Фарисеите, движени от безмерната си наглост и завист към Христос – защото след посрамването на садукеите народът започна да Го възхвалява – отново Го питат лицемерно, опитвайки се да Го уловят в дума. Те искат да разберат дали Той ще добави нещо към първата заповед, сякаш поправя закона, за да намерят повод да Го обвинят. Матей и Лука наричат питащия “законник”, а Марк — “книжник”. Между тези наименования няма противоречие, защото едните подчертават познанията му в закона, а другите – че той е бил учител и тълкувател на закона за народа. Христос разобличава тяхната злоба, защото този човек не идва с искрено желание да научи нещо, а търси само предлог да Го обвини, движен от завист. И Господ учи, че не трябва да обичаме Бога само частично, а напълно, без да сме привързани към земните неща. Когато Христос заявява, че любовта към Бога е най-важната заповед от всички, законникът се опитва да Го изложи на опасност, като Го обвинява, че се поставя на мястото на Бога. Но понеже Иисус не казва това пряко, законникът Го похвалва, както свидетелства и евангелист Марк.

Коментари върху евангелието от Матей

И така, първата заповед (Матей 22:38) учи на всеки вид благочестие. Защото да обичаш Бога с цялото си сърце е основата на всяко благо, а втората заповед съдържа правилното отношение към хората. Първата показва пътя към втората, а втората произлиза от първата. Защото онзи, който преуспява в любовта към Бога, естествено и несъмнено обича и ближния си като самия себе си.