Очевидно е, че словото на Спасителя винаги е било донякъде скрито. Блаженият псалмопевец ни предаде, че Той ще говори така: „Ще отворя устата Си в притча“ (Псалм 77:2). И ето,  че това, което Той каза, накрая се изпълни. Защото около Иисус се събра голямо множество народ от цяла Иудея, и Той им говореше в притчи, но словото остана за тях неясно, понеже не бяха достойни да узнаят тайните на Царството Небесно.

И така, не на тях бе дадено да знаят тайните на Царството, а по-скоро на нас, които сме по-готови за вярата. Защото сам Господ ни даде способността да разбираме притчата, и загадъчното слово, и изреченията на мъдреците, и загадките.

Още трябва да се каже, че притчите приличат на образи не на видимите неща, а по-скоро на онези, които се възприемат с ума и духа. Защото това, което не може да се види с телесните очи, притчата го показва на очите на разума, разкривайки висотата на умствените и духовни истини чрез видими и осезаеми неща.

Коментари върху Евангелието от Лука

Иисус е истинският Сеяч на всичко добро, а ние сме Неговата земя. Цялата жетва на духовни плодове се събира от Него и се дава от Него. Той ни е научил на това, когато е казал: „Без Мене не можете да вършите нищо“ (Йоан 15:5).

Виждаме, че твърдостта на почвата е причината семето, паднало на пътя, да бъде отнесено. Пътят винаги е твърд и необработен, защото по него непрестанно минават хора. Той не приема семето в себе си – то остава на повърхността, достъпно за всяка птица, която пожелае да го грабне.

Всички, чийто ум е твърд и неподатлив – сякаш окован, не могат да възприемат божественото семе. Божествените и свети наставления не проникват в тях. Те не приемат словата, които биха могли да породят в тях страх Божи и чрез които биха могли да принесат плодовете на добродетелта.

Такива хора са се превърнали в отъпкана и замърсена пътека за нечистите демони, за самия сатана – пътека, която никога не може да принесе святи плодове.

Нека обаче онези, които бодърстват, чието сърце е празно и безплодно, отворят ума си, да приемат светите семена, за да се превърнат в плодородна и добре обработена земя, и да принесат на Бога плодове, които ще ги издигнат към нетленния живот.

Коментар върху Евангелието от Лука

Да разгледаме онези, за които Христос казва: „а падналото на камъка това са онези, които като чуят словото, го приемат с радост, но нямат корен; вярват за известно време, а във време на изкушение отпадат“ (Лука 8:13).

Има хора, чиято вяра не се потвърждава чрез дела. Те напълно зависят от думите, без да полагат усилие да проумеят тайната. Тяхното благочестие е пасивно и без корен. Когато влязат в църква, често изпитват удоволствие от самото множество присъстващи. Приемат с радост поучението за тайнствата от този, който има власт да учи, и го хвалят с благодарност. Но го правят несъзнателно и механично — без осмисляне и собствена воля, със замъглена вътрешна нагласа. А щом излязат от църквата, веднага забравят святото учение и се връщат към обичайния си ритъм на живот, без да съхранят в себе си нищо за бъдещия живот.

Ако животът на християните върви спокойно и без изпитания, дори тогава те едва поддържат вярата си — то какво да кажем за тези, които, нека се изразим така, пребивават в объркано и нестабилно състояние. По време на гонения и вражески нападения срещу Христовата църква, техните сърца не желаят борба, а разумът им хвърля щита и бяга.

 Коментари върху Евангелието според Лука

Падналото сред тръни — това са онези, които слушат словото, но, отивайки си, биват задушени от житейски грижи, богатства и наслаждения и не принасят плод (Лука 8:14). Спасителят посява семе, което намира здрава опора в душите, които го приемат. То вече покълва и започва да се показва над земята, когато житейските тревоги го притискат и то изсъхва, обраствайки с празни занимания.

В такива случаи ние трябва да постъпваме като опитни земеделци — търпеливо да прочистваме тръните и да изкореняваме всичко вредно. Така ще посеем семето в чиста бразда. Може да се каже със сигурност и без съмнение, че то ще поникне с радост и ще даде изобилен плод (Пс. 125:6, Септуагинта).

Ако някой посее семе в земя, където растат тръни и бодливи храсти, гъсто покрита с безполезна растителност, той ще претърпи двойна загуба: първо — ще изгуби семето, и второ — ще положи труд напразно.

