Светият евангелист казва, че Мария била сгодена за Йосиф, за да покаже, че зачатието е станало още по време на обручението, а раждането на Емануил е чудно и не съответства на законите на човешката природа.

Защото Светата Дева роди не чрез приемане на човешко семе. И каква е причината за това? Христос, начатъкът на всичко, вторият Адам, според Писанията, се роди от Духа, за да предаде и на нас благодатта.

Защото и ние трябваше вече да не бъдем наричани просто човешки чеда, а Божии, като получим възраждането чрез Духа в първородния Христос, за да има Той във всичко първенство, както казва премъдрият Павел.

И по най-мъдър начин времето на преброяването подтикна светата Дева да отиде във Витлеем, за да видим изпълнението и на друго пророчество. Защото е написано: “И ти, Витлееме Ефратов, малък ли си между хилядите Иудини? от тебе ще Ми излезе Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиля” (Мих. 5:2).

А на онези, които казват, че ако Той се е родил в плът, Дева Мария е престанала да бъде Дева, а ако е останала Дева, значи Той се е родил призрачно, ще отговорим: пророкът казва, че Господ, Бог Израилев, дойде и излезе, но вратите останаха затворени. И ако Словото неслято стана плът (Йоан 1:14), бидейки заченато напълно безсеменно, то и се роди, без да повреди девството.

Коментари на Евангелието от Лука

Тайната на Христос беше установена още преди сътворението на света, но се разкри в последните времена на века. Тя стана светлина в мрака за онези, които се заблудиха и паднаха в ръцете на дявола.

Защото те са призвани от Бог Отец към познание на Сина, Който е истинската Светлина (Йоан 1:9), но и да участват в славата на Израил (Лука 2:32). Защото, макар някои от тях да станаха хулители и непокорни, имайки ум, изпълнен с неразумие, останалите все пак се спасяват и се прославят чрез Христос.

Началото на тяхното спасение станаха боговдъхновените ученици, чието сияние на слава озарява, като мълния, целия поднебесен свят.

В друг смисъл, Христос е славата на Израил, защото Той по плът произлезе от този народ, макар да е Бог над всичко и да е предвечен.

Не се смущавай, ако ти се случи да се запиташ как Бог може да расте или как Той, Който дарява благодат на нас и на ангелите, може да придобива мъдрост.

По-скоро размишлявай върху това колко прекрасно е изкуството (на евангелиста) да въвежда в тайните.

Защото мъдрият евангелист не представя Словото само по Себе Си, без плът, и да казва, че То растяло в ръст, мъдрост и благодат. Напротив, най-напред той свидетелства, че То се роди в плът от жена и прие същия образ като нас, а след това посочва Неговите човешки качества, наричайки Го младенец и казвайки, че Той растеше.

А тъй като Неговото тяло растеше постепенно, Той беше подчинен на закона на човешката природа.

А под думите, че Той растеше в премъдростта, не трябва да разбираме, че Той получаваше прибавка в премъдростта, (защото Бог е съвършен във всичко и не се нуждае от никакво развитие на божествените Си способности, достойни за Бога). По-скоро това означава, че Бог Слово заедно с растежа на Своето тяло постепенно разкриваше Своята премъдрост.