О, какво снизхождение към нас, какво обилие на благоволение и благост от Господа, когато Той ни позволява, при извършване на молитвата пред лицето Божие, да назоваваме Бога Отец, а себе си да наричаме синове Божии също както Христос е Син Божи! Никой от нас не би дръзнал да употреби това име в молитва, ако Той Самият не бе позволил да се молим по този начин

Защото Христос е хлябът на живота, и този хляб не принадлежи на всички хора, а на нас. Ние се молим този хляб да ни бъде даван ден след ден, за да не би, след като сме в Христос и ежедневно приемаме Евхаристията като храна за спасение, да бъдем лишени от небесния хляб поради извършването на някакъв тежък грях и така да се отделим от тялото Христово. Затова се молим, щото ние, които пребъдваме в Христос, да не се отклоняваме от Неговото освещение и Неговото тяло.

DE ORATIONE DOMINICA

След като сме помолили за прехрана, следващата ни молба е за опрощение на греховете, за да може този, който е нахранен от Бога, да живее в Бога. Така се осигурява не само настоящият и преходен живот , но и вечният, към който можем да достигнем, ако получим опрощение на греховете си.

Господ нарича греховете дългове, както казва по-нататък: „Опростих ти целия онзи дълг, защото ме помоли“ (Мат. 18:32).

Колко полезно и спасително е за нас това напомняне – че сме грешници, принудени да молим за прошка, за да може, докато търсим Божието милосърдие, умът ни да се връща към осъзнаване на нашата вина.

За да не би някой да се гордее с привидна невинност и така да погине още по-окаяно поради възгордяване, той е научен, че съгрешава всеки ден, защото му е заповядано да се моли за опрощение на греховете си.

DE ORATIONE DOMINICA