Как тогава Иисус заповядва на светите апостоли, които са невинни като агнета, да търсят вълците и по своя воля да отиват при тях? Нима това не е очевидно опасно? Нима те няма да станат лесна плячка на техните нападения? Как агнетата могат да тържествуват над вълците? Как може някой да укроти свирепостта на хищниците?

„Да, казва Той, за всички тях Аз съм Пастир: за малки и големи, за народа и за началниците, за учителите и за учениците. Аз ще бъда с вас, ще ви помагам и ще ви избавям от злите духове. Аз ще укротя дивите зверове. Аз ще обърна вълците в овце и ще направя гонителите помощници на гонените. Аз ще превърна неправедните в Мои служители, за да станат съучастници в благочестивите стремежи. Аз мога всичко да създам и всичко да разрушa, и нищо не може да се противопостави на Моята воля.“

Когато словото, което Той говореше, се проповядваше на хората по целия свят, призовавайки жителите на цялата земя към спасение, Христос поиска от учениците Си да тръгнат без кесия, без торба и без обувки (Лука 10:4). Те трябваше бързо да преминават от град в град, от място на място. Но никой да не мисли, че целта на това Негово учение била св. апостоли да се откажат да използват обикновените вещи, необходими при пътуване. Какво добро или зло би им донесло това дали имат обувки или не?

С това изискване Христос желаел те да научат и изпитат на дело, че трябва да възложат всички свои мисли и грижи за живота си на Него. Трябвало да си припомнят думите на онзи светец, който е казал: „Възложи на Господа грижите си, и Той ще те подкрепи“ (Пс. 54:23). Той Сам им дава всичко необходимо за живота на светиите.

Коментари към Евангелието от Лука, 62

Който вас слуша, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил.

Да разгледаме величието на властта, която Той даде на светите апостоли – как им я откри и как ги удостои с висока чест. „Който слуша вас, казва Той, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който от Мене се отмята, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил“ (Лука 10:16).

Каква велика чест! Какво несравнимо достойнство! Какъв дар, достоен за Бога! Макар че са човеци, земнородни, Той ги удостоява с Божествена слава. Той им поверява Своите собствени слова, така че онези, които се противят дори на един от тях или дръзват да ги отхвърлят, да бъдат подложени на осъждане.

Когато те биват отхвърлени, Той казва, че Сам претърпява това. А освен това показва, че вината за злото, извършено срещу Него, се превръща във вина и пред Бога Отца.

Помислете колко високо издига Той греха, извършен от хората, когато те отхвърлят светците! Каква стена поставя около тях! Каква велика защита им дава! Той ги прави такива, от които трябва да се боят, и по всякакъв начин явно се грижи за тяхната безопасност, за да не пострадат.

Коментар върху Евангелието от Лука, 63

Властта, с която бяха надарени да изобличават злите духове и силата да съкрушават сатаната, им беше дадена не за да ги почитат другите с възхищение, а за да бъде прославен чрез тях Христос. Онези, които бяха наставлявани от тях, вярваха, че Той по природа е Бог и Син Божи; че притежава такава велика слава, господство и могъщество, че може да дарява и други с властта да тъпчат сатаната под нозете си.

Какъв е отговорът на Христос? „Видях сатаната, как падна от небето като светкавица“ (Лука 10:18). Тоест: това Ми е известно, защото щом тръгнахте по пътя на Моята воля, вие победихте сатаната. „Видях го паднал от небето като светкавица“ – това означава, че той беше свален от висотата на земята; от горделиво превъзнесение – в унижение; от слава – в презрение; от велика сила – в пълно безсилие.

Това е истина, защото преди идването на Спасителя той владееше света. Всичко му беше подчинено и никой не можеше да избегне примките на неговата потискаща сила. Всички му се покланяха. Навсякъде имаше негови храмове и жертвеници, и безброй поклонници. Но откакто Единородният Божи Логос слезе от небесата, сатаната падна като светкавица.

Радването само на това, че могат да вършат чудеса и да съкрушават множества бесове, можеше да породи в тях желание за възгордяване. А спътница и най-близка роднина на тази страст е гордостта.

Затова Спасителят, за тяхна полза, премахва от самото начало всяка възможност за самохвалство и отсича наведнъж корена, който е започнал да никне в тях – безсрамната жажда за слава. Той постъпва като добър земеделец, който, щом види трън, поникнал в нивата или градината, веднага го изкоренява с мотика, преди да е пуснал дълбоки корени.

Той изпрати онези, които бяха удостоени с апостолска чест и белязани с благодатта на Светия Дух. Дарува им власт над нечистите духове, за да ги изгонват.

Като извършиха много чудеса, те се завърнаха с думите: „Господи, и бесовете се покоряват нам в Твоето име“ (Лука. 10:17).

Както вече казах, Той беше изпълнен с радост, дори с тържество, понеже знаеше, че онези, които изпрати, са принесли много плод; и че именно те, повече от всички други, са познали тази слава чрез опит.

Той даде на светите апостоли власт и сила дори да възкресяват мъртвите, да очистват прокажени, да изцеляват болни и чрез възлагане на ръце да призовават Светия Дух върху всеки, който има нужда от това.

Той им даде власт да свързват и развързват греховете на хората. Ето думите Му: „Каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата“ (Мат. 16:19).

Това е, което ние наистина притежаваме. Блажени са нашите очи и очите на всички, които Го любят. Ние чухме Неговото прекрасно учение. Той ни даде познание за Бога Отца и ни Го откри чрез Своята собствена природа.

Това, което имаше Моисей, беше само образи и символи. Христос ни разкри истината. Той ни научи, че не с кръв и кадене, а с духовни жертви трябва да почитаме Този, Който е свят, нематериален и превъзхожда всяко разумно разбиране.

Този, който добре разбира тайната на въплъщението, може да каже:

„Ако вие наистина бяхте сведущи в Закона и в смисъла на неговите тайнствени дълбини, нямаше да забравите Кой е Този, Когото се опитвате да изкушите. Вие мислехте, че Той е просто човек – само човек, а не Бог, явил се в човешки образ, Който познава тайната (на сърцата) и вижда какво е скрито в онези, които се приближават към Него.

По много начини Емануил ви беше посочен чрез сянката на Моисей.

Вие Го видяхте като Агнеца, принесен в жертва и въпреки това покоряващ погубителя и премахващ смъртта чрез Своята кръв.

Видяхте Го и в устройството на Ковчега, в който беше положен божественият Закон. В Неговата свята плът Той беше като в ковчег, бидейки Словото на Отца, Синът, роден от Него по природа.

Видяхте Го и като престола в светата скиния, около който стоят серафимите.“

Той е нашият престол за прощение на греховете ни.
Да, и дори като човек Той е прославян от серафимите, които стоят над всяка разумна и свята сила. Те стоят около Неговия божествен и възвишен трон.