Господ не казва тези думи, за да си тръгнат хората и да ги съобщят на сестрите на Лазар, а говори като Бог, който предсказва какво ще се случи, защото вижда, че краят на делото ще бъде за слава Божия. Не че болестта е дошла върху човека по тази причина, за да бъде Той прославен – защото би било глупаво да се каже това. Но тъй като е дошла [болестта], Той е видял, че тя ще доведе до чудесен край. Казва, че Самият Той по природа е Бог, защото това, което се върши, е за Негова слава. Защото веднага, след като казва, че болестта е за слава Божия, добавя: за да се прослави по този начин Синът Божи, говорейки за Себе Си.

Също не бива да се чудим на думите Му, че болестта на Лазар не е за смърт, и въпреки това смъртта му е настъпила. Защото гледайки крайния резултат и че след малко Той щеше да го възкреси, ние не обръщаме внимание на случилото се в промеждутъка, а само на завършека.

Защото Господ реши да покаже немощта на смъртта и че всичко това се случи за слава Божия, тоест за Негова прослава.

Коментари, Йоан

Господ казва, че се радва, не поради славолюбие за това, че щеше да извърши чудото, а защото чудото щеше да стане причина учениците да повярват. А думите: „че Ме нямаше там“ означават, че ако беше там, Лазар нямаше да умре, защото Иисус щеше да го съжали дори при малка болест. Сега обаче, понеже Го нямаше там, смъртта настъпи, за да го възкреси и да ви донесе голяма полза с това, че ще повярвате в Него.

Тези думи Христос изрича не понеже е способен да върши божествени дела само ако е присъстващ, а защото, ако беше там, нямаше да остави приятеля си да бъде доведен до смърт. А казаното: “но да идем при него”, означава да отидем „при живия“. Мъртвите са живи за Него като Бог, понеже им предстои да живеят.

Коментари, Йоан

Но евангелистът се удивлява, когато вижда, че безсълзната Природа плаче, въпреки че страданието е присъщо на плътта, но не и на Божеството. Но Господ плаче, защото вижда човека, създаден по Негов образ и подобие, подложен на тление, за да отнеме нашите сълзи, защото Той и умря за тази цел, за да ни избави от смъртта. Едва заплакал, Той веднага сдържа сълзата, за да не изглежда жесток и безчовечен, но в същото време ни учи да не се обезсилваме от прекалената скръб по мъртвите, защото първото е признак на състрадание, а второто – на женственост и безсилие.

Коментари на Евангелието от Йоан

Покорени от чудото, много хора повярвали. Но други, наранени от завист, счели удивителното дело за подходяща възможност да осъществят завистливите си намерения и съобщили на водачите какво е станало. Тези хора, които делата на Христос натъжили, искали да получат известно утешение от това, че и други споделят техните чувства. И тъй, понеже те не били в състояние сами да Му навредят, понеже Той не бил извършил никакво зло, се надявали да разпалят гняв срещу Него у тези, които притежавали повече власти.