Аз искам сълзи, проливани не за показ, а от съкрушение, проливани тайно, в уединена стая, без свидетели, в тишина и в мълчание, сълзи от дълбочината на сърцето, от вътрешна скръб и печал, проливани единствено за Бога, каквито били сълзите на Ана. „Устата ѝ се само мърдаха, казва се, и гласът ѝ се не чуваше”. Но едните само сълзи викали по-силно от тръба; за такива сълзи Бог отворил нейната утроба и направил твърдия камък мека почва.

Беседи върху Евангелието от Матей