Иисус заповядал на Симон и на онези, които бяха с него, да отплуват малко навътре от брега и да хвърлят мрежата за улов. Те му казаха, че са се трудили цяла нощ, но нищо не уловили. Въпреки това, в името на Христа хвърлиха мрежата, и тя веднага се изпълни с риба. С това чудно дело, като с жив пример и образец, те се убедиха, че трудът им няма да остане без награда, нито усилието им ще е напразно, когато разпрострат мрежата на евангелското посвещение, защото със сигурност ще съберат в нея множество езичници.

Но обърни внимание и на следното: когато Петър и тези с него не можеха сами да изтеглят мрежата, и от страх и изумление не смееха да говорят, защото удивлението ги бе лишило от глас — те, казва се, дадоха знак на другарите си, очевидно рибари, да им помогнат да изтеглят улова (Лука 5:7). Защото мнозина са съдействали и съдействат на труда на светите апостоли — най-напред тълкувателите на свещените книги на светите евангелия, а след тях пастири, учители, наставници на народи и познавачи на истинското учение. Защото мрежата и до днес се издига нагоре, когато Христос я изпълва и призовава към обръщане онези, които се намират в морските дълбини, тоест, в бурите и неволите на света, според написаното.

Петър, когато си спомни за предишните си грехове, се разтрепери и беше обзет от страх, и като осквернен не се осмели да приеме Чистия. А страхът му бе похвален, защото чрез закона се бе научил да различава святото и нечистото.

Иисус приема молбата, признава способността Си [да стори това] и казва: „Искам, очисти се“ (Лука 5:13). Той му дарява и допира на Своята свята и всемогъща ръка – и веднага проказата се махна от него и болестта изчезва.

Учуди се заедно с мен на това, че Христос действа и като Бог, и като човек. Защото, като Бог, Той желае и всичко се покорява на волята Му, а като човек – простира ръка. Така Христос е мислен като Един в две природи, дори и Словото да е станало плът (Йоан 1:14).

Тук може да бъде разпозната дълбоката и велика тайна на Христос, записана за нас в книгата Левит. Законът на Моисей обявява прокажения за нечист и повелява той да бъде изгонен извън стана, а при оздравяване повелява да бъде приет обратно. След това се описва как ще бъде признат за чист… Освен това, в образа на двете птици може да се разпознае Христос, Който пострада по плът според Писанията, но остана безстрастен по Своята Божествена природа. Едната птица била заколвана, а другата се омивала в кръвта ѝ и се пускала на свобода — това е предобраз на истинските събития. Христос умря за нас и ние се кръщаваме в Неговата смърт, а Той ни спасява чрез Своята собствена кръв.

Спасителят, казвайки му: „Прощават ти се греховете“, говори това към цялото човечество. Защото трябваше вярващите в Него, изцелени от душевните болести, да получат прошка за предишните си грехове. Или Той казва следното: „Преди да изцеля тялото ти, трябваше да изцеля душата ти. Защото ако това не се случи, ти ще съгрешиш още повече, когато получиш сила да ходиш. И макар че ти не поиска това, Аз като Бог виждам болестите на душата, поради които възникна и телесната ти болест.“

Коментари върху Евангелието от Лука

И тъй, Иисус, притежавайки власт, подобаваща на Бога, обеща прошка на греховете. И това Негово слово отново смути неразбиращото и завистливо сборище на фарисеите. Те си говореха един на друг: „Кой е Този, Който богохулства?“ (Лука 5:21).

Но ти, фарисею, не би изрекъл това, ако познаваше Писанията, ако помнеше думите на пророците и ако разбираше светата и велика тайна на въплъщението. Те го обвиняваха в богохулство и в мислите си вече Го осъдиха на смърт, понеже законът на Моисей повеляваше да бъде убит онзи, който хули Бога. Но понеже те вече дръзнаха да вършат това, Иисус веднага показва, че е Бог, за да ги изобличи в тяхното нетърпимо нечестие.

Той казва: „Какво размишлявате в сърцата си?“ (Лука 5:22). И ако ти казваш, фарисею: „Кой може да прощава грехове освен един Бог?“ (Лука 5:21), Аз ще ти отвърна: а кой може да знае сърцата и тайните мисли, ако не Сам Бог? Защото чрез пророчески глас Господ казва: „Аз, Господ, изследвам сърцето и изпитвам вътрешностите“ (Йер. 17:10).

И Давид е казал за Него: „Той създаде сърцата им поотделно“ (Пс. 32:15, LXX, “на всички тях Той е създал сърцата и вниква във всички техни дела.”, син. пр.). Следователно Иисус, Който познава сърцата и вътрешните мисли като Бог, прощава и греховете — също като Бог.

Коментари върху Евангелието от Лука

Левий беше митар (бирник), човек ненаситен в користолюбието, необуздан в стремежа към печалба, неправеден ревнител на чуждото, защото такова бе занятието на бирниците. Но той бе измъкнат от това сборище на неправда и по чуден начин спасен, когато го повика Спасителят на всички нас, Христос. Защото Той му каза: „Следвай Ме“. И той, като остави всичко, Го последва (Лука 5:27–28).

Виждаш ли колко вярно говори най-мъдрият Павел, че Христос дойде да спаси грешниците (1 Тим. 1:15)? Виждаш ли как, въплъщавайки се, Единородното Слово Божие си възвърна съдовете на дявола?

По каква причина фарисеите нападат Спасителя, задето яде с грешници? Заради това, че Законът различаваше свято и нечисто — тоест осветеното не биваше да се смесва с оскверненото. И те Го обвиняваха, сякаш защитавайки Закона, но в действителност това беше завист към Господа и желание да Го поругаят.

Тогава Той им показва, че е тук не като Съдия, а като Лекар, и върши онова, което е присъщо на изцелението — пребивава с тези, които имат нужда от лечение.

А когато получиха отговор на първото обвинение, прибавиха и друго, обвинявайки Го, че учениците Му не постят, стремейки се да Го уловят и от тази страна.

Всичко е хубаво в своето време. Какво означават думите: „ще им бъде отнет младоженецът“ (Лука 5:35)? Това означава, че [Иисус] ще бъде възнесен.

Повелите на Христос са неприемливи за онези, които живеят според Закона и по някакъв начин не могат да ги поберат в човешките сърца, все още необновени чрез Светия Дух (Тит 3:5). Господ казва, че не може парче от нова дреха да се пришие към стара, нито пък младо вино да се налее в стари мехове (Лука 5:36–38). Защото първият завет е остарял и не е бил безупречен.

Следователно, онези, които упорстват в старото и мислят според остарялата заповед, остават непричастни към новото в Христа. Понеже в Христа всичко стана ново (2 Кор. 5:17), а онези с повреден ум не могат да бъдат в мир и досег със свещенослужителите на новия завет.