Макар Давид да постъпи в нарушение на установеното от закона, той напълно справедливо и по достоен начин предизвиква у нас възхищение, защото наистина беше свят и пророк. Така че, щом Моисеевият закон ясно казва: „Съди справедливо престъплението и не бъди лицеприятен в съда“ (Лев. 19:15), тогава, пита Иисус, как осъдихте Моите ученици, а продължавате да се възхищавате на блажения Давид, че бил свят и пророк, въпреки че самият той не спази Моисеевата заповед?

Следователно, чрез тези хлябове ни се посочва ясно небесният хляб, който ще бъде предлаган на светите трапези на Църквите. А многото съдове на тази трапеза, чрез които се извършва тайнствената служба, вероятно са ясен предобраз на божествените съкровища. В духовен смисъл те обозначават дванадесетте апостоли, за които ще се говори по-нататък, когато словото стигне до самите ученици.

Коментари върху Евангелието от Лука

Чудото служи за вяра, когато хората не вярват на словото. А фарисеите наблюдаваха Иисус, дали няма да изцели в събота (Лука 6:7). Защото завистливият човек е такъв – славата на другите му служи като храна за собствената му болест и той  яростно се противопоставя на величието на другите.

И какво казва на това Всевиждащият, Онзи, който изпитва сърцата и знае какво се крие в тях, защото според Писанието светлината обитава с Него (Дан. 2:22)? Той казва на човека с изсъхналата ръка: „Стани и се изправи в средата“ (Лука 6:8).

Какъв е смисълът на това действие?
Може би — да призове жестокия и немилосърден фарисей към милост, а може би да ги посрами чрез самата болест на този човек и да ги убеди да угасят пламъка на завистта. Това е най-мъдрият въпрос и най-подходящото предложение за тяхното безумие.

Защото ако е позволено да се върши добро в събота, няма никаква пречка страдащите да бъдат помилвани от Бога. Престани да търсиш поводи за клевета срещу Христос, защото върху главата ти ще се стовари съдът, който Отец е приготвил за онези, които хулят Сина. Чуй гласа на Давид за Него:
„Ще смажа пред него враговете му и ще поразя онези, които го мразят“ (Пс. 88:24).

А ако не е позволено да се върши добро в събота и Законът забранява да се спасява душа, тогава ти сам обвиняваш Законодателя и хулиш Неговата заповед.

Погледни крайната трезвост на евангелиста. Защото той не просто казва, че светите апостоли били избрани, а посочва поименно тези първенци, за да не дръзне някой да се впише сам в числото на избраните.

Коментари върху Евангелието от Лука

След като избра светите апостоли, Иисус извърши множество удивителни чудеса — прогонваше бесове, освобождаваше дошлите при Него от неизлечими болести и проявяваше силата Си, подобаваща на Бога — за да разберат събралите се около Него юдеи и елини, че учениците са удостоени от Христос с честта на апостолството. Защото Той не е просто обикновен човек, подобен на нас, а въплътеното Божие Слово, което не изгубва собствената си слава, понеже от Него излизаше сила и изцеляваше всички (Лука 6:19).

Христос не получаваше сила от друг, а Сам по природа е Бог, макар и да е станал плът. Затова Той Сам изпращаше силата Си на страдащите и изцеляваше всички.

Господ още преди да изпрати апостолите на проповед, вече беше възвестил гонението. Евангелието предварваше бъдещите събития, защото непременно щеше да се случи така: апостолите, проповядвайки евангелското послание, отвеждайки юдеите от поклонението на закона, за да познаят пътя на евангелското блаженство, и привеждайки идолопоклонниците към познанието на истината, щяха да се сблъскат с много богоненавистни и безбожни хора.

Те щяха да повдигат войни и гонения срещу онези, които проповядват Иисус, преследвайки благочестието.

Затова, за да не изпаднат апостолите в безразсъдно нехайство, когато настъпеше времето да търпят такива неща, Иисус предварително ги известява за тяхна полза — така че нападките на тези тъмни хора да им бъдат за полза и духовна печалба.

„Ще ви наричат измамници и лъжци, ще ви отхвърлят, тоест ще ви изключат от своето приятелство и общение. Но нека никой от вас не се смущава от това, казва Той, защото как може невъздържаният им език да навреди на здравомислещия? За онези, които умеят да философстват в благочестие, търпението в такива обстоятелства няма да е безплодно, а ще бъде залог за висша радост.“

Освен това Иисус им показва, че нищо необичайно няма да се случи с тях, ако трябва да търпят тези неща. По-скоро ще се уподобят на онези, които са били гонени, измъчвани и убивани с меч, злословени несправедливо още преди тях, заради това, че донасяха на Израил божествените слова.

