Онези, които от самото начало бяха очевидци и служители на Словото (Лука 1:2), не написаха, че Той е бил един [Божий Син] и друг [човек], а че е Един и Същ — едновременно Бог и човек, Единороден и Първороден. Той имаше първото име като Бог, а второто като човек, когато се роди сред мнозина братя (Римл. 8:29), уподоби се на нас и съчета със Себе Си не някой друг човек, както някои искат да мислят, а наистина стана човек, без да се откаже от това, което Той беше.

Защото, бидейки по природа Бог и безстрастен, Той доброволно пострада със собствената Си плът. И не даде за нас тялото на някой друг, а Самото Единородно Божие Слово, станало човек, предаде Себе Си на Бога и Отца като непорочна жертва.

Послания

Мишцата загадъчно обозначава Словото, което се роди от нея; а под горделиви Мария разбира нечестивите демони, които заедно със своя княз паднаха поради гордост; и елинските мъдреци, които отказаха да приемат безумието, както им изглеждаше, на проповедта; и юдеите, които не повярваха и бяха разпръснати заради недостойните си мъдрувания за Божието Слово.

Под “гладни” [Мария] разбира целия човешки род, тъй като, с изключение на евреите, всички те гладуваха. Юдеите обаче бяха обогатени от даването на закона и от учението на светите пророци. Защото “на тях принадлежеше даването на закона, осиновлението, поклонението, обещанията”. Но те станаха безволеви с високо хранене и твърде въодушевени от своето достойнство; и след като отказаха да се приближат смирено до Въплътилия се, бяха отпратени празни, не носейки нищо със себе си – нито вяра, нито знание, нито надежда за благословения. Защото наистина те станаха и изгнаници от земния Йерусалим, и чужденци от славния живот, който ще се открие, понеже не приеха Царя на живота, а дори разпънаха Господа на славата, изоставиха извора на живата вода и погазиха хляба, слязъл от небето. И поради тази причина върху тях настъпи глад, по-тежък от всеки друг, и жажда, по-горчива от всяка жажда: защото това не беше глад за материалния хляб, нито жажда за вода, “а глад за слушане на Словото Господне”. А езичниците, които гладуваха и жадуваха, и с душата си, изтощена от мизерия, бяха изпълнени с духовни благословения, защото приеха Господа.

Той е придобил Израил – не Израил по плът, който се гордее с голото си име, а онзи, който е такъв по Дух, в съгласие с истинското значение на [това] име. Израил се състои от онези, които гледат към Бога, вярват в Него и получават чрез Сина осиновление, според изреченото слово и обещанието, дадено на древните пророци и патриарси. То обаче е вярно и за плътския Израил, защото много хиляди и десетки хиляди от тях са повярвали. И Той си спомни за милостта Си, както обеща на Авраам, и изпълни онова, което му бе казал: че в неговото потомство ще бъдат благословени всички земни племена.

Никой не трябва да се заклева само защото Бог се е заклел на Авраам. Защото точно както Божият гняв не е гняв, нито пък гневът означава страст, а означава сила, упражнявана в наказание или някакво подобно движение. Така и клетвата не е акт на заклеване. Защото Бог не се кълне, а посочва сигурността на събитието – че това, което казва, непременно ще се сбъдне. Защото Божията клетва е Неговото собствено слово, което напълно убеждава онези, които го чуват, и дава на всеки един убеждението, че това, което е обещал и казал, непременно ще се сбъдне.

Аз ви моля, обърнете внимание на това, че Христос е наречен Всевишни, Чийто предтеча е Йоан и по раждане, и по проповед. Какво тогава остава да кажат онези, които умаляват Неговата божественост? Защо не разбират, че когато Захария е казал: “И ти ще се наречеш пророк на Всевишния” е имал предвид “на Бога”, от Когото са и останалите пророци?

За тези, които бяха под закона и живееха в Юдея, Кръстителят беше като че ли светилник, предшестващ Христос; и Бог казва за него: “Приготвих светилник за Моя Христос”. И законът също Го представяше като светилника, който беше заповядано да се държи винаги запален в първата скиния. Но юдеите, след като за кратко време му се зарадваха, стичайки се на кръщението му и възхищавайки се на начина му на живот, бързо го принудиха да заспи в смъртта, правейки всичко възможно да угасят вечно горящия светилник. По тази причина и Спасителят казва за него: “Той беше горящ и светещ светилник, а вие пожелахте малко време да се порадвате на светлината му.”