Св. Кирил Александрийски (376 – 444) — От Матея свето Евангелие, глава 23

23. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите, и онова да не оставяте.

„О, фарисеи“, казва Иисус, „вие изисквате десятък дори от най-дребните треви, а оставяте заповедите“ и в това се състои по-голямото престъпление! А кои са тези заповеди? Съд – тоест да съдиш справедливо и безпристрастно,
и милост – тоест наистина да уподобиш себе си на Бога.

Защото съд, милост и вяра (Мат. 23:23) са по-добри от десятъците и начатъците, които се принасят на Бога. Затова и Бог на всичко говори чрез пророка: „И сега, Израилю, какво иска от теб Господ, твоят Бог? – да вършиш справедливост, да обичаш милост и да си готов да ходиш с твоя Бог“ (вж. Мих. 6:8, по Септуагинта).

Коментари върху евангелието от Матей

31. с това сами против себе си свидетелствувате, че сте синове на ония, които са избили пророците;

Нека внимателно да разгледаме какво казва Спасителят.
Бащите на юдеите някога убиха светите пророци, които им предаваха Божието слово. А техните потомци, като признавали, че пророците са били свети и достойни за почит, обградили ги с венци и паметници, отдавайки им чест, каквато подобава на свети хора, и сами, вярвайки, че те са били истински пророци и Божии мъже, станали съдници на онези, които ги бяха убили. Защото, като изразяват почит към убитите, те едновременно с това разобличават безбожието на своите бащи.

Но тъкмо тези потомци, които осъдили бащите си за техните ужасяващи убийства, ще бъдат изобличени в същите, а дори и по-тежки злодеяния. Те убиха Княза на живота (Деян. 3:15) и към нечестието против Него прибавиха и убийствата на Неговите боговдъхновени ученици.

Защото, докато някой разсъждава с естествения си разум и осъжда злото в другите, сам се оказва увлечен в същите бедствия, устремявайки се към тях като слепец, макар че привидно ги осъжда.

Коментари върху Евангелието от Матей

36. Истина ви казвам: всичко това ще падне върху тоя род.

Как така ще дойде наказание за всяка пролята кръв върху „това последно поколение“ убийци (вж. Мат. 23:35–36), след като Бог е казал чрез пророка: „Бащите да не бъдат наказвани със смърт за децата, и децата да не бъдат наказани със смърт за бащите; всеки да бъде наказван със смърт за своя грях.“ (Втор. 24:16)? Какво да кажем тогава? Защо онези, към които Христос казва това, ще отговарят за убийствата, извършени от други? Или Каин няма да бъде наказан за Авел? А Ламех каза: „аз ще убия мъж, който би ме уязвил, и момче, което би ме наранило“ (Бит. 4:23). Щом всеки носи отговорност за собственото си зло, как така тези нещастни ще понесат наказание за всички останали?

Бог не е неправеден (Евр. 6:10), а напротив, Той е справедлив, силен и дълготърпелив, както е писано.

И така, трябва да разбираме думите на Христос по следния начин: Представи си следната ситуация: в някаква страна се появили разбойници. Те разграбили околните села и избили жителите им. Но управникът не извадил веднага меча на властта срещу тях, а се опитал първо да ги вразуми с предупреждения и заплахи. Те обаче не се поправили, а останали все така жестоки. Накрая, за да сложи край на злото, управникът заловил някои от тях и ги подложил на най-сурови мъчения, като наказал с цялата строгост последните, разбира се, гневейки се не само на тях, но и още повече заради упоритостта на първите, които своята безнаказаност са превърнали в дръзко злоупотребяване.

Така, ще каже някой, наказаните накрая са понесли вината на всички, защото върху тях се изля гневът на съдещия.

Нещо подобно трябва да мислим и за Бога. Дълготърпелив в миналите времена, Той е отлагал, но е решил да определи мярката на Своето дълготърпение до сегашното поколение – и именно над него да се излее Божественият гняв. Защото онези съгрешили срещу своите ближни, а тези – убиха Господа на всичко съществуващо. И така, Бог наказва не защото е суров, а защото поразително е търпял досега.

Коментари върху евангелието от Матей

39. Защото, казвам ви: няма да Ме видите отсега нататък, докле не кажете: благословен Идещият в име Господне!  

Казаното съдържа умозрително съзерцание чрез вяра. Защото когато влезе цялото множество езичници (Рим. 11:25) и те повярват в Христа, тогава и юдеите, повярвали след това, ще видят красотата на Христовото Божествено естество, съзерцавайки в Сина Отца и изповядвайки, че Той е Пророкът, възвестен от пророците – Изкупителят, за Когото пророкът предсказа като за Онзи, Който идва в Името Господне (Пс. 117:26). Защото другите пророци не идваха в Името Господне, понеже казваха: „Аз съм раб Господен и почитам Бога Небесния.“