Чрез похвалите апостолът предварително предразполага слушателя, така че той да не се отклони дори неволно.

„От деня, когато чухте“ – удивителното е, че толкова бързо пристъпихте и повярвахте и още от самото начало незабавно показахте плодове.

„От деня, когато чухте и познахте Божията благодат в истина“ – не само на думи, казва той, нито чрез измама, а в самите дела. Именно това нарича „принасяне на плод“, тоест знаменията и чудесата, понеже едновременно приехте и познахте Божията благодат. („Катена върху Посланието до колосяни“)

Чий образ, прочее, искаш да бъде Той? Защото, ако е образ като човек, кажи го – и аз ще се отдръпна от тебе като от безумец. Но ако е образ като Бог и Син Божи, тогава думата „образ“ показва Неговото неотличимо подобие.

Защо никъде ангел не е наречен нито „образ“, нито „син“, а човекът е наречен и с двете? Защо? Защото при ангелите възвишеността на тяхната природа лесно би могла да въведе мнозина в подобно нечестие; докато при човека неговата нищожност и смиреност осигуряват безопасност и не позволяват дори на желаещите да предположат нещо подобно и да принизят по този начин словото за Сина. Затова там, където има голямо смирение на природата, Писанието без колебание придава високо достойнство; а там, където природата е по-възвишена – вече не постъпва така.

Защото Образът на Невидимия (Кол. 1:15) е и Сам невидим, и то невидим по същия начин; иначе не би бил образ. Понеже и при нас образът, доколкото е образ, трябва да бъде неотличим от първообраза — например по чертите и подобието. При човешкото изображение обаче това не е напълно възможно, защото то е дело на човешко изкуство, което често допуска неточности, или по-скоро винаги, когато бъде изследвано внимателно. Но там, където действа Бог, няма никаква грешка и не се допуска никакво отклонение.

Ако пък Синът е творение, как тогава е Образ? Та нали и конят не е образ на човека. Ако думата „образ“ не означава неотличимото подобие с Невидимия, какво пречи и ангелите да бъдат Негов образ? И те са невидими, макар и не за самите себе си. Но и душата е невидима. Или пък Той е Образ просто защото е невидим? Тогава, макар и не по същия начин като Него, и ангелите биха били образи. (Катена за Посланието до Колосяни)

Какво ще кажат тук последователите на Павел Самосатски за думите: „чрез Него (ἐν αὐτῷ, букв. “в Него”) бе създадено всичко, което е на небесата“ (Кол. 1:16)? Апостолът поставя най-напред онова, което е било оспорвано, а след това добавя: „и което е на земята“. После казва: „видимо и невидимо“, например душата, както и всички видими неща, сътворени на небето, като слънцето и небесният свод.

„Било престоли…“ Апостолът оставя настрана общопризнатото и посочва оспорваното: „било престоли, било господства, било началства, било власти“ (Кол. 1:16). Повторението „било… било…“ обхваща всичко. Като посочва по-висшите сили, той включва чрез тях и по-нисшите. Светият Дух обаче не е причислен към властите.

„Всичко чрез Него (δι’ αὐτοῦ) и за Него е сътворено (εἰς αὐτὸν)“ (Кол. 1:16). Ето че изразът „в Него“ означава „чрез Него“: след като каза „в Него“, апостолът добави „чрез Него“.

А какво означава „за Него“? Това ще рече, че съществуването на всичко се крепи на Него. Той не само го приведе от небитие към битие, но и сега Сам го поддържа в съществуване. Така че, ако нещо бъде откъснато от Неговия промисъл, то погива и се разрушава.

Апостолът обаче не каза просто „Той го удържа“, което би било по-груб израз, а се изразява по-тънко: всичко „чрез Него се държи“. Достатъчно е само всичко да бъде насочено към Него, за да бъде удържано и съединявано в едно.

Под „пълнота“ едни разбират пълнотата на божеството, както Йоан казва: „От Неговата пълнота всички ние приехме“ (Йоан 1:16). Тоест, каквото е Синът, всичко това пребивава в Него: не някаква енергия, а самата същност.

Апостолът не посочва друга причина за това освен Божията воля. Именно това означават думите: „В Него благоволи“ (Кол. 1:19), както и: „чрез Него да примири всичко със Себе Си“ (Кол. 1:20). За да не помислиш, че Той е приел положението на служител, апостолът казва: „със Себе Си“. А на друго място казва, че примирява с Бога, както пише в Посланието до коринтяни (срв. 2 Кор. 5:18–20).

Добре е казано: „чрез Него да примири напълно“. Защото те вече бяха примирени, но сега бяха примирени съвършено, така че повече да не враждуват против Него. А как стана това? Апостолът посочва не само примирението, но и начина, по който то бе извършено: „като въдвори мир чрез кръвта на Неговия кръст“ (Кол. 1:20).

Велико е самото примиряване; още по-велико е, че то стана чрез Него; а още по-велико от това е, че стана чрез кръвта, и не просто чрез кръв, а, което е още по-велико, чрез Неговия собствен кръст. Така тук има пет удивителни неща: Той ни примири; примири ни с Бога; чрез Самия Себе Си; чрез Своята кръв; чрез кръста.

Но за да не помислиш, че това са пет отделни неща, нито че кръстът притежава някаква сила сам по себе си, апостолът казва: „чрез Него“. Откъде се вижда колко велико е това? От обстоятелството, че Той извърши всичко не само като произнесе думи, а като отдаде Самия Себе Си заради примирението.

“Станах служител” казва апостолът, тоест: „Не привнасям нищо от самия себе си, а възвестявам онова, което принадлежи на Друг“. Толкова твърдо вярвам в него, че и страдам заради него и се радвам, когато страдам, взирайки се в бъдещата надежда. И страдам не за самия себе си, а за вас.

„И допълвам – казва той – в моята плът недостига от Христовите скърби“ (Кол. 1:24). На пръв поглед казаното изглежда твърде дръзко; но то не произтича от самомнение – да не бъде! – а от любвеобилната му преданост към Христос. Защото той не желае страданията да бъдат смятани за негови, а за Христови, като иска по този начин да ги приобщи към Него.