Разбира се, земните началници имат власт да свързват, но единст­вено тялото. Тази връзка обаче засяга самата душа и преминава на небесата, и каквото извършат долу на земята свещениците, Бог го потвърждава на небето и одобрява решението на робите. Не значи ли това, че им е дадена цялата небесна власт? На тях е казал: „На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите,ще се задържат“. Каква власт може да бъде по-голяма от тази, „защото Отец и не съди никого, но целия съд предаде на Сина“, а аз виждам, че Синът е предал цялата тази власт на свещени­ците. Те са въздигнати и до тази власт така, като че вече са се пренесли на небесата, надминали са човешката природа и са се освободили от нашите страсти. И тъй, ако цар отдаде на някого от подвластните си тази чест, че да затваря в тъмница и пак да освобождава когото поиска, този човек за всички би станал дос­тоен за завиждане и знаменит.

Шест слова за свещенството