Той каза: „Ето, трета година идвам да търся плод на тази смокиня и не намирам. Отсечи я: защо да заема земята?” (Лука 13:7). Той сякаш е казал: нека на мястото на тази безплодна смокиня да няма нищо, тогава ще израсне някое друго дърво или може да се посади тук такова.

Това също се е изпълнило. Множество езичници бяха призовани на това място (на мястото на смоковницата). Те се превърнаха в Божи народ, в райски растения, в добри и благородни семена. Знае се как се отглеждат плодове, не в сенки и образи, а чрез чисто и съвършено непорочно служение, което е в дух и истина, защото е служение на Бога, Който е нематериален.

Коментари на Евангелието от Лука

Смисълът на този откъс се нуждае от обширно обяснение. Когато потърсим в себе си скрития и невидим смисъл, ние твърдим следното. Израилтяните, след като Спасителят бил разпнат, били осъдени на страдания, които те са заслужили. Йерусалим бил превзет, а жителите му избити от вражески меч. Къщите им били опожарени, и дори Божият храм бил разрушен. Много е вероятно Иисус да сравнява еврейската синагога със смокиново дърво.
Писанието също ги сравнява с различни растения: лоза, маслина и дори дървета.

Коментари на Евангелието от Лука

Тази болест на споменатата жена ѝ се случила поради насилие на дявола, както казва Господ – „която сатаната беше свързал за осемнадесет години”. Възможно е сатаната да я е измъчвал, защото е била изоставена от Бога заради някакви престъпления. Защото той, когато му е позволено от Бога, причинява всевъзможни неприятности на човешките тела (Йов 2:6-7). Той и в началото е бил причината да бъдем лишени от нетлението, в което бяхме създадени (Прем. Сол. 2:23), и сега да сме съединени с тяло, което е болно и способно на немощи. Защото това имаме предвид под кожени одежди (Бит. 3:21). Господ с най-божествена и пълновластна заповед прогонва болестта на тази жена и възлага ръцете Си върху нея, за да знаем, че Неговата свята плът понесла силата и действието на Словото.

В синагогата имало една жена, която била покосена от болест в продължение на седемнадесет години. И този случай е от голяма полза за благоразумните, защото трябва да се възползваме от всичко.

Така и тук може да се види, че сатаната често придобива власт над някои [хора], които очевидно грешат и предпочитат безгрижието пред стремежа към благочестие. А тези, които улавя, той потапя в телесни болести, бидейки жесток наказвач. …  Защото пагубният сатана е отговорен за болестите на човешките тела, тъй като ние твърдим, че той е замислил престъплението на Адам, в резултат на което човешките тела са били подложени на болести и тление.

Коментари на Евангелието от Лука

Въплъщението на Словото, или въчовечаването, стана, за да ни избави от смъртта, тлението и завистта, които коварната змия, източникът на злото, изпитваше към нас. Това ясно се показва чрез самите събития.

Иисус освободи дъщерята на Авраам от така дългата й болест, възкликвайки: „Жено! Ти се освобождаваш от недъга си“ (Лука 13:12). Това е глас, който напълно подобава на Бога, изпълнен с върховна власт! С царска заповед Той прогонва болестта. Освен това, Той полага върху нея ръцете си и веднага, както е казано, тя се изправя (Лука 13:13).

Оттук можем да видим, че светата плът носеше в себе си Божията сила и действие, защото това беше Неговата собствена плът, а не на някой друг, отделен и обособен син, както нечестиво мислят някои.

Коментари върху Евангелието от Лука

Иисус й каза: „Освобождаваш се от недъга си“ (Лука 13:12), и тя се освободи. А ти какво? Нима не развързваш пояса си в събота? … Нима тя тъчеше или бродираше в този ден? Не, тя просто се изправи, както е казано, защото изцелението не беше труд.

Но всъщност ти негодуваш не заради съботата, а защото виждаш Христос да бъде почитан като Бог. Това те кара да беснееш, да се задушаваш и да гориш от завист. Едно криеш в сърцето си, а друго сочиш и изтъкваш като причина.

