„Иисус бе воден от Духа в пустинята в продължение на четиридесет дни, бидейки изкушаван от дявола“ (Лука 4:1–2). Тук изразът „бе воден“ не означава просто движение или насочване, а по-скоро това, че Той пребиваваше там, намираше се там. И така, Той бе в пустинята „в Духа“, тоест духовно, в състояние на съзерцание и молитва. Постеше, без да дава нищо на тялото, за да удовлетвори телесната нужда.

Може някой веднага да попита: „Каква вреда имаше Иисус от пребиваването Си в градовете? И каква полза търсеше, като пребиваваше в пустинята, след като не се нуждаеше от нищо? Защо постеше и защо Му беше необходимо да се труди?“ Мислещият така не разбира каква полза произтича от всичко това. А ние признаваме поста за велика помощ – чрез него умъртвяваме наслаждението, покоряваме закона на греха, действащ в нашите членове, и отсичаме поривите към удовлетворяване на плътта.

Но защо беше нужен пост на Христос? Та нали Той е Онзи, чрез Когото Отец уби греха в плътта. Знаейки това, божественият Павел написа: „ което законът не можеше да извърши, понеже беше безсилен поради плътта, Бог извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, да се принесе в жертва за грях, и Той осъди греха в плътта, та оправданието, изисквано от закона, да се изпълни в нас, които живеем не по плът, а по дух.“ (Рим. 8:3–4). Той умъртви и в нас, презрените, плътските движения и обезсили греха.

Какъв пост можеше да бъде нужен на Този, Който извърши това? Той е свят, невинен, пречист, непорочен и не може да претърпи дори най-малка промяна.

Коментари върху Евангелието от Лука

Сатаната казал: „Ако си Божий Син, заповядай на този камък да стане хляб“ (Лука 4:3). Той се приближава към Него като към обикновен човек и един от светиите, но все пак подозира, че Той може да е Христос. Как тогава сатана е искал да узнае това? Той заключава, че резултат и дело, достойно за Божията сила, е способността да се промени природата на нещо в това, което то не е било. Защото [само] Бог твори и устройва такива неща. „Затова — казва той — ако това се случи, несъмнено Той е Онзи, Който ще дойде да съкруши моето владичество, както се очаква. Ако пък не превърне [камъка в хляб], значи имам работа с човек, ще отхвърля страха и ще бъда свободен от опасност.“

Коментар върху Евангелието от Лука

Христос, знаейки хитрините на този звяр, не превръща [камъка] и не казва, че не може или не иска да го направи, а го прогонва, по-скоро като досаден и натрапчив, като казва: „Не само с хляб ще живее човек“ (Лука 4:4). Тоест, ако Бог даде сила на човека, той може да не яде и пак да живее, както Мойсей и Илия, които живееха чрез Божието слово, без да вкусят хляб четиридесет дни. Следователно, щом е възможно да се живее без хляб, защо Ми е да превръщам камъка в хляб?

Затова Той не казва нито: „Не мога“, за да не отрече силата Си, нито: „Мога“, за да не разбере дяволът, че Той е Бог, тъй като само на Него са подвластни такива неща — и [сатаната] се оттегли от Него.

И виж, моля те, как човешката природа у Христос опровергава обвинението за невъздържаност на Адам. В Адам ние бяхме победени чрез яденето, а в Христос побеждаваме чрез въздържанието.

Очакваше ли ти да Ти се поклони Онзи, пред Когото трепери вселената и Когото възхваляват серафимите и всички ангелски сили? Писано е: „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само Нему да служиш“ (Лука 4:8). Господ навреме споменава тази заповед, сякаш докосвайки дявола по най-болезненото, защото преди Неговото пришествие сатаната бе прелъстил целия поднебесен свят и навсякъде приемаше поклонение. Но Божият закон, като го лиши от властта, която той си бе присвоил чрез измама, заповяда да се покланяме само на Този, Който по природа и по истина е Бог, и само на Него да принасяме служение.

Коментар върху Евангелието от Лука

И така, Иисус, след като постигна велика победа над сатаната и увенча в Себе Си човешката природа с придобитите от Него трофеи, се върна в Галилея със силата на Духа, явявайки сила и власт чрез множество божествени знамения и показвайки велико чудо. Той вършеше тези божествени знамения не защото беше получил благодатта на Духа отвън, както става с лика на светците, а защото по природа беше истинският Син на Бога Отца и притежаваше собственото Си наследство. Защото Той каза: „И всичко Мое е Твое, и Твоето — Мое; и Аз се прославих в тях“ (Йоан 17:10). Следователно Той се прослави, използвайки като собствена силата и властта на единосъщния Дух.

Коментари върху Лука

Необходимо беше Христос да се открие пред израилтяните по плът, за да засияе тайната на въплъщението пред онези, които не я познаваха. И Той мъдро показва, че е помазан от Бог Отец за спасението на света под небето, като първо донася тази радостна вест на жителите на Назарет – онези, сред които бе израснал по плът. И така, влизайки в синагогата, Иисус взе свитъка за четене и, като го разгърна, избра откъс от пророците, който възвестяваше тайната за Него. В тези думи чрез пророческия глас Той ясно заяви Сам за Своето въплъщение и идване, за да спаси света под небето.

Защото ние казваме, че Синът е помазан именно защото стана подобен на нас по плът и се въплъти. Тъй като, бидейки едновременно Бог и човек, Той Сам дарява Духа на творението като Бог, а като човек Го приема от Бога Отца, освещавайки цялото творение. Понеже Той сияе от Светия Отец и от Него излива Духа, и Го изпраща както върху висшите сили като Свой собствен, така и върху онези, които разпознаха Неговото пришествие.