За да може божественото семе да пусне добри кълнове в нас, трябва първо да освободим ума си от житейски тревоги и празни страхове, които ни подтикват към стремеж за богатство.

Коментари върху Евангелието според Лука

Това добро семе заслужава възхищение. Богатата и плодородна земя принася плод стократно. Казват, че добрата почва, когато се обработва, понякога дава стократен плод – и това е знак на всяка плодородна и плодоносна земя.

Един от пророците е казал от името на Бога: „И всички народи ще ви наричат блажени, защото ще бъдете земя желана“ (Малахия 3:12).

Когато Божието слово падне върху чист разум, който има опит в очистването си от вредни неща, то пуска дълбоки корени в него и израства като зрял кочан царевица. То дава плод, като прави този, който го е приел, съвършен – със здраво стъбло и красиво цъфтене.

Този урок ни учи, че послушанието и слушането на Бога са основата на всяко благо. Някой влязъл и почтително споменал светата Майка на Христос и Неговите братя. Но Той отговорил с думите: „Моя майка и Мои братя са онези, които слушат Божието слово и го изпълняват“ (Лука 8:21).

Да не мислим, че Христос се е погнусил да отдаде почит на Своята Майка или с презрение е пренебрегнал любовта към братята Си. Напротив — Той Сам е казал чрез закона на Мойсей: „Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята“ (Изх. 20:12). Как тогава би се отказал от любов към братята Си, когато дори ни заповядва да обичаме не само своите братя, но и враговете си: „Обичайте враговете си“ (Мат. 5:44)?

Тогава какво иска  да ни научи Христос? Целта Му е да възвиси любовта към онези, които се покоряват на Неговите заповеди. Ще обясня как: най-голямата почит и пълната любов човек отдава на своята майка и на братята си. Ако Той казва, че онези, които слушат словото Му и го изпълняват, са Негова майка и братя, не е ли ясно, че Той дарява такава пълна и достойна любов на онези, които Го следват?

Коментар върху Евангелието според Лука

В тези думи има много за възхищение и за наставление на слушащите. Цялото творение е послушно на всичко, което Христос заповядва.

Какво оправдание бихме могли да приведем, ако ние самите не се смирим, за да простим и не се подчиним, за да постъпим по същия начин? Какво оправдание ще ни спаси от огъня и съда, ако сме непослушни и упорити?

Този, който се възпротивява, като вдига „врат“ – т.е. надменния си ум – срещу Христовите заповеди, има сърце, което не може да бъде смекчено.

Като осъзнаем, че всичко, сътворено от Бога, е напълно съгласно с Неговата воля, нека и ние станем част от това творение, и да избягваме непослушанието, защото то води към погибел.

Да се подчиним по-добре на Онзи, Който ни зове към спасение и към честен, законен живот – тоест живот според Евангелието. Христос ще ни дари с благата, които идват отгоре и от Него.

Когато Христос усмири бурята, Той също така преобрази вярата на светите апостоли, която бе разклатена като лодка — и я обърна към увереност. Не остави вече място за съмнение. Той предизвика в тях буря, която отмива вълните на тяхната слаба вяра. Каза: „Къде е вярата ви?“ (Лука 8:25). Друг евангелист обаче посочва, че Той е казал: „Защо сте толкова страхливи, маловерци?“ (Мат. 8:26).

Когато страхът от смъртта внезапно връхлети човека, той може да разклати дори и уравновесения ум и да го изобличи в слабост на вярата. Това важи и за всяко друго твърде силно сътресение, което някой се опитва да понесе.

Коментари върху Евангелието от Лука

Жестокостта на демоните се разкрива ясно в образа на нещастния човек – гол, оставен сам сред гробовете, без подслон, живеещ в срам и унижение. Той е живо свидетелство за безпощадната същност на падналите духове и за тяхната дълбока нечистота. Всеки, когото те обсебват, изпада в най-голяма бедност, лишен от всякакво благо, от разум и дори от човешко достойнство.

Може да попитаме: „Защо Бог допуска демони да завладяват хората?“ Отговорът е, че причината е дълбока и скрита. Един от светиите казва на Бога: „Съдилищата Твои са бездна велика.“ Бог понякога съзнателно допуска човек да изпадне под властта на демоните – не за да го погуби, а за да научи чрез него мнозина как действат злите духове, за да ги избегнат. Страданието на един става поука за всички.

