Фарисеите изискваха от Иисус незабавни отговори, независимо от злонамереността на въпросите им, като очакваха Той да се обърка и да каже нещо укоримо. Те не знаеха, че Той е Бог. Презираха Го, бяха горделиви и неуважителни към Него.

Христос каза на Своите приятели, тоест на апостолите, да се пазят от кваса на фарисеите и книжниците, като под „квас“ разбираше тяхното лъжливо лицемерие.

Лицемерието е омразно на Бога и на хората. То не носи награда и е напълно безполезно за спасението на душата. Напротив, то е причина за осъждане. Макар понякога за кратко време да остава скрито, скоро се разкрива и посрамва онези, които го носят.

За да ни бъде още по-лесно да размишляваме върху това, Той убедително добавя: „Не се ли продават пет врабчета за два асария? И нито едно от тях не е забравено пред Бога“ (Лука 12:6). И още казва, че и космите на главата ни са всички преброени (Лука 12:7).

Поради величието на Своята грижа Той приема онези, които Го обичат. Спасителят на вселената проявява Своята милост към толкова безпомощни създания и снизхожда дори до най-малките.

Как би могъл Той да забрави онези, които Го обичат, щом проявява такава грижа за тях? Той снизхожда, за да ги посети, да узнае точно всяка подробност от тяхното състояние и дори броя на космите на главата им. <…>

Нека не се съмняваме, че, бидейки щедър, Той дарува Своята благодат на онези, които Го обичат. Той няма да позволи да паднем в съблазън. Ако по Своята премъдра цел допусне да попаднем в изпитание, за да придобием слава чрез страданията, Той ще ни даде и сила да го понесем. (Коментари върху Евангелието от Лука)

Той ни учеше, че богохулството е най-тежкото от човешките прегрешения. Казваше, че „на всеки, който каже дума против Сина Човечески, ще се прости; но който похули Светия Дух, няма да му се прости“ (Лука 12:10).

Какво има тук неясно? Ако Спасителят има предвид, че ако някой от нас изрече презрителна дума спрямо един обикновен човек, ще получи прошка, когато се покае, това е разбираемо. Понеже Бог по природа е благ, Той освобождава от вина всички, които се каят.

Но от друга страна, проклятие и вечно наказание – и в този свят, и в бъдещия – са неизбежни за онези, които са похулили Самия Бог.

Под „Светия Дух“ Той няма предвид само Лицето на Светия Дух, но цялата природа на Божеството, която включва Отца, Сина и Светия Дух. Спасителят казва и на друго място: „Бог е дух“ (Йоан 4:24).

Следователно хулата против Духа е хула против цялото върховно Битие. Защото природата на Божеството, както ни е открита в светата и дивна Троица, е една.

Какво прави богатият човек, заобиколен от голямо изобилие многобройни блага? В смут и тревога той говори като бедняк. Той пита: „Какво да направя?“ (Лука 12:17). Не вижда бъдещето. Не насочва погледа си към Бога. Не пресмята стойността на своите разходи, за да придобие за ума онези съкровища, които са на небесата. Не изпитва любов към бедните и не желае да вижда в това награда. Не съчувства на страдащите. Това не му причинява болка и не пробужда състрадание. В още по-голямо безумие той решава да удължи живота си, сякаш и него жъне от земята. Той казва: „Ще кажа на душата си: душо, много блага имаш, събрани за много години; почивай, яж, пий, весели се“ (Лука 12:19).

О, богаташо, може да се каже: „Имаш хамбари за плодовете си, но откъде ще получиш своите дълги години? По повеля Божия твоят живот е съкратен.“ Бог, както ни се казва, му рече: „Безумнико! Тази нощ ще ти поискат душата; а това, което си приготвил, кому ще остане?“ (Коментар към Евангелието от Лука, 89)

Наистина човешкият живот не зависи от неговото имущество или от наличието на излишък. Онзи, който е богат в Бога, е блажен и има славна надежда. Кой е той? Очевидно този, който не обича богатството, а обича добродетелта и се задоволява с малко. Това е човекът, чиито ръце са отворени за нуждите на бедните, който утешава скърбите на намиращите се в нищета според своите възможности и с всички сили.

Той събира в съкровищници, които са горе, и трупа съкровища на небесата. Такъв човек ще намери полза в добродетелта и награда за своята праведност и непорочен живот.

С каква голяма грижа и духовно изкуство Иисус води живота на светите апостоли към духовно съвършенство! И чрез тях Той помага и на нас, защото желае спасението на цялото човечество и ни призовава да изберем мъдър и по-съвършен начин на живот. Затова Той ги кара да се откажат от ненужната тревога, загриженост и прекомерно старание, което би могло да ги подтикне да желаят да събират повече от необходимото. В тези неща излишъкът не прибавя нищо към нашата полза.

„Не се грижете, казва Той, за душата си, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете; душата е повече от храната и тялото от дрехата“ (Лука 12:22–23). Той не казва просто „не се грижете“, но добавя „за душата си“, тоест не отдавайте прекомерно внимание на тези неща, а насочете усилията си към много по-важното. За душата има несравнимо по-важни неща от храната, а тялото е по-ценно от облеклото.

