Кажи ми, фарисеино, защо роптаеш за това, че Христос не е считал за недостойно да бъде с митарите и грешниците, а нарочно им предостави това средство за спасение? За да спаси хората, Той позволи на Себе Си да бъде унижен, да стане като нас и да се облече в човешката немощ.

Тази втора притча сравнява изгубеното с драхма. Тя е като единия, който е отпаднал от десетте – съвършеното число и пълната мярка на броя. Числото десет е съвършено, понеже завършва редицата от едно до десет.

Тази притча ясно показва, че сме създадени по образ и подобие на Всевишния, макар Бог да е над всички нас. Смятам, че драхмата е динарий, върху който е отсечен образът на царя. Паднали и изгубени, ние бяхме намерени от Христос и преобразени чрез светостта и праведността по Неговия образ.

Търсенето беше извършено заради онова, което беше паднало; затова жената запали светилник. Чрез светлината изгубеното се спасява и настава радост за силите свише. На небесата се радват дори за един каещ се грешник, защото той е познал всичко онова, което ни оковаваше. Празнува се с веселие заради един спасен, съединил се с божествената цел, и никога не престават да възнасят хвала на милосърдието на Спасителя.

Каква велика радост трябва да ги изпълни, когато всички под небето бъдат спасени и Христос ги призове чрез вярата да признаят истината! Те се очистиха от греха и освободиха от пътищата на смъртта. Избегнали са обвинението за своето заблуждение и падение. Всичко това получаваме чрез Христос.

Съществува мнение, че двамата синове са образи на светите ангели и на нас, земните хора. По-старият, който живее праведен живот, представлява ангелите, докато по-младият и блуден син е предобраз на човешкия род. Други пък дават друго тълкуване, като доказват, че по-старият и примерен син е Израил по плът. По-младият син, който избрал живот, привързан към удоволствията, и се отдалечил от бащата, означава езичниците.