Погребваха покойника и множество приятели го съпровождаха до гроба. Иисус, Животът и Възкресението, го среща там. Той е Разрушителят на смъртта и тлението. Той е Единственият, в Когото живеем, движим се и съществуваме (Деян. 17:28). Той е Този, Който възстанови човешката природа в първоначалното ѝ състояние и установи за нашата смъртна плът свобода от връзките на смъртта. Той се смили над жената и, за да прекрати потока на сълзите ѝ, ѝ каза: „Не плачи“ (Лука 7:13). И веднага причината за нейните ридания бе отстранена.

Коментари върху Евангелието от Лука

Виж как Иисус свързва едно чудо с друго. Там [за изцелението на слугата на стотника] Той идва по покана, а тук пристига без да е канен, защото никой не Го извика за възкресяването на мъртвия, но Той идва да го извърши по Своя собствена воля. И ми се струва, че Той много премъдро е свързал това чудо с първото.

Коментари върху Евангелието от Лука

Иисус възкреси този, който слизаше в гроба. Начинът на неговото възкресение е прост. Казано е, че Той се допря до носилката и каза: „Момко! На тебе казвам: стани“ (Лука 7:14). Нима едно-единствено слово не беше достатъчно, за да изправи онзи, който лежеше там? Какво е толкова трудно в това или в предишното чудо? Какво може да е по-силно от Божието Слово? Защо тогава Той не го възкреси само с дума, а се и допря до носилката? За да узнаете, възлюбени, че святото Тяло Христово действа за спасението на човека. Плътта на Всемогъщото Слово е тяло на живот, носещо Неговата сила. Смята се, че желязото, когато влезе в контакт с огъня, придобива неговия ефект и изпълнява неговата функция. По същия начин и плътта Христова има силата на божествения живот и отменя влиянието на смъртта и тлението, защото е плът на Словото, Което дава живот на всичко. Нека нашият Бог Иисус Христос се допре и до нас, за да ни избави от злите дела и от плътските страсти; и нека ни присъедини към лика на светиите.

Да се знае от всички хора навсякъде, че Господ беше Бог, дори и да се яви в образ, подобен на нашия. Признаците на власт и величие, достойни за Бога, Той показа на много места и по много начини: премахвайки болести, забранявайки на нечистите духове, дарявайки зрение на слепите; както и отстранявайки от човешките тела смъртта, която свирепо и безпощадно нападаше от Адам до Мойсей (Римл. 5:14), според словото на божествения апостол Павел.

Затова възкръсна извън всякакво очакване и по чуден начин синът на вдовицата от Наин, и чудото не остана скрито за никого в цяла Юдея, а това божествено знамение се прославяше и беше на устата на всички.

Коментари върху Евангелието от Лука

А по това време Той изцели мнозина от болести, недъзи и зли духове, и на мнозина слепи дари зрение (Лука 7:21). Той направи учениците очевидци и свидетели на Своето величие и събуди у тях голямо удивление от Своята власт и сила.

Тогава те задават въпрос от името на Йоан: „Ти ли си Този, Който трябва да дойде?“ (Лука 7:20). И вижте какъв удивителен отговор дава Спасителят. Той не просто казва: „Да, Аз съм.“ Макар че това би било истина. Но Той им дава доказателства чрез делата Си. Прави това, за да могат, връщайки се при този, който ги е изпратил, да повярват в Него на основата на опитното знание и да осъзнаят какво се е случило.

„Идете — казва Той — и кажете на Йоан какво видяхте и чухте“ (Лука 7:22). Защото вие несъмнено сте чули как възкресих мъртвец със Своето всемогъщо слово и чрез допира на ръката Ми. Докато стояхте настрана, вие също видяхте, че всичко, което бе предсказано в древни времена от светите пророци, се изпълни: слепите проглеждат, сакатите ходят, прокажените се очистват, глухите чуват, мъртвите възкръсват, а на бедните се благовести (Лука 7:22).

