Св. Йоан Златоуст (ок. 349 – 407) — От Йоана свето Евангелие, глава 15
Какво тогава? Нуждае ли се Синът от някаква действена сила? Да не бъде! Защото този пример не означава това. Виж обаче с каква точност изяснява Той притчата: не казва, че коренът се ползва от грижата на земеделеца, а пръчките. Коренът тук изобщо не е споменат, но за да разберат, че без Неговата сила не могат да извършат нищо, и че трябва да бъдат съединени с вярата в Него така, както пръчката е свързана с лозата.
Тълкувание на Йоан
Както бихме се устремили всички, ако видехме някого, който надниква от висините на небесния свод и обещава с точност да възвести небесните тайни, така и сега да бъдем в същото разположение на духа.
Защото този мъж [евангелист Йоан] ни говори именно оттам. Той не е от този свят, както Сам Христос казва: „Вие не сте от този свят“.
И има в себе си Духа Утешител, Който е навсякъде присъстващ, Който познава Божиите неща с такава точност, както човешката душа знае “своето си”, Духа на светостта, Духа на правдата, Духа, Който ни води към небесата, Който дарява други очи, способни да виждат бъдещето като настояще, Който прави възможно дори в плът да съзерцаваме това, което е на небесата.
Затова да пазим голямо и непрестанно внимание през всички дни на живота си. Да не остава тук никой ленив, никой сънен, никой нечист!
Но да издигнем себе си към небесата, защото там се възглася това слово и към тамошните граждани е отправено.
Беседи върху Евангелието от Йоан, 1
И това е удивителното в любовта: докато в другите добродетели често се примесва злото, любовта е свободна от всякакви такива несъвършенства. Например, нестяжателният често страда от това, че е беден, онзи, който говори добре, често изпада в гордост, а смиреномъдрият понякога се превъзнася в съвестта си. Но любовта е освободена от всички тези недостатъци, защото няма как да изпадне в гордост този, който обича.
Защото [такъв човек] ще живее на земята така, сякаш е на небето, наслаждавайки се навсякъде на мир, и ще плете за себе си безбройни венци. Такъв човек ще запази своята душа чиста от завист, гняв, злоба, суетност, лоши желания и всякаква неподобаваща страст. Защото както никой не би се нанесъл с радост на себе си зло, така и този човек не би сторил лошо и на своите ближни.
Такъв човек, след като е придобил тази благодат, още намирайки се на земята, ще бъде наравно с архангел Гавриил.
Вие също ще бъдете достойни да ви повярват, защото бяхте с Мен, а не чухте от други.
И апостолите наистина се утвърдиха върху това, казвайки: “които ядохме и пихме с Него” (Деян. 10:41). А че това не е казано от ласкателство, свидетелства Духът.