Господ дава на всички по един динарий, което означава благодатта на Духа, която изгражда светците по Божи образ, начертава в душите на тези работници небесни знаци и ги въздига към живот и нетление.

Фрагменти

Господ, като избягва тщеславието, говори така, сякаш става дума за друг стопанин, макар че Сам Той е разпоредникът и разпределителят на Небесното Царство. Денем Той нарича цялата човешка история, в течение на която в различни епохи след грехопадението на Адам Той призовава някои праведници към благочестив труд, като определя награда за техните усилия. И така:

Призваните около първия час – това са праведниците от времето на Адам и Енох.

Призваните около третия час – това са праведниците от времето на Ной и Сим и техните потомци. Това е вторият период на човешката история и второто призвание, когато вече има нови установления.

Призваните около шестия час – това са праведниците от времената на Авраам, при когото бе установен законът за обрязването.

Призваните около деветия час – това са праведниците при Моисей и пророческата епоха.

Призваните около единадесетия час – това са праведниците от времето на Христовото пришествие. И само за тях е казано: „Защо стоите тук цял ден без работа?“ (Мат. 20:6).

Защото тези, които не се уповават на Господа, които живеят безбожно в този свят и бездейни във всяко добро дело, са подобни на стоящите на пазара, които изобщо не се занимават с нищо, но напразно и безцелно прахосват живота си. Именно тях увещава Господ, като казва: „Защо стоите празни?“ А те Му отговарят: „Никой не ни е наел.“ (Мат. 20:7) Защото нито Моисей, нито някой от светците е проповядвал на езичниците, а само на Израил. Но Господ ги призовава и тях в Своето лозе.

И Той казва, че имало пет призовавания, за да покаже, че във всяко време е имало както благоразумни, така и неразумни хора – подобно на петте мъдри и петте неразумни девици. Едните се оказали добродетелни, а другите поради неразумието си пренебрегнали бъдещия век.

Краят на живота е представен като вечер, защото времето от Христовото пришествие до свършека на вековете е периодът след единадесетия час, както казва Йоан: “Последно време е” (1 Йоан 2:18). Тогава стопанинът на дома заповядва да се даде заплатата, започвайки от последните.

Под стопанина на дома трябва да разбираме Отец, Който се обръща към Сина не като към слуга, а като към Съработник, защото чрез Него Той управлява и извършва всичко, което пожелае.

Фрагменти

Последните, вместо трудове, получават щедростта на Владиката и първи приемат наградата, защото всички, които са живели след Христовото пришествие, чрез кръщението и общението с Духа са станали причастници на Божественото естество (2 Петр. 1:4) и са получили името „синове Божии“, докато всички, които са живели преди пришествието, са наречени „родени от жени“ (Лука 7:28), макар че и те ще бъдат призвани към същото.

Защото, макар че пророците също са станали причастници на Духа, все пак не е по същия начин, както верните, понеже Светият Дух стана за душите на верните като квас, който преобразява целия човек в друго състояние на живот.

Затова ние ставаме причастници на Божественото естество (2 Петр. 1:4) и с дръзновение възкликваме: “Авва, Отче!” (Марк 14:36). А по-древните не са получили такава благодат.

Затова и Павел казва: “Вие не приехте духа на робство, за да бъдете пак в страх, но приехте Духа на осиновление” (Рим. 8:15), докато древните приеха духа на робство, без да имат достойнството на осиновяването.

И така, казва се, че ние, като първи получили умопостижимия динарий, по необходимост биваме предпочитани пред другите.

Фрагменти

Междувременно първите смятат, че са се трудили повече от последните, сякаш са понесли по-голямото разпалване на дявола, понеже грехът, тлението и смъртта все още не са били унищожени.

Ако разгледаме този въпрос справедливо, то изглежда, че първите трябва да получат повече, защото те са живели под властта на смъртта и дявола. Това означава тежестта на деня и зноя (Мат. 20:12), защото тогава я нямаше дори росата на Духа, която да помогне на хората да достигнат праведност.