Понеже еднакво рискуваме както за душата, така и за тялото, и страдание и наказание са определени за онези, които не желаят да живеят праведно, отлагайки всичко заради грижи за храна и облекло. Тези неща пък незабавно пораждат множество други желания, което води до отстъпление от Бога. Затова наш дълг е да се отвръщаме от всички светски желания и да се радваме на онова, което е угодно на Бога. (Коментар към Евангелието от Лука)

Но, може би, ще отговорите: кой тогава ще ни даде необходимото за живота (за душата)? Ето отговора: Господ е достоен за доверие и ясно ви обещава това, като чрез малкото ви дава увереност, че ще бъде верен и в голямото. „Погледнете гарваните, казва Той, те не сеят и не жънат; нямат нито хранилище, нито житница, и Бог ги храни“ (Лука 12:24).

Чрез образите на птиците и полските цветя Той възпитава у вас твърда и непоколебима вяра. Не че не допуска у нас никакво съмнение, но ни дава увереност, че ще ни дари Своята милост и ще протегне ръка на утеха, така че да имаме достатъчно за всичко.

По-голямото зло обаче е това, че докато онези, които се намират под игото на телесното робство, се доверяват на своите господари, смятайки това за достатъчно, за да ги нахранят и облекат, ние не желаем да отдадем вярата си на Всемогъщия Бог, Който ни обещава необходимото за живота.

Иисус възвестява като общ закон, полезен и необходим за спасението, не само за светите апостоли, но и за всички, които живеят на земята, че хората трябва да търсят Царството Божие. Той говори това с увереност, че онова, което дарява, е достатъчно за тях, така че да не изпитват нужда от нищо друго.

И какво казва след това? „Не бой се, малко стадо“ (Лука 12:32). С думите „не бой се“ Той показва, че те трябва да вярват твърдо и без съмнение, че техният Небесен Отец ще даде необходимото за живота на онези, които Го обичат. Той няма да презре Своите верни, но ще простре към тях ръцете Си – ръце, които изпълват вселената с блага.

Дайте онова, което така или иначе ще трябва да оставите, дори против волята си, за да не изгубите по-късно онова, което не можете да задържите. Поверете богатството си на Бога и тогава наистина ще бъдете богати.

А как да стане това, ни учи Сам Иисус: „Продайте си имотите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата, което да се не изчерпя“ (Лука 12:33). Блаженият Давид ни учи на същото в псалма, където по вдъхновение говори за всеки милостив и добър човек: „Раздаде, даде на бедните; правдата му пребъдва вечно“ (Пс. 111:9).

Земното богатство има много врагове: има множество крадци и този свят е пълен с насилници. Едни ограбват тайно, други използват сила и отнемат дори от онези, които се съпротивляват. Но никой не може да навреди на богатството, което е на небесата. Бог го пази, и Той не дреме.

Препасаният кръст означава готовност на ума усърдно и достойно да се труди във всяко дело. Онези, които вършат тежък физически труд, държат чреслата си препасани. А светилникът, изглежда, означава бдение и бодърстване на ума. Казваме, че човешкият ум бодърства, когато отблъсква всяко влечение към съня на безгрижието, който често води до извършване на всякакви злини.

В ума, потънал във вцепенение, небесната светлина е застрашена – дори вече е в опасност да бъде угасена от силен и внезапен порив на вятъра. Затова Христос ни заповядва да бодърстваме. И Неговият ученик ни призовава: „Да не спим, както другите, а да бодърстваме и да бъдем трезви“ (1 Сол. 5:6). А мъдрият Павел казва още: „Стани, ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те освети Христос“ (Еф. 5:14).

Ние трябва да очакваме пришествието на Христос от небесата. Той ще дойде в славата на Отца, заобиколен от светите ангели. Той ни учи да бъдем подобни на онези, които очакват връщането на своя господар от сватба, за да му отворят веднага, щом дойде и почука (Лука 12:36).

Затова Христос се завръща „като от сватба“. Това ясно показва, че Бог винаги пребъдва в радост, която Му е подобаваща. На небесата няма скръб и нищо не може да породи печал. Небесната природа не допуска страдание и подчинение на такива състояния.

Обикновено разделяме нощта на три или четири стражи. Стражите по градските стени наблюдават движенията на врага и след като стоят на пост три или четири часа, предават дежурството на други.

Що се отнася до нас, ние имаме три възрасти: първата е детството, втората – младостта и зрелостта, а третата – старостта. В първата, когато още сме деца, не се държим напълно отговорни пред Бога, но се удостояваме с прошка поради невинността на ума и слабостта на разбирането. Във втората и третата – зрелостта и старостта, ние трябва да се покоряваме на Бога и да живеем благочестиво според Неговата воля.

Онзи, който бодърства и е добре препасан, има възможност, било млад, било стар, да бъде благословен. Затова той ще бъде достоен да достигне обещанията на Христос.