Коментари върху Евангелието от Лука

Не разбирайки, че Иисус е помазан и пратен от Бога, както и извършител на толкова дивни дела, хората се обърнали към своите обичайни неща и започнали безразсъдно да празнословят. Макар да се удивлявали на думите на благодатта, излизащи от устата Му, въпреки това пожелали да ги обезценят, казвайки: „Не е ли Той синът на Йосиф?“ (Лука 4:22). Но какво от това може да намали славата на Чудотвореца? Какво му пречи да бъде почитан и достоен за възхищение, дори и да беше син на Йосиф, както те мислеха?

Не виждаш ли божествените знамения? Сатаната е повален, легиони демони са победени, мнозина са изцелени от различни болести. Хвалиш благодатта, присъща на учението Му, а после, по юдейски, се хващаш за това, че е записан като син на Йосиф? О, велико безумие! Истинно е казано за такива: „Ето, народ глупав и без сърце, който има очи, но не вижда, и има уши, но не чува“ (Иер. 5:21).

Коментари върху Евангелието според Лука

Юдеите изгониха Иисус от града, с което по-скоро предопределиха собственото си наказание и потвърдиха думите на Спасителя, защото, отхвърляйки Христос, те се отлъчиха от небесния град. И за да изобличи не само нечестието в думите им, но и в делата им, Той допусна тяхната дързост да премине в действие. Защото техният порив беше неудържим, а омразата им неукротима.

И тъй, като го доведоха до върха на планината, мислеха да го хвърлят в пропастта. Но Той премина сред тях (Лука 4:30), без да обърне, така да се каже, никакво внимание на тяхното злонамерено намерение. Христос не избягваше страданието, защото именно за това бе дошъл, но очакваше подходящия момент. Понеже това беше още началото на Неговата проповед, а преди проповядването на словото на истината страданието би било преждевременно.

Коментари върху Евангелието според Лука, кн. 12

Който не се подчинява на Словото и не се убеждава от неговото ясно учение за това, че Господ е по природа и наистина Бог, такъв бива увличан към вяра чрез явлението на знаменията. Затова, поради полза и необходимост, Иисус често съчетава тайнствените Си слова с велики чудеса. Жителите на Юдея били неверници и презирали словата на онези, които ги призовавали към спасение — най-вече жителите на Капернаум.

Затова и Господ го изобличава с думите: „И ти, Капернауме, до небето въздигнат, до ада ще се низвергнеш“ (Лука 10:15, срв. Мат. 11:23). Но въпреки че знаел, че те са непокорни и жестокосърдечни, Той се отнасял с тях като опитен лекар към тежко болни и се опитвал да ги избави от бедствието. Сам Той казва: „Болните имат нужда от лекар, а не здравите“ (Лука 5:31).

И тъй, Иисус поучавал в синагогите съвършено открито, и чрез гласа на пророк Исайя предсказал това, казвайки: „Не в тайно говорих Аз, нито в тъмно място на земята“ (Ис. 45:19).

Онези, които са били свидетели на толкова велики дела, се удивяват на силата на Неговото слово. Защото Иисус не отправя молитва и не търси от друг власт, за да извърши тези чудеса, а като Самото Слово на Бога Отца — живо и действено, чрез Когото всичко е сътворено и в Когото всичко съществува, Той съкрушава сатаната и затваря нечистите уста на демоните.

Господ не допускаше нечистите бесове да изповядват кой е, защото не беше достойно те да отнемат славата, предназначена за апостолското служение, нито пък беше редно тайната на Христос да се разгласява от нечист език.

Затова, дори и да казваха нещо вярно, никой не трябваше да им вярва, защото светлината не се познава чрез тъмнина.

На това ще учи и Христовият ученик, казвайки: „Какво общо има светлината с тъмнината? Какво съгласие има между Христос и Велиар?“ (2 Кор. 6:15).

Иисус полагаше ръце върху всеки болен и ги избавяше от болестта, показвайки, че святата Му плът носи в себе си силата на Божието Слово, което Той направи Свое, като вложи в нея сила, достойна за Бога. Така узнаваме, че макар Единородното Божие Слово да стана подобно на нас, То не се е умалило с нищо, а е останало Бог, Който лесно извършва всичко — дори и чрез собствената Си плът. Именно чрез тази плът Той вършеше чудеса.

Когато Иисус влезе в дома на Петър и видя жената, измъчвана от силна треска (огница), макар да можеше като Бог да каже: „Изчезни, болест!“, Той не го направи, а докосна ръката ѝ , за да покаже, че и плътта Му извършва изцеление, понеже тя е Божия. И веднага, казва Писанието, треската я напусна (Марк 1:31, Лука 4:39).

Нека и ние приемем Иисус, защото когато Той влезе в нас — в ума и сърцето ни, ще угаси пламъка на страстите, ще ни изправи и укрепи духовно, за да Му служим, тоест да вършим угодно Нему. Виж още каква сила има допирът до Неговата свята плът: Той прогонва болести, демони, съкрушава силата на дявола и изцелява мнозина само за миг.

Макар да можеше да върши чудеса с дума или жест, Той докосваше болните, за да ни научи, че в святата Му плът действа самото Слово. Тази плът Той направи Своя, като вложи в нея Божествена сила. Затова, нека Той се докосне и до нас, а още по-добре, нека ние се докоснем до Него чрез тайнственото благословение, за да ни освободи от душевните ни болести и от бесовските нападения и страсти.

Коментари върху Евангелието от Лука