“Няма власт, която да не е от Бога”, казва апостолът. Какво означава това? Нима всеки управник е поставен от Бога? – Не това искам да кажа, отговаря апостолът. Сега не говоря за всеки конкретен управник поотделно, а за самото съществуване на властта като такава.

Самият факт, че има управление — че едни властват, а други се подчиняват, и че всичко това не става случайно и произволно, така че народите да бъдат хвърляни насам-натам като вълни, това именно аз наричам дело на Божията Премъдрост.

Затова апостолът не казва, че „няма управник, който да не е поставен от Бога“, а говори общо за самия принцип на властта, казвайки: „Няма власт, която да не е от Бога, а каквито власти има, са установени от Бога.“

Така и Премъдрият (Соломон), когато казва: „От Господа е разумната жена, която се съединява с мъжа“ (Притчи 19:14), има предвид, че бракът като установление е от Бога, а не че Бог лично съчетава всеки човек, който влиза в брак. Защото виждаме, че мнозина се женят с лоши намерения и в нарушение на законите на брака, и, разбира се, това не може да се приписва на Бога.

Но Христос, когато каза: „Създателят отначало ги сътвори мъж и жена и рече: затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си“ (Мат. 19:4–5), имаше предвид същото, което и Премъдрият.

Тъй като равенството често води до спорове, Бог е установил различни степени на власт и подчинение — между мъжа и жената, между сина и бащата, между стареца и младежа, между роба и свободния, между началника и подчинения, между учителя и ученика.

И защо се чудиш, че това важи и за хората, когато същият ред е установен и в самото тяло? И там не всички членове са с еднаква чест, а един е по-малък, друг – по-важен; едни са за управление, други – за подчинение.

Същото може да се забележи и при безсловесните твари — при пчелите, жеравите, стадата диви овце. Дори и морето не е лишено от такъв ред: там много видове риби се управляват от една, която ги води и под чието ръководство тръгват на далечни пътувания.

Безвластието навсякъде е зло и става причина за безредие.

(Апостолът) разсъждава много върху този въпрос и в други свои послания, когато говори за послушанието на слугите към господарите и на подчинените към началниците. Той прави това, за да покаже, че Христос е установил Своите закони не за да разруши общия граждански ред, а за да го усъвършенства, и същевременно да ни научи да не предприемаме излишни и безсмислени войни. Достатъчно е за нас да търпим козните, които се устройват срещу нас заради истината — не бива да прибавяме към тях и доброволни, ненужни изпитания.

Забележи също колко уместно апостолът въвежда тази тема. След като вече е изложил пред слушателите различни изисквания на духовната мъдрост, след като ги е насърчил да живеят в мир с приятели и с врагове, да бъдат полезни за щастливите, за нещастните, за нуждаещите се — с една дума, за всички, — след като е изградил в тях живот, достоен за ангели, смирил е гнева, укротил е гордостта и е направил сърцето им меко, едва тогава им предлага наставлението за послушание към властите.

Наистина, ако на онези, които ни обиждат, трябва да отвръщаме с противоположното (т.е. с добро), то колко повече трябва да се покоряваме на онези, които вършат добро. Но апостолът отлага това по-силно побуждение за края на своето наставление и засега ни приканва към послушание по съзнанието на дълга.

И за да подчертае, че това се отнася до всички — не само до миряните, но и до свещениците и монасите, той заявява още в началото: „Всяка душа да се покорява на властите, които са над нея.“