И така, Господ им дава да разберат, че ще бъдат съучастници на онези, на които подражават, и няма да изгубят пророческите венци, тъй като ще следват пътя, прокаран от тях.

Коментари върху Евангелието според Лука

Господ поставя думата за милосърдието редом, така да се каже, с другите добродетели, за които току-що стана дума. Защото това е най-доброто, най-угодно на Бога, и в най-висока степен присъщо на светите души.

Именно затова Той казва: „Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден“ (Лука 6:36).

Коментар върху Евангелието според Лука

По-правилно е да се проявява милост към немощните, тъй като те са се сринали под натиска на страстите и дълбоко са се оплели в мрежите на греха; за тях трябва да се молим, да ги утешаваме, да ги насърчаваме към трезвост и да се пазим самите ние да не изпаднем в същите обвинения. Защото, както казва ученикът Христов, „който съди брата си, злослови закона и съди закона“, а „един е Законодател и Съдия“ (Як. 4:11–12). Над всяка грешна душа трябва да стои нейният Съдия, а ти не си такъв – защо тогава съдиш ближния си?

Грешникът ще даде отговор пред Съдията, а ако ти се осмеляваш да го съдиш без да имаш тази власт, по-скоро сам ще бъдеш осъден, защото законът не ти позволява да съдиш другите. Онзи, който се ръководи от здравия разум, не гледа греховете на другите, не търси какво лошо има у ближния му, а се вглежда в собствените си пороци. Така е постъпвал и блаженият псалмопевец, който се е обръщал към Бога и е говорил за своите грехове: „Ако Ти, Господи, внимаваш на беззаконията, кой ще устои?“ (Пс. 129:3), и отново, разсъждавайки за немощта на човешката природа, мъдро е просил милост, казвайки: „Спомни си, че ние сме пръст“ (Пс. 102:14).

 Коментар върху Евангелието от Лука

Ще получим обилна отплата от Бога, Който щедро разпределя всичко на онези, които Го обичат, както Сам Той е казал: „С добра мярка — натъпкана, стърсена и препълнена, ще изсипят в пазвата ви“ (Лука 6:38). Изглежда обаче, че вторите думи по някакъв начин се наслагват върху първите, защото ако ще получим препълнена мярка, тогава как ще ни бъде отмерено с мярката, с която ние мерим? Защото тези думи предполагат равенство, а не някакъв излишък във въздаянието, което ще ни бъде дадено.

Блажените ученици трябвало да бъдат тайноведци и учители на поднебесния свят. Затова било нужно да се проявят като носители на всяко благочестие, да познават пътя на евангелския живот, да бъдат основатели във всяко добро дело и да възвестяват на наставляваните точно, спасително и насочено към истината слово — защото вече са прогледнали и имат разум, просветен от божествената светлина, а не бъдат слепи водачи на слепи.

Защото намиращите се в мрака на неведението не могат да доведат до познание на истината страдащите от същите болести. Дори и да искат това, и двамата ще се стоварят в ямата на страстите.

След това, за да премахне дързостта на надменността у мнозина, та да не се стремят да превъзхождат честта на учителите, Иисус добавя: „Ученик не е по-горен от своя учител“ (Лука 6:40). Дори да се случи някои да го достигнат и да придобият добродетел наравно с наставниците, те ще се сравняват с учителите и ще им  подражават, а това ни потвърждава отново и Павел, казвайки: „Бъдете мои подражатели, както и аз съм на Христос“ (1 Кор. 4:16).

Коментари върху Евангелието от Лука

Той вече ни показа, че осъждането на другите е нещо много зло и опасно. То води към окончателен съд. „Не съдете, за да не бъдете съдени“ (Мат. 7:1; Лука 6:37). „Не осъждайте, и няма да бъдете осъдени.“ С неоспорими доводи Той ни увещава да избягваме дори самото желание да съдим другите. Първо се освободете от собствените си големи прегрешения и бурни страсти — тогава ще можете безпогрешно да прецените кой е виновен по делата му, а не по незначителни грешки.

Отново Христос ни учи, че онези, които идват при нас, не трябва да бъдат разпознавани по дрехите си, а по това, което всъщност са. „По плодовете ще се познае дървото“ (Лука 6:44). Както е безумно да търсиш зрели и отбрани плодове, например грозде или смокини, сред тръни, така е и смешно да мислиш, че можеш да намериш нещо достойно или добродетелно сред лицемери и нечестивци.

Защото, както добрият човек „от доброто съкровище на сърцето си изнася добро“ (Лука 6:45; Мат. 12:35), така и онзи, който е по друг начин устроен, с ум, поразен от порок и лукавство, неминуемо ще изяви скритото в себе си. Това, което е в ума и сърцето, непременно ще излезе наяве чрез думите. Ето защо добрият човек говори достойно за себе си, а лукавият и порочен — ще излее отвътре скритата в него нечистота.