Спасителното Слово ни очиства напълно, макар че нашето духовно обработване е поверено на Бога и Отца. Защото Господ е живото и най-остро слово, което прониква до разделението на душата и духа, ставите и костния мозък, и е съдия на помислите и намеренията на сърцето. Прониквайки в дълбините на всяка душа и притежавайки като Бог пълното разкриване на скритите намерения на всеки човек, Той извършва остър разрез върху нашите суетни усилия чрез действието на Духа – защото, мисля, че това трябва да разбираме като очистване. И всичко, което е по природа полезно за нас и ни води към стремеж към добродетел, Той го умножава многократно, за да принася плод – плод, който се разбира като благочестие.

Тълкувание на Йоан

В нас никога няма да израсне плод на добродетел, ако сме отпаднали от връзката с Христос. Но ако сме свързани с Него, Който укрепва и подхранва към благочестие като живителна вода – чрез дара и благодатта на Духа, тогава и способността да принасяме плод ще ни се даде с лекота.

Знаейки това, Единородният [Син] казва в евангелията: „Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие“ (Йоан 7:37), което и духоносният евангелист много добре обяснява, като свидетелства: „А това каза Той за Духа, когото щяха да приемат повярвалите в Него.“ (Йоан 7:39).

Че самата вяра, взета сама по себе си, без подкрепата на светлината на делата, не може напълно да доведе до общение с Бога, показва и ученикът Христов, като казва:

“Ти вярваш, че Бог е един? И бесовете вярват – и треперят.” (Яков 2:19)

И така, някой би могъл да запита онези, които смятат, че голата и самостоятелна вяра е достатъчна, за да осигури горното общение: “Нима тогава и бесовете ще се въздигнат към общение с Бога, понеже знаят и вярват, че Той е един и съществува?”

Как би могло да бъде това? Защото самото знание, че Бог е един, Творец и Създател на всичко, е недостатъчно. Трябва, мисля, вярата да бъде съпътствана и от добродетелта на благоговението към Него.

И тъй, казва Господ, всичко това ви казах, за да пребъдва радостта Ми във вас, тоест да прилепите сърцата си само към онова, към което и Аз прилепих Моето, за да се укрепите в благочестивия подвиг, и, препасани с надеждата на спасените, мъжествено да устоите. Ако заради това се случи да претърпите скърби, да не падате духом в леност и униние, но още повече да се зарадвате, понеже чрез вас се изпълнява светата воля на Този, Който желае всички хора да се спасят и да достигнат до познание на истината.

И аз Самият се радвах заради това и смятах трудовете за най-сладки. И така, казва Той, когато изберете да имате такава радост, каквато сметнах за достойна за Самия Себе Си, тогава ще я имате пълна и съвършена. Защото ние считаме за най-пълна и съвършена радост тази, която е в Бога, чрез Бога и заради добрите дела, понеже тогава надеждата е утвърдена и непоклатима, и защото тя се ражда от неща, които не само нас, но и самия Иисус радват.

А радостта, която е в света, ние наричаме несъвършена, както заради нейната лесна променливост, така и заради факта, че тя възниква от неща, които най-малко би трябвало да бъдат причина за радост – а именно от светските дела, които се разпръскват като сенки и илюзии.

Тълкувание на Евангелието от Йоан

Какво от всичко, извършено от Христос, е достойно за омраза или враждебност? Това ли, че Той ни избави от смъртта и тлението? Че Той ни освободи от жестокото господство на дявола, разруши властта на греха и въздигна робите в синове на Бога? Че чрез човеколюбието и милосърдието Си обяви за праведни тези, които бяха умъртвени от греховете си? Че ни направи съучастници на Светия Дух и Божествената природа, предостави ни самото жилище на светите ангели и направи Небето достъпно за хората? И не е ли справедливо Този, който ни дари и подготви за нас такива благословения, да бъде възхваляван с неизразими хвалебствия и да получава от нас непрестанни благодарности?

Тълкувание на Йоан