Спасителят, излизайки от храма, отиде нарочно заради това дело – това се вижда от факта, че Той сам видя слепия, а не слепият се приближи до Него – и взря се в него с такава съсредоточеност, че привлече вниманието и на учениците.

Беседи върху Евангелието от Йоан

По какъв начин те стигнаха до такъв въпрос? По-рано, когато излекува разслабения, [Христос] му каза: „Ето, ти оздравя; недей греши повече“ (Йоан 5:14). Като си спомниха, че онзи разслабен е бил така поради грехове, те казват: „Нека онзи да е бил парализиран заради греховете си; но какво ще кажеш за този? Той ли е съгрешил?“ – но това не може да се каже, защото човекът бил сляп от рождение. „Или родителите му?“ – но и това не може, защото „син не се наказва за баща си“.

Така и ние, когато видим страдащо дете, казваме: „Какво да кажем за него, какво е направило това дете?“, с което не питаме, а изразяваме недоумение. Точно така и учениците, когато казваха това, не толкова питаха, колкото се чудеха.

Ето отново ново недоумение: сякаш без неговото наказание не би могла да се яви Божията слава! Но съвсем не това е казано – не че не е било възможно, а че да се яви Божията слава именно върху него.

И тъй, ще кажеш: нима той е бил ощетен заради Божията слава? С какво е ощетен, кажи ми? Ами ако беше угодно на Господа той изобщо да не се роди? Аз пък от своя страна твърдя, че той дори е получил благодеяние чрез своята слепота, защото прогледна с вътрешните очи. Каква полза от зрението за юдеите? Те само понесоха по-голямо осъждане, защото останаха слепи при телесното си зрение. А на него каква вреда му донесе слепотата? Чрез нея той прозря. Така, както злото в настоящия живот не е зло, така и доброто не е винаги добро. Само грехът е зло, а слепотата не е зло.

И Онзи, Който извел слепеца от небитие в битие, имал власт и да го остави в това състояние.

Беседи върху Евангелието от Йоан

“Да върша делата на Този, Който Ме е пратил”.

Аз трябва да явя Себе Си и да извърша дела, които биха показали, че върша същото, което и Отец — не само нещо подобно, а именно същото. А това е белег на велика равнопоставеност и се отнася само за онези, между които няма никаква разлика. Кой ще се осмели да противоречи, като види, че Той може същото, което и Отец?

Той не само създаде очи, не само ги отвори, но и дарува зрение; а това е доказателство, че Той е вдъхнал и душа, защото без действието на душата и най-съвършеното око никога не може да вижда.

Следователно, Той дарува и силата на душата, Той даде и членовете с всичките им принадлежности — с артерии, нерви и жили, с кръв и с всичко останало, от което се съставя нашето тяло.

Беседи върху Евангелието от Йоан

Това показва, че и след кръста Той ще продължи да се грижи за нечестивите и ще привлече мнозина. Защото все още е ден. Но след това напълно ще ги отлъчи.

Беседи върху Евангелието от Йоан

А защо за направата на калта използва не вода, а плюнка върху земята? Защото Той искаше да изпрати слепия в Силоам, и затова – за да не приписваш нищо на извора, а да познаеш, че именно излязлата от Неговите уста сила е тази, която оформи и отвори очите, Той плю на земята…

След това, за да не помислят, че изцелението е станало от самата земя, заповяда да се измие.

Беседи върху Евангелието от Йоан

Необикновеността на събитието ги доведе дори до неверие, въпреки че бе сторено толкова много, за да се премахне всяко съмнение. Някои казваха: „Не е ли това онзи, който седеше и просеше милостиня?“

О, колко велико е човеколюбието Божие! До каква степен се е смирил Христос, когато с велика благост изцелява нищите и загражда устата на юдеите! Не само славните, именитите и облечените във власт, но и простите Той удостоява с еднаква грижа, защото е дошъл за спасението на всички.

Беседи върху Евангелието от Йоан

[Той] заповяда да се умие. Но защо не го изцели веднага на място, а го изпрати в Силоам? […] Естествено е, че всички го видяха, когато той вървеше с очи, помазани с кал. С такава необичайност той нямаше как да не привлече вниманието на всички – и познати, и непознати – и, разбира се, всички го гледаха с внимание.

Понеже не е лесно да се повярва, че сляп е прогледал, Христос предварително подготвя чрез дължината на пътя мнозина свидетели, а чрез необичайността на зрелището – внимателни наблюдатели, така че те, като го видят добре, да не могат вече да казват: „Той ли е това или не е той“.

