„фарисеите чули, че … кръщава“. Той самият обаче не кръщавал, но онези Го представяли така, защото искали да предизвикат завист у слушателите.

Тълкувание на Евангелието от Йоан

А какво прави жената? Като чува думите Му: „Дай Ми да пия“, тя много разумно превръща думите на Христос в повод за въпрос: „Как Ти, бидейки юдеин, искаш да пиеш от мен, самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните.“

Защо тя е мислела, че Той е юдеин? Може би го е познала по облеклото или по говора Му. Но обърни внимание колко предпазлива е жената. Ако е трябвало някой да се пази, то това е бил Иисус, а не тя. По думите ѝ не самаряните се отдръпват от юдеите, а юдеите не се сближават със самаряните.

И все пак жената, макар сама да не е подложена на това обвинение и мислейки, че другият го нарушава, не мълчи, а според своето разбиране се опитва да поправи онова, което ѝ се струва несъгласно със закона.

Някой може да се запита: как Иисус е поискал да пие от нея, след като законът не е позволявал това? А ако Той е предвиждал, че тя няма да Му даде вода, защо изобщо е поискал?

Какво да отговорим на това? Че за Самия Него нарушаването на подобни обичаи не е имало никакво значение. Този, Който е водил и други към преодоляване на юдейските правила, още повече е могъл Сам да ги престъпи. „Не това, което влиза в устата, осквернява човека“, е казвал Той, „а това, което излиза от устата, осквернява човека“ (Мат. 15:11).

Освен това разговорът Му с жената е могъл да бъде сериозно изобличение за юдеите, защото Той многократно ги е привличал към Себе Си и с думи, и с дела, но те не са Го последвали. А виж колко лесно жената се увлича дори от един прост въпрос.

Тя обаче, щом узнава Кой е Той, веднага е готова и да Му се покорява, и да Го слуша, което не може да се каже за юдеите. Те, дори и когато Го познаваха, не Му задаваха въпроси и не желаеха да се поучат от Него на нещо полезно; напротив, хулеха Го и Го отблъскваха.

А жената, щом чува думите Му, виж с каква кротост Му отговаря: „Господине, нямаш с какво да почерпиш, а кладенецът е дълбок; откъде тогава имаш жива вода?“

Още тук ясно се вижда, че Христос вече я е отклонил от ниското ѝ мнение за Него, от мисълта, че Той е просто един обикновен човек. Тя не Го нарича „Господ“ просто формално, а като израз на особено уважение, което личи и от по-нататъшния ѝ разговор с Него. Тя не се шегува и не се подиграва, а искрено недоумява.

И не се учудвай, че тя не разбира всичко веднага. Нали и Никодим не разбра. Какво казваше той? „Как може това да стане?“ „Как може човек да се роди, когато е стар?“ „Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?“

Жената обаче говори с по-голяма скромност: „Господине, нямаш с какво да почерпиш, а кладенецът е дълбок; откъде тогава имаш жива вода?“

Христос ѝ говори за едно, а тя разбира друго. След като от Него не е чула нищо повече от казаното, тя не е могла да си помисли нещо по-възвишено. И все пак тя би могла да Му каже дръзко: „Ако имаше жива вода, нямаше да искаш от мен, а първо сам щеше да пиеш; сега само се превъзнасяш.“ Но тя не казва нищо подобно. Както в началото, така и после, тя Му отговаря кротко.

Най-напред казва: „Как Ти, бидейки юдеин, искаш да пиеш от мен?“ – и не говори така, както би говорила на чуждородец или враг: „Да не бъде, аз да дам вода на такъв човек, враг и чужд на нашия род!“

Той не каза за водата, че „излиза“, нито че се „излива“, а че „скача“, „блика“, като по този начин ни показва изобилието [на благодатта]. Водите от изворите обикновено скачат и бликащи се издигат навсякъде, защото изворите не могат  да ги задържат в недрата [на земята]. Побеждавани от непрекъснатия поток, те ги изтласкват навън отвсякъде. И така, желаейки да покаже изобилието на водите, Господ каза „скачаща“ с голяма сила, а не просто „излизаща“.