Затова Господ, който знае суетните ти помисли, те изобличава умело и ти дава подходящото прозвище — лицемер, измамник и хитрец.

Коментари на Евангелието от Лука

Смутиха се онези, които изричаха превратни съждения, които се препънаха в крайъгълния Камък и затова се разбиха; които се противопоставяха на Лекаря; които се сблъскаха с премъдрия Грънчар, поправящ повредените съдове, и не им остана нито едно възражение.

Те сами за себе си бяха безспорно изобличение, с преградени уста, неспособни да намерят думи. Толкова силно Господ затвори техните дързки уста!

Народът обаче, като получи полза от тези знамения, се радваше. Защото славата и очевидността на делата му премахнаха всяко съмнение и въпроси у онези, които гледаха без злоба.

Коментари върху Евангелието от Лука

Закваската, макар и малка по количество, веднага обхваща всичко изцяло и бързо му предава своите свойства. Така действа в нас и Божието слово. Прието вътре в нас, то ни прави свети и непорочни. Прониквайки в нашия ум и сърце, то ни прави духовни. Павел казва: „духът ви, душата и тялото във всичката им цялост да се запазят без порок при пришествието на нашия Господ Иисус Христос“ (1 Сол. 5:23). Бог на всички ясно показва, че божественото слово се разлива дори в дълбините на нашето съзнание. <…>

Ние приемаме разумната и божествена закваска в нашия ум. Разбираме, че с помощта на тази драгоценна, свята и чиста закваска можем да бъдем духовно безквасни и да нямаме в себе си нищо нечестиво от този свят, а да бъдем чисти, свети причастници на Христа. (Коментари върху Евангелието от Лука 96)

Човекът искал да узнае: „нима са малко ония, които се спасяват?“ (Лука 13:23), но Иисус му обяснил начина, по който той може да се спаси. Той казал: „Подвизавайте се да влезете през тесните врата“ (Лука 13:24).

Какво да отговорим на това? Било е необходимо и ценно да се узнае как човек може да получи спасение. Той съзнателно не отговаря на безполезни въпроси. Продължава да говори за онова, което е ценно, а именно за знанието, необходимо за изпълнението на онези задължения, чрез които хората могат да влязат през тесните врата.

Сега смятам за свой дълг да спомена защо вратите на вечния живот са тесни. Всеки, който влиза, трябва преди всичко първо да притежава права и непоколебима вяра, а след това – неопетнена съвест, в която няма възможност за вина, според мярата на човешката добродетел. <…>

Онзи, който е достигнал това с ум и духовна сила, ще влезе с лекота през тесните врата и ще премине по тесния път.

Какво трябва да разбираме под тази широта? Тя означава необуздан стремеж към плътски удоволствия, безсрамие и приятен живот. Това са разкошни пиршества, празненства, угощения и неограничени наклонности към всичко, което се осъжда от закона и е неприятно Богу.

Упоритият ум не се прекланя под властта на закона. Такъв живот е отвратителен и разпуснат във всяко нерадение. Стремежът към богатство, пороците, пренебрежението, гордостта и празните мечтания за земни блага възникват от това, че човек, без да се доверява на божествения закон, напълно забравя светите заповеди.

Онзи, който желае да влезе през тесните врата, трябва да се освободи от всичко това, да бъде с Христа и да пази верността си към Него.

Вие можете да посочите и други измежду онези, които могат да кажат на Съдията на всички: „ядохме и пихме пред Тебе, и по нашите улици Ти поучаваше“ (Лука 13:26).

Кои са те? Мнозина са вярвали в Христос и са празнували свещените празници в Негова чест. Като посещават храмовете, те също слушат евангелските поучения, но не помнят съвсем нищо от истините на Писанието. Трудно им се отдават делата на добродетелта, защото сърцата им са напълно лишени от духовно обработване.