Когато Той дойде и ни намери препасани, бодърстващи и със сърца, осветени, тогава веднага ще ни направи блажени. Той ще препаше чреслата Си и ще им послужи. Тогава ще разберем, че ще ни възнагради според делата ни.

Понеже сме се уморили в труда си, Той ще ни дари покой, като ни постави духовна трапеза и разпростре пред нас изобилните дарове на Своята благодат.

Блаженият Петър, в съответствие със силата на думите на Христос, направо попитал кое от двете се има предвид: дали това изказване се отнася до всички вярващи, или само до тях, тоест до онези, които са призвани към апостолско служение и особено достойни да получат апостолската власт.

Какъв е отговорът на нашия Господ? Той използва ясен и очевиден пример, за да покаже, че тази заповед се отнася особено до онези, които заемат по-високо положение и са поставени в учителско служение. „Кой ли е оня верен и благоразумен домакин, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме уречената храна“ (Мат. 24:45; Лука 12:42).

Ето простия и ясен смисъл на този откъс. Ако насочим ума си към него, ще разберем какво означава и каква полза носи за онези, които са призвани към апостолско служение, тоест към учителско служение. Спасителят е поставил верни мъже, добре наставени в свещените догмати, като настойници над Неговите служители, онези, които чрез вярата са приели познанието за Неговата слава.

Той ги е поставил с повеля да дават на поверените им „храна“ – не безразборно, а „навреме“, тоест духовна храна, подходяща и достойна за всеки.

Потвърждаваме, че огънят, който Христос донесе, е за спасение и полза на човечеството. Дай Боже всички наши сърца да бъдат изпълнени с него. Огънят е спасителната евангелска проповед и силата на Неговите заповеди. Ние бяхме студени и мъртви поради греха и незнанието на Онзи, Който по природа и истинно е Бог. Евангелието призовава всички, които живеят на земята, към благочестив живот и ни кара да горим духом, според израза на блажения Павел. Освен това ние също ставаме причастници на Светия Дух, Който е като огън вътре в нас. Ние сме кръстени с огън и Светия Дух. Узнахме пътя, по който Христос ни говори. Чуйте Неговите думи: „Истина, истина ти казвам: ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие“ (Йоан 3:5).

Обичайно е за боговдъхновеното Писание понякога да нарича „огън“ божествените и свещени слова, както и действието и силата на Светия Дух.

Под Своето кръщение Той има предвид Своята смърт по плът. А като казва, че е притеснен, означава, че е бил скръбен и смутен, докато това не се изпълни.

Какво трябваше да се случи, когато това се извърши? Спасителната евангелска проповед не можеше да бъде възвестена само в Юдея. Сравнявайки я с огън, Той каза:
„Огън дойдох да хвърля на земята, и колко бих желал той вече да се разпали!“ (Лука 12:49).

Преди заповядания Кръст и Неговото възкресение от мъртвите за Неговите заповеди и славата на Неговите божествени чудеса се говореше само в Юдея.

Хората обръщат внимание на такива неща. Чрез дълго наблюдение и практика те могат да предсказват кога ще завали дъжд или ще задуха силен вятър. Особено известно е, че моряците са опитни в това.

Господ казва, че това би подхождало на онези, които са способни да разбират такива явления и да предвиждат кога ще настъпи приближаващата буря, за да насочат проницателния поглед на ума си към важните дела.

Какви са тези дела? Законът още по-рано разкри тайната на Христа – че в последните дни на света Той ще озари жителите на земята със светлина и ще принесе жертва за спасението на всички. Дори беше заповядано да се заколи агне като образ на Този, Който умря привечер и при светлината на лампите.

Сега можем да разберем, че когато този свят, подобно на ден, клони към своя залез, великото, скъпоценно и истинско спасение ще се извърши. Вратите на спасението ще бъдат широко отворени за онези, които вярват в Него, и голямо блаженство ще пребъдва с тях.

В Песен на песните също намираме Христос, Който призовава невестата, описана там. Невестата олицетворява Църквата в следните думи: „Стани, възлюбена моя, прекрасна моя, излез! Гълъбице моя“ (Песн. 2:13–14); „Ето, зимата премина, дъждът се оттегли и престана; цветята се показаха по земята, настъпи време за пеене“ (Песн. 2:11–12).

Както вече беше казано, за онези, които вярват в Него, трябва да настъпи определеното пролетно спокойствие.

Без изключение всички ние на земята сме виновни за прегрешения. Злият сатана се бори против нас, обвинявайки ни, защото той е наш враг и беззаконник.

Понеже сме на път, преди да достигнем края на настоящия си живот, нека се избавим от него. Нека прекратим прегрешенията, в които сме виновни. Нека го накараме да замълчи.

Нека придобием благодатта, която е от Христа, Който ни освободи от всяко съмнение и наказание, избави ни от страх и мъки.

Нека се боим, че ако нашата нечистота не бъде очистена, ще застанем пред съда и ще бъдем предадени на нечестивите, на мъчителите, от чиято жестокост никой не може да избяга.

Те ще изискат отговор за всяко прегрешение, извършено някога – било то малко или голямо.