 Тълкувания върху Евангелието според Лука

Жителят на Гергеса, онзи, в когото се криеше цял легион демони, падна в нозете на Христос и извика: „Какво имаш Ти с мен, Иисусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Те, не ме мъчи!“ (Лука 8:28). В тези думи се преплитат едновременно и гордост, и страх, и безумие. Това е пример за дяволското безумие — да дръзнеш да кажеш на Божия Син: „Какво имаш с мен?“ Но в същото време това е и проява на страх и малодушие — да молиш да не бъдеш измъчван. Демонът знае, че срещу себе си има не обикновен човек, а Сина на Всевишния Бог.

Христос попита бесноватия и му заповяда да каже името си. Той отговори: „Легион“, защото много бесове бяха влезли в него (Лк 8:30). Но нима Христос го попита, защото не знаеше? Или пък, подобно на обикновен човек, търсеше знание за нещо скрито от Него? Не. Като Бог, Той знае всичко и изпитва сърца и вътрешности (Откр. 2:23; Йер. 17:10). Той попита заради спасителен замисъл — за да разберем, че множество демони могат да се вселят в една единствена човешка душа и да я направят напълно безумна и нечиста. Те бяха причината за нещастието на този човек. Демоните, както казва Писанието, са мъдри в злото, но не умеят да вършат добро (Йер. 4:22).

Можем да се убедим в това [че бесовете нямат власт] и от случилото се със стадото свине. Нечестивите бесове са жестоки, злобни, вредоносни и коварни спрямо онези, които се намират под тяхна власт. Това се потвърждава ясно от факта, че те подгониха свинете към пропастта и ги хвърлиха във водата. Христос им позволи това, за да разберат от станалото, че техният нрав е безмилостен, груб, неспособен да се смекчи и насочен единствено към това — да вършат зло на тези, които могат да завладеят.

Ако сред нас има нечестивци, които живеят като свине, обичащи мръсотията, нечистотата и охотно затъващи в мерзостта на греха, Бог допуска такъв човек да попадне под тяхната власт и да потъне в бездната на проклятието.

Но никога няма да се случи някой да попадне под властта на бесовете, ако обича Христос. Това няма да се случи и с нас, докато ходим по Неговите пътеки, избягваме небрежността в изпълнението на онова, което е праведно, желаем онова, което е прилично, и се придържаме към онзи добродетелен и достоен начин на живот, който Христос ни е предал чрез евангелските Си заповеди.

Коментар върху Евангелието от Лука

Защото Аз усетих –каза Той – сила да излиза от Мен (Лука 8:46). Това е извън пределите на нашите възможности и, вероятно, дори отвъд пределите на възможностите на ангелите — да излъчват някаква сила от своята собствена природа, като нещо, което съществува само по себе си. Такова действие е признак, присъщ единствено на природата, която е над всичко и превъзхожда всичко.

Всяка сътворена същност е надарено от Бога с власт, било то за изцеление или за нещо подобно, но не я притежава сама по себе си, а като нещо, дадено ѝ от Бога. Всички неща са дадени и произведени в творението и нищо от това не може да се измени.

Като Бог Той каза: „Усетих, че излиза сила от Мене.“

Пратеник от дома на началника на синагогата дойде и каза: „Дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя“ (Лука 8:49).

Какво отговори Христос, Който знаеше, че притежава върховна власт над света? Той е Бог на живота и смъртта. С усилието на всемогъщата Си воля извършва всичко, което пожелае. Той видя човек, потиснат от скръб, с рухнал дух, разтърсен, но все още неизпаднал в отчаяние да спаси дъщеря си от смъртта.

Бедата може да навреди дори на очевидно здравия разум и да го направи чужд на собствените му убеждения. За да помогне на бащата, Господ изрича добри и спасителни думи, способни да го подкрепят в неговата слабост и да пробудят в него непоколебима вяра: „Не бой се, само вярвай, и тя ще бъде спасена“ (Лука 8:50).

Коментар върху Евангелието от Лука

Когато Иисус отиде в дома на човека, чиято дъщеря умираше, Той не взе със Себе Си никого, освен трима от светите апостоли, както и бащата и майката на момичето (Лука 8:51). Начинът, по който извърши чудото, беше достоен за Бога. Хванал я за ръка, Той, както е записано, извика: „Момиче, стани!“ — и тя веднага стана (Лука 8:54–55). О, сила на словото и мощ на заповедите, пред които нищо не може да се противопостави! О, Живот, който с едно докосване на ръката премахва смъртта и тлението!