Какви са тези загадъчни думи? Но не, евангелистът не казва това, за да ни се сторят думите му загадъчни, а за да покаже, че Христос е притежавал както божествени, така и човешки качества. Така, че когато казва, че Христос „не е имал власт“ да ходи в Юдея, той говори за Него като за човек, тъй като Той много неща вършил по човешки. А когато казва, че Той стоял между тях и те не могли да Го уловят, то очевидно, говори за силата на Неговото Божество. Той и бягал, като човек, и се явявал като Бог, тъй като е наистина и едното, и другото.

Неверието [им] се проявява както в думите, така и в дързостта и неуместната откровеност. Защото си мислеха, че заради родствената си връзка имат право с откритост да разговарят с Него. И макар исканията им да изглеждаха като на приятели, думите им бяха изпълнени с горчивост. Тук те Го укоряват и в малодушие, и в честолюбие. Казаното „никой не върши нещо скришом“ съдържа укор за страхливост и едновременно подозрителност към делата Му. А след това добавят: „когато сам иска да бъде известен“, което е обвинение в честолюбие.

Виж смирението, с което Христос пита, и дързостта, с която те Му отговарят. „Да не би да имаш бяс? Кой иска да Те убие?“. Това са думи на гняв и ярост, които се изливат от безсрамната душа, която е изненадана от внезапното изобличение на своите намерения. Както разбойници, които пеят, докато замислят злините си, а след това мълчат, за да изненадат своите жертви, така правят и те [юдеите]. Но Той, отказва да ги укори, за да не ги направи още по-безсрамни, и отново се връща към оправданието Си за съботата, разсъждавайки върху Закона.

Тълкувание на Евангелието от Йоан

Как тогава пророците са пророкували и са извършили тези десетки хиляди чудеса? Но апостолите не изгонваха бесове чрез Духа, а чрез силата, получена от Него, както Той сам казва: „И ако Аз изгонвам бесовете чрез Веелзевула, синовете ви чрез кого ги изгонват?“ (Мат. 12:27). Това означава, че преди Разпятието не всички са изгонвали бесове чрез Духа, но някои са го правили чрез силата, получена от Него. […] Що се отнася до пророците, то всички допускат, че дарът е бил дар на Светия Дух. Но тази благодат била ограничена, тя отмина и изчезна от деня, в който беше казано: „Домът ви се оставя пуст“ (Мат. 23:38). И даже преди този ден започна нейното изчерпване, защото вече нямаше пророк измежду тях, нито пък благодатта посещаваше техните светини. От тогава Светият Дух беше задържан, но в бъдеще Той трябваше да се излее в изобилие и началото на това даване [на Духа] беше след Разпятието. […] И то беше не само изобилно, но и даровете бяха по-велики.

Те не внимавали добре в това, което се говорило, и слушали не за да разберат истината. Затова и Христос нищо не им отговаря, макар те да казват „нима от Галилея ще дойде Христос?“. Натанаил се изразил по-силно и по-изразително от тях, казвайки: „нима може от Назарет да дойде нещо добро?“, но Господ го похвалил, че е истински израилтянин. А тези, подобно на другите, които казвали на Никодим: „Изпитай и виж, че от Галилея пророк не се е явил“ (Йоан 7:52), не искали да научат истината, а само да опровергаят Христос. Докато Натанаил казал това, защото обичал истината и знаел точно древните Писания.

Защото дори да нямаше нищо друго, това [че не можеха да Го хванат] само по себе си би било достатъчно, за да ги доведе до разкаяние. Но те не се разкаяха, както казва пророкът: „Хулеха и не преставаха“. Такова е злото — не иска да отстъпи пред нищо, гледа само към едно — да унищожи този, срещу когото крои заговор. Но какво казва Писанието? „Който копае яма за ближния си, ще падне в нея.“ И именно това стана тогава. Те искаха да го убият, мислейки, че така ще угасят проповедта, но стана точно обратното. Защото проповедта разцъфтява с благодатта на Христос, а всичко тяхно беше угасено и загина — те загубиха своята родина, свободата си, безгрижието си и богослужението си, и се лишиха от всякакъв просперитет, като станаха роби и пленници.

В това Христос ли обвинявате, кажете ми, или невярващите?

Никодим им показва, че те нито познават Закона, нито го изпълняват. Законът заповядва да не се убива човек, без да бъде изслушан, а те още преди да Го чуят, бързат към това дело, с което престъпват Закона.