Св. Кирил Александрийски (376 – 444) — От Йоана свето Евангелие, глава 2
1. На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска, и Иисусовата майка беше там.
Сватбата се състои на третия ден, което означава в последните времена (ἐν ἐσχάτοις τοῦ παρόντος) на настоящия век. Третото число за нас носи начало, среда и край, защото по този начин се измерва целият ход на времето … Той също така споменава и мястото [на сватбата], като казва, че била в Кана Галилейска. Нека отново внимава любознателният, понеже празникът не е в Йерусалим, а извън Юдея, наричана земя на езичниците. Защото Галилея е на езичниците, както казва пророкът. Ясно е, че синагогата на юдеите отхвърли Небесния младоженец, а Църквата от езичниците Го прие и то с голяма радост. Но Спасителят не идва на сватбата случайно, но многократно призован от гласовете на светиите.
Тълкувание на Евангелието от Йоан
15. И като направи бич от върви, изпъди из храма всички, също и овците и воловете; и парите на менячите разсипа, а масите им прекатури;
Чрез изгонването на животните, нужни за жертвоприношенията, Той показа, че е време вече да се прекрати служението на Закона и сянката да изчезне с идването на истината. А това, че направи и бич от въжета и заплаши да нанесе удари, показва, че онези, които почитат служението на Закона след явяването на истината, ще бъдат като роби, носещи духа на робството и отказващи да бъдат освободени. (…) И така, Христос влезе в храма с дръзновение като Господар и изгони споменатите, проявявайки властта, която имаше над всички като Бог, с дръзновението на Своята безгрешност, и така предвъзвести прекратяването на кръвните жертви, учейки ни да бъдем смели заради Църквата.
Тълкувание на Евангелието от Лука
21. Той обаче говореше за храма на тялото Си.
Не би могло истински и правилно да се нарече нещо храм, ако Бог не обитава в него. Както и за нас самите никой не би нарекъл тялото храм на душата, която не обитава в него; храмове ставаме тогава, когато чрез вярата в Христос Светият Дух се заселва в нас. А тялото на Христос с право е истински храм, защото в Него благоволи да обитава телесно цялата пълнота на Божеството, както казва Павел.
Книга Съкровища за Светата и Единосъщна Троица
24. Но Сам Иисус не им се доверяваше, защото познаваше всички,
Затова Христос още не Се поверява на новоповярвалите, като по този начин показва, че близостта с Бога е велико и най-достойно дело и че то не се дава лесно на всеки, който пожелае да го получи, а се постига със стремеж към доброто, усърдие и време. От това трябва да се поучат пазителите на тайнствата на Спасителя, че не е уместно преждевременно да се допуска човек зад вътрешните свещени завеси и да се позволява да пристъпват към Божествените трапези новообърнатите, които са били прибързано кръстени и на които вярата в Христа, Владиката на всички, е била предадена преди подходящото време.
Това ни служи за образно указание кои трябва да бъде посвещавани, защото, макар и Господ да приема повярвалите, Той още не им се доверява, понеже не им е поверил Себе Си. Оттук ясно следва, че новоповярвалите трябва да пребивават немалко време в оглашение
и едва след това да бъдат приети в числото на верните.
Коментари върху Евангелието от Йоан, 2