Св. Кирил Александрийски (376 – 444) — От Матея свето Евангелие, глава 4
1. Тогава Иисус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушен от дявола,
Сатаната, желаейки да въвлече Христос в страстта на честолюбието, не Му казал: “яж”, но извърши знамение. Той направил това не за да Му помогне, а както казах вече, за да Го въвлече в тщеславие. Знаейки това, Христос не го послушал. По тази причина и на фарисеите, които искали да видят от Него знамение, Той не се съгласил да го покаже. Защото те не пристъпиха към Него без съмнение в сърцето, като към Бог, а Го изкушаваха като човек. Нека това бъде неизменно правило за светиите в тяхното отношение към невярващите и изкушаващите – да не предоставяме място на нашето честолюбие под какъвто и да е, дори благовиден претекст.
3. И приближи се до Него изкусителят и рече: ако си Син Божий, кажи, тия камъни да станат на хлябове.
Сатаната, желаещ да въвлече Христа в страстта на честолюбието, не Му каза „яж“, а „направи чудо“. Той Му каза това не за да Му помогне, а за да Го въвлече в тщеславие. Знаейки това, Христос не го послушал. По тази причина и на фарисеите, които искаха да видят от Него знамение, Той не се съгласи да им го покаже. Защото те не се приближиха при Него с вяра в сърцето си, като към Бог, а Го изкушаваха, като човек. Нека това бъде непроменимо правило за светиите в тяхното отношение към неверните и изкушаващите – да не дават място на честолюбието под никакъв, дори благовиден, предлог.
Коментари върху Евангелието от Матей
12. А като чу Иисус, че Иоан е предаден, отиде в Галилея;
[Христос] се оттегли не поради страх, а за да ни научи чрез това, което извърши, да се оттегляме от гонителите. И Той се отдалечава от Иудея към езичниците, като с това показва, че оставя юдеите не само когато оскърбяват Самия Бог, но и когато съгрешават против светите пророци. (Коментари върху Матей)
14. за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:
Голямата светлина е нашият Господ Христос и сиянието на евангелската проповед, а съвсем не законът, който се оприличава на светилник. Затова и в скинията, заради недалечното сияние на закона винаги горял светилник, способен да изпраща своята светлина не по-далеч от юдейските предели. По този начин езичниците пребиваваха в тъмнина, тъй като нямаха светлината даже от този малък светилник.
Тълкувание на Евангелието от Матей
16. народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина".
А голямата Светлина е нашият Господ Христос и сиянието на евангелската проповед, а съвсем не законът, който бе уподобен на светилник.
Затова и в скинията, поради ограниченото сияние на закона, винаги гореше светилник, способен да разпростира своята светлина не по-далеч от пределите на юдеите. Така езичниците пребиваваха в тъмнина, тъй като нямаха дори тази [малка] светлина на светилника.
24. И пръсна се слух за Него по цяла Сирия; и доведоха при Него всички немощни, налегнати от всякакви болести и недъзи, и хванати от бяс и луничави, и разслабени, и Той ги изцери.
Следва да се отбележи и това, че наследственият дял на колената Завулон и Нефталим се простирал до езическия град Сидон и че юдеите и впоследствие го населявали заедно с езичниците.
Завулон се тълкува като „добър път“ и „благословение“, а Нефталим – като „стъбло, пуснало издънки“, тоест разпространяващо се растение. И всичко това станаха повярвалите в Христа, защото онези, които преди живееха в Галилея, вървейки по правия път, се удостоиха с Божието благословение и се разпространиха във всичко добро.
А Галилея се тълкува като „прииждаща“, тоест вярващите, като се надигат, съкрушават бездните на погибелта.
Ако някой попита каква е разликата между болест и немощ, ние ще отговорим, че немощта е временно телесно неразположение, а болестта – несъразмерност на телесните стихии.
Тълкувание на Евангелието от Матей