Блажените пророци възвестиха всичко това по-рано като за време, в което всичко това ще се изпълни чрез Мен. Аз съм пратен да изпълня всичко, което отдавна бе предсказано, и вие сте свидетели на това. Върнете се и кажете, че това, което видяхте с очите си и което по различно време бе предсказано от блажените пророци, се е изпълнило чрез Моята сила и власт.

Блажен онзи, който не се съблазни заради Мене! (Лука 7:23). А юдеите се съблазняваха – или защото не познаваха дълбочината на тайната, или защото не се стремяха да я узнаят. Във всяка част на боговдъхновеното Писание предварително бе възвестено, че Божието Слово ще слезе, ще се смири и ще стане видимо на земята. Това ясно се отнася до времето, когато Той беше като нас и можеше да оправдае с вяра всичко под небето.

И макар Писанието да беше предрекло всичко това, те се заблуждаваха относно Него, препънаха се о камъка на съблазънта (Ис. 8:14), паднаха и бяха стрити в прах. Макар ясно да Го виждаха, облечен в неизразимо достойнство и висша слава чрез чудните дела, които извършваше, те хвърляха по Него камъни и казваха: „Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог“ (Ин 10:33).

В отговор на това Христос разобличаваше безмерната немощ на техния разум и казваше: „Ако не върша делата на Отца Си — не Ми вярвайте; но ако върша, то дори и да не вярвате на Мен, вярвайте на делата Ми“ (Йоан 10:37–38).

Блажен е онзи, който не греши относно Христос, тоест онзи, който вярва в Него.

Коментари върху Евангелието от Лука

Имало хора, които се гордеели със спазването на онова, което Законът изисквал — книжници, фарисеи и други от тяхната партия. Иисус показва, че онези, които вярват в Него, ги превъзхождат, и че славата на последователите на закона е нищожна в сравнение с евангелския начин на живот.

Като пример Той посочва онзи, който бил най-добър от всички, родени от жена (Лука 7:28) — блажения Йоан Кръстител. Той засвидетелствал, че е пророк, и дори повече от пророк.

Христос също казва, че сред родените от жена никой не е достигнал по-голяма праведност от Йоан Кръстител, според Закона. Затова Той насочва вниманието ни към блажения Йоан Кръстител като към онзи, който е удостоен с почетно място в очите на Закона и с несравнима похвала.

И въпреки това, казва Господ, най-малкият в Божието царство е по-велик от него (Лука 7:28).

Царството Божие, според нашето разбиране, означава благодатта, която се дава чрез вярата, чрез която ние се удостояваме с всякакви блага и щедри дарове от Бога. Тя премахва от нас всички обвинения и ни прави Божии чада, причастници на Светия Дух и наследници на небесното обиталище.

Коментари върху Евангелието от Лука

„Горко на онези, които наричат злото добро и доброто — зло, които смятат тъмнината за светлина, а светлината — за тъмнина, горчивото — за сладко, а сладкото — за горчиво!“ (Ис. 5:20).
Такъв беше характерът на израилтяните и особено на онези, които стояха начело на народа им — книжниците, а именно фарисеите. Христос каза за тях: „С кого ще сравня хората от това поколение?“ (Лука 7:31).

Иисус дойде, за да прости както големите, така и малките дългове на длъжниците, да покаже милост и на малките, и на великите, така че да не остане никой, който да не участва в Неговата доброта. За потвърждение и като ясен пример на Своята милост, Той освободи онази нечиста жена от многото ѝ прегрешения, казвайки: „Прощават ти се греховете“ (Лука 7:48).

Изказване като това е наистина достойно за Бога! Това е слово, съчетано с висша власт. Понеже законът осъжда онези, които грешат, то кой друг може да изрече нещо, което е над закона, освен Онзи, Който сам го е установил? Той извърши едновременно две неща: освободи жената и насочи вниманието на фарисея и на онези, които вечеряха с него, към по-възвишени истини. Те разбраха, че Словото, бидейки Бог, не прилича на нито един от пророците, а ги превъзхожда неизмеримо, дори и като човек.

 Коментар върху Евангелието според Лука