълбоко познание.

10. Иисус й отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.

„Жива вода“ Господ нарича животворния дар на Духа, чрез който единствено човечеството, макар и изсъхнало подобно на дървесни корени в планините, вече сухо и лишено от всяка добродетел, поради злодеянията на дявола, се връща към първоначалната красота на [своята] природа. Като пие животворната благодат, то се украсява с многообразни форми на добродетел и, разцъфвайки отново в добродетелния навик, пуска здрави клони на любовта към Бога.

Тълкувание на Евангелието от Йоан

14. а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.

Трябва да се знае, че под вода тук Спасителят разбира благодатта на Светия Дух. Който стане неин причастник, ще има вече в самия себе си постоянен извор на божествено познание, така че няма да има нужда да бъде наставляван от други, но сам ще бъде способен да наставлява онези, у които се появи жажда за божественото и небесното учение.

Такива са били в този живот светите пророци, апостолите и наследниците на тяхното служение и такива и днес живеят на земята, за които е писано: „И ще черпите вода с радост от изворите на спасението“ (Ис. 12:3).

17. Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус й казва: добре каза, че мъж нямаш;

На кого не е ясно, че Спасителят не е бил неосведомен, че тя нямала какъвто и да е законен съпруг и че Неговият въпрос бил призив за разкриване на скритото? Защото Той искал да й помогне да не Му се удивлява като на един от нас, а като на някой, който е на човека, заради Неговото удивително познание за обстоятелствата в живота й. С право Той одобрява думите й, че няма мъж, макар да е имала много. Защото не просто съжителството заради удоволствие, а одобрението на закона и връзката на чистата любов правят брака безупречен.

Тълкувание на Евангелието от Йоан