Същото се случва и днес, ако пожелаем да застанем с храброст и мъжество пред предстоящите изкушения. Ако имаме надеждата си в Бога, ние ще бъдем в безопасност и свобода, докато тези, които ни изкушават, ще загинат. Защото е казано: „Този, който копае яма за друг, сам ще падне в нея“ (Пс. 7:16). Дори ако ни вържат ръцете и краката, скръбта има силата да ни освободи. Виж чудото: тези, които хората вързаха, огънят ги освободи. Както когато някой поверява свои приятели на робите (за да ги измъчват), а те, от срам към приятелството им с господаря, не само че не им вредят, но им оказват голяма чест, така и огънят, знаейки, че онези юноши са приятели на този Господар, разкъса техните окови, освободи ги и ги остави невредими. Огънят стана като земя под краката им и те стъпваха по него, както подобаваше, защото бяха хвърлени в пещта за Божията слава. Ние, които сме в скърби, трябва да помним тези примери.

Но някой ще възрази: „Онези бяха избавени от скръбта, а ние не“. Естествено, защото те не влязоха в пещта с увереност, че ще бъдат избавени, а със съзнанието, че напълно ще умрат. Чуй техните думи: „Има Бог на небесата, който ще ни избави. Но дори и това не бъде, нека ти е известно, царю, че няма да служим на твоите богове, и на златния истукан, що си поставил, няма да се поклоним“ (Дан. 3:17–18). Ние обаче, като че ли се пазарим с Божиите педагогики, поставяме срок, казвайки: „Ако до тогава Бог не ме пожали…“, и затова не биваме избавени. Авраам също не тръгна с мисълта, че ще получи сина си жив, а че ще го заколи, и го получи жив против всякакво очакване. Така и ти, когато попаднеш в скръб, не бързай, не се стреми да се освободиш веднага, а подготви ума си за всякакво търпение, и ще бъдеш бързо избавен, защото Бог изпраща скръбта, за да ни възпита. Когато от самото начало се възпитаме, без да скърбим или да сме нетърпеливи, тогава Той я премахва, защото всичко е постигнато.

За скърбите и тяхното преодоляване,

из Тълкувание на посланието до Тит, PG 62