Беседи върху Евангелието от Йоан

Виж колко е искрен. Не казва от какво е направена калта – за онова, което не знае, не говори. Той не е видял, че [Христос] е плюнал на земята; но че е бил помазан, е узнал чрез усещане и осезание. А думите: „Иди в къпалнята Силоам и се умий“ ги е чул с ушите си.

А откъде е познал гласа Му? От разговора Му с учениците.

Така той разказва всичко, опирайки се на самото преживяно дело, и въпреки това не може да обясни начина на изцелението. А ако за видимото и осезаемото се изисква вяра, то колко повече тя е нужна за невидимото.

Първите умишлено премълчаваха чудното събитие, а вместо това изтъкваха мнимото нарушение на закона, тъй като не казваха: „Той изцелява в събота“, а „не спазва съботата“.

Но и другите, които взимаха Неговата страна, отговаряха слабо. Вместо ясно да покажат, че съботата не се нарушава, те се позоваваха само на чудесата – и това е естествено, защото все още Го смятаха само за човек. В противен случай биха могли да кажат в Негова защита, че Той е Господар на съботата и Сам я е установил. Но те още не Го разбираха така.

Никой от тях обаче не се осмеляваше открито да изкаже онова, което мислеше; говореха нерешително и със съмнение – едни заради липса на смелост, а други от властолюбие.

И възникна раздор между тях. Този раздор най-напред започна сред народа, а по-късно премина и към началниците.

Беседи върху Евангелието от Йоан

Такова е свойството на истината, че тя става още по-силна от онова, с което хората се опитват да я подкопаят… Но, както казах, лъжата винаги сама се изобличава с онова, с което мисли да навреди на истината, а истината се проявява още по-ясно. Точно това се случи и сега.

За да не каже някой, че съседите и онези, които го бяха виждали, не са казали нещо конкретно а са говорили за някой, приличащ на него, те изкарват в центъра родителите, и така, без да искат, потвърждават истинността на случилото се, защото родителите най-добре познаваха сина си.

Не успявайки да уплашат слепия и виждайки, че с пълна смелост проповядва за своя благодетел, те се надяваха да опровергаят чудото чрез родителите. (…)

Беседи върху Евангелието от Йоан

Като ги изправиха в средата с цел да ги смутят, те с голям плам и гняв ги разпитваха: “Това ли е вашият син?” Но не казаха: „…който беше преди сляп“, а как ги попитаха? „За когото вие казвате, че се е родил сляп…“

Кой баща би се осмелил да каже така за сина си? А те почти казват: „…за когото вие само твърдите, че е бил сляп.“ По този начин с тези и подобни думи „за когото вие казвате“ и „как тогава сега вижда“, те се опитват да ги склонят да се отрекат.

Когато родителите ги отпратиха към самия излекуван, те отново го повикаха, за втори път. Но не му казаха направо и безсрамно: „Отречи се от това, че Христос те е изцелил“, а се опитват да представят [отричането] като дело на благочестие. „Въздай слава на Бога“, казват те, тоест признай, че Христос не е направил нищо.

Беседи върху Евангелието от Йоан

Забелязваш ли смелостта на нищия пред книжниците и фарисеите? Толкова силна е истината и толкова безсилна е лъжата! Първата, дори когато принадлежи на прости хора, ги прави славни; а последната, макар и да е на страната на силните, показва тяхната слабост.

Думите на нищия значат: вие не слушате думите ми, затова повече няма да говоря, няма да отговарям на вашите многократни и празни въпроси, защото вие не питате, за да научите, а за да се подиграете с думите ми.

Забележи неговото благоразумие. Навсякъде той посочва знамението, тъй като те не можеха да го отрекат, и от него прави изводите си. Виждаш ли, че още в началото, когато каза: „Грешник ли е Той, аз не знам“, той не говореше така, защото се съмняваше? Не, той отлично знаеше, че Той не е грешник. И затова сега, когато настъпи подходящият момент, виж как Го оправдава: „А ние знаем, че Бог не слуша грешниците“.

Какво казваш? Светлината ли е станала причина за ослепяване? Не, светлината не е причината за слепотата, а немощта на очите на душата, които не могат да я понесат. Виждаш ли, че слабият от всичко се уврежда, а силният от всичко се ползва? Навсякъде волята е причината, навсякъде намерението е господар.

Защото дори дяволът, ако искаш да научиш, може да бъде полезен за нас, ако го използваме както трябва; дори и той може да ни донесе голяма полза, и да спечелим не обикновени неща. И това сме показали много пъти, включително с примера на Йов.

Към онези, които казват, че демоните управляват човешките дела