Те също ще плачат горчиво и ще скърцат със зъби, защото Господ също ще се отрече от тях. Той е казал: „Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи, ще влезе в Царството Небесно, а който изпълнява волята на Моя Отец Небесен“ (Мат. 7:21).

Иисус поучавал юдейските множества, когато някой Го попитал дали са много онези, които се спасяват. Той обаче не отминал този въпрос като безполезен, а се насочил към онова, в което виждал полза, а именно към пътя, по който хората трябва да вървят, за да станат наследници на Царството Божие.

Той казал: „Подвизавайте се да влезете през тесните врата“ (Лука 13:24), като добавил, че ако те откажат да сторят това, ще видят Авраам, Исаак и Иаков и всички пророци в Царството Божие, а себе си – изгонени вън (Лука 13:28). Той прибавил също, че макар да са били първи, ще станат последни при призоваването на езичниците.

Тази забележка възбудила злоба в умовете на фарисеите. Те виждали, че народът вече се кае и с горещо усърдие приема вярата в Него. Виждали, че сега им е нужно само още малко поучение, за да познаят Неговата слава, величие и дивната тайна на въплъщението.

Рискувайки да изгубят първенството си пред хората – вече паднали и загубили властта си над тях, лишени от своите привилегии, понеже са сребролюбиви, алчни и устремени към печалба, те се престорили, че Го обичат, и дори се приближили и казали: „Излез и се махни оттук, защото Ирод иска да Те убие“ (Лука 13:31). (Коментари върху Евангелието от Лука, 100)

Виждате, че Той възвестява онова, което възнамерява да извърши – нещо, което, както знаел, ще смути редиците на фарисеите. Затова те искали да Го отстранят от Йерусалим, като се страхували, че чрез чудесата Си Той ще обърне мнозина към вярата. Но тъй като тяхната цел не останала скрита за Него като Бог, Той заявява Своето намерение – онова, което им било омразно. <…>

Това означава, че по Своя собствена воля Той ще понесе страданието на кръста за спасението на света. Очевидно Той знаел как и кога ще приеме смърт по плът.

Иисус показва, че Йерусалим е виновен за кръвта на мнозина светии, като заявява, че не бива пророк да загине вън от него. От това следва, че неговите жители почти са престанали да бъдат членове на духовното Божие семейство, че почти са се отказали от надеждата на светиите и са напълно лишени от наследството на онези благословения, които са приготвени за спасените чрез вяра. Той им показал, че са лишени от божествените дарове – упорити, нерадиви към всичко, което би могло да им бъде полезно, като казва:

„Йерусалиме, Йерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш изпратените при тебе! Колко пъти поисках да събера чадата ти, както птица събира пилците си под крилете си, и вие не пожелахте! Ето, оставя се вам домът ви пуст“ (Лука 13:34–35).

Той ги поучавал чрез думите на премъдрия Моисей и им дал закона, за да обърнат внимание на своето поведение, да ги ръководи и да ги води към достоен и добър живот. В този закон, макар и само чрез сенки, все пак били дадени образите на истинското служение. Той ги увещавал чрез светите пророци. Искал е да ги събере под Своите криле, за да бъдат под защитата на Неговата сила, но те изгубили драгоценните благословения, като се склонили към зло, неблагодарност и пренебрежение.

„И казвам ви – казва Той, – че няма да Ме видите, докато не кажете: „Благословен е Идещият в името на Господа“.

Какво означава това? Господ се оттегля от Йерусалим и оставя като недостойни за присъствието Му онези, които казват: „Махни се оттук“. И след като обиколил Юдея, спасил мнозина и извършил чудеса, които нито една дума не може да опише подходящо, Той отново се върнал в Йерусалим. Тогава Той седна на осле, а огромни множества и малки деца, държащи палмови клонки, вървяха пред Него, хвалеха Го и казваха: „Осанна на Давидовия Син. Благословен е Идещият в името Господне.“

И така, след като ги оставил като недостойни, Той казва, че едва когато настъпи времето за Неговите страдания, тогава ще Го видят.

Коментари върху Евангелието от Лука