Всички действия на Христос още от самото Му пришествие в света веднага са отбелязани със съпътстващо търпение. Първото от тях е това, че, слизайки от небесната висота на земята, Синът Божи не отказва да се облече в човешка плът и, макар Сам да не е грешник, приема върху Себе Си греховете на другите. Като оставя безсмъртието, Той търпи да стане смъртен, за да бъде, макар невинен, убит за спасението на виновните. Господ бива кръстен от раб, и Този, Който има власт да даде опрощение на греховете, не се погнусява Сам да измие Своето тяло във водната купел.

За благото на търпението