(В българския превод това значение не се предава, а е използван просто глаголът „тече“)

Към тези, които напускат събранието на Църквата „извор с вода, която тече“ (πηγὴ ὕδατος ἁλλομένου).

Той ѝ открива силата Си чрез Своето прозрение, но не я изобличава веднага. Какво казва най-напред? „Иди, повикай мъжа си и дойди тук.“

По същия начин Христос постъпи и с Натанаил: не разкри веднага Своята прозорливост, не каза направо: „Когато беше под смоковницата, Аз те видях“, а го направи едва тогава, когато Натанаил попита: „Откъде ме познаваш?“ (Йоан 1:48).

Христос желаеше и пророчествата Му, и чудесата Му да започват от самите хора, които идват при Него – и за да ги приближи още повече към Себе Си, и за да избегне подозрение в тщеславие. Така постъпва Той и тук.

Да изобличи жената предварително, като ѝ каже, че няма мъж, би могло да изглежда тежко и неуместно; но да я изобличи, след като тя сама даде повод, беше напълно уместно и я подтикваше да приеме изобличението с по-голяма кротост.

Но ще попиташ: каква е връзката в думите „иди, повикай мъжа си“? Разговорът беше за дара на благодатта, който превъзхожда човешкото естество, а жената настойчиво желаеше да го получи. Затова Христос казва: „иди, повикай мъжа си“, като по този начин показва, че и мъжът трябва да стане участник в този дар.

И седеше Бог, разговаряйки с жената. О, колко голяма е Неговото човеколюбие! Този, който седи върху херувимите, разговаря с блудница. Блудницата започва разговор за догматите…

За самарянката

Какво прави Христос? Той не решава пряко поставения въпрос (защото не това е целта Му да отговаря просто на нейните питания; подобно поведение би го отвело твърде далеч), а отново въздига жената към още по-високо разбиране. Но Той прави това едва след като тя вече е изповядала, че Той е пророк, за да приеме думите Му с по-голямо доверие. Едва след като се е убедила, че Той е пророк, тя вече не е могла да се съмнява в онова, което Той щял да ѝ каже по-нататък.

Навсякъде, възлюбени, за нас е необходима вярата. Вярата е майка на всички блага, лекарство за спасение; без нея е невъзможно да се възприеме каквото и да било от високите догматически истини. Както хората, които се опитват да преплуват морето без кораб, макар и да могат за кратко да се задържат, движейки ръце и нозе, ако продължат по-далеч, скоро биват погълнати от вълните, така и онези, които се ръководят единствено от собствения си разум, още преди да достигнат до истинско познание, претърпяват корабокрушение. Затова и апостол Павел казва, че някои „по отношение на вярата са претърпели корабокрушение“ (1 Тим. 1:19).

За да не сполети и нас същото, нека се държим за тази свещена котва – вярата, с която и Христос сега води жената. Когато тя каза: „Бащите ни се покланяха на тази планина, а вие казвате, че мястото, където трябва да се покланяме, е в Йерусалим“, Христос ѝ отговори: „Повярвай Ми, че идва време, когато нито на тази планина, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца“.

Тук Той ѝ разкрива велик догмат, какъвто не е изказал нито на Никодим, нито на Натанаил. Жената се стремеше да докаже превъзходството на своите обреди над юдейските, като се позоваваше на примера на своите отци. Но Христос не отговаря на това нейно твърдение, защото би било излишно да навлиза в обяснения защо нейните отци са се покланяли на тази планина, а юдеите в Йерусалим. Затова Той премълчава този въпрос. (…)

Виждаш ли най-доброто наставление? Виждаш ли мъдростта на изкусния Учител? „Иисус ѝ казва: повярвай Ми.“ Виж как Той пробужда вярата на жената. Виж как постепенно въздига душата ѝ към небесното, без да я посрамва заради външния ѝ грях, а като служи за спасението на душата ѝ.

Защо постъпва така? Защото Той „дойде да призове не праведните, а грешните към покаяние“ (Лука 5:32); защото заради изгубената овца, без да се отделя от лоното на Отца, Той слезе при нас, сниши небесата и стана съвършен човек, оставайки това, което беше.