Какъв беше начинът на Неговото идване при нас? Защото, бидейки по природа Бог, Който изпълва всичко, как, както казва блаженият евангелист Йоан, „беше в света“, при все че Сам Той е Господ? И как беше изпратен от Отца, когато като Бог Той е Творецът и Подателят на всичко? Защото всичко бе сътворено чрез Него.

Мъдрият евангелист Йоан ни учи, като казва: „И Словото стана плът“ (Йоан 1:14). Но може би някой ще попита: „Какво тогава? Престана ли да бъде Слово и се промени в плът? Отказа ли се от Своето величие, като се преобрази в нещо, което преди не беше?“ Не, далеч от това!

Защото по природа Той е неизменяем и непроменлив. Когато евангелистът казва, че Словото стана плът, той има предвид, че прие човешка природа, подобна на нашата. Защото и ние самите често сме наричани „плът“. Писано е: „И всяка плът ще види Божието спасение“ (Лука 3:6), с което се разбира, че всеки човек ще го види.

И така, докато неизменно остава Онзи, Който беше, Той, като прие нашето подобие, се нарича „станал плът“.

Той ги изобличава остро, че са незнаещи, и потвърждава предназначението или целта, поверени му чрез пророческо свидетелство. Защото, казва [Предтеча], аз дойдох да кажа не нещо друго, освен че Той, Очакваният, е вече на вратата, даже повече – Господ е вече вътре. Бъдете готови да тръгнете накъдето Той ви повели, вие сте вървели по пътя, даден ви чрез Мойсей, поемете сега пътя на Христос: защото за това ви предсказваше сонмът на светите Пророци.

Ето какво е казано за пътя след Христос: Исайя. Дойдете, и ще възлезем на планината Господня, в дома на Бога Иаковов, и Той ще ни научи на Своите пътища, и ще ходим по пътеките Му; защото от Сион ще излезе законът и от Иерусалим – словото Господне. …  А кой е добрият път, който очиства вървящите по него, нека каже Самият Христос: Аз съм Пътят.

Благословеният Кръстител много търпеливо понася търсещите грешки и много уместно използва казаното за себе си като основа за спасителна проповед. Той учи онези, които бяха изпратени от фарисеите, дори против тяхната воля, че Христос вече е на вратата. „Защото аз,“ казва Кръстителят, „извършвам въвеждащо Кръщение, като измивам осквернените от греха с вода като начало на покаяние и ги уча да се възкачат от по-нисшето към по-съвършеното. Така се изпълнява на дело това, което ми беше заповядано да проповядвам: „Подгответе пътя на Господа“.

Човек може с право да се удиви на светия евангелист, който навсякъде с голямо внимание запазва съответното на божествената природа. Понеже преди това бе казал, че никой никога не е видял Бога, а сега казва, че блаженият Кръстител е видял Духа да слиза от небето върху Сина, той добавя, че е видял Духа, но само във вид на гълъб, а не в самата Му природа, която е невидима, а с формата на най-миролюбивото създание, за да се запази отново чрез това естествената близост и прилика със Сина, който казва: „Научете се от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце.“ Следователно Духът няма да престане да бъде Бог по природа; защото за Него се запазва това, че никога не е бил видян, освен във вида на гълъб, заради нуждата на ученика. Защото блаженият Кръстител казва, че слизането на Духа му е дадено като знак и признак, когато свидетелства за нашия Спасител: „Онзи, който ме прати да кръщавам с вода, Той ми каза: ‘Върху когото видиш Духа да слиза и остава, Той е този, който кръщава с Дух Свети.’

Тълкувание на Евангелието от Йоан

Той не казва къде се намира домът [Му], въпреки че го помолиха да направи това, но им заповядва веднага да отидат там. Първо, с този пример ги учи, че е по-добре да не се отлага търсенето на доброто. Защото забавянето в делата, които носят полза, винаги е вредно. Освен това, [ги учи] и следното: на онези, които още не познават светия дом на нашия Спасител Христос, тоест Църквата, няма да бъде достатъчно за спасение само да научат къде се намира, а трябва чрез вяра да дойдат в нея и да видят тайнственото, което се извършва вътре.

Тълкувание на Евангелието от Йоан

Дай на мъдреца повод и той ще стане по-мъдър, казва Писанието. Открий знание на праведника и той ще умножи своето. Така и Андрей спасява своя брат, който беше Петър, разкривайки му в малко думи великата тайна. „Намерихме, – казва той, – като скрито съкровище в полето или като скъпоценен бисер Иисус“, според притчите в Евангелието.

Тълкувание на Евангелието от Йоан

Първият, който бе наречен Израил, беше Яков, когато видя стълбата и ангелите, които се изкачваха и слизаха по нея, и се бори с Онзи, който му се яви, и чу от Него: “Няма вече да се наричаш Яков, а Израил”. И с това име бе наречен целият еврейски народ като избран и Божий, и различаващ се от останалите народи. А Израил означава „ум, който вижда Бога“ (νοῦς ὁρῶν τὸν θεόν). Затова и Църквата от езичниците бе наречена Израил не по плът, а по божествена благодат.

Тълкувание на Евангелието от Матей