Св. Йоан Златоуст (ок. 349 – 407) — От Йоана свето Евангелие, глава 11
1. Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра й Марта.
Той не просто и случайно казва откъде е Лазар, а поради определена причина, която ще изясни по-късно.
Беседи, Йоан
2. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)
“А Мария беше тази, която помаза Господа с миро”. Тук някои се чудят: Как, казват те, Христос позволи на жена да върши такива неща? Първо, трябва да кажем, че тя не е грешницата от Евангелието според Матей, нито тази от Евангелието според Лука; тази Мария е друга жена. Онези бяха наистина грешници, с много пороци, а тази е жена благопристойна и сериозна.
Тя се стараела около посрещането на Христос. Евангелистът показва, че сестрите са Го обичали и въпреки това Той позволил Лазар да умре. Защо не отишли при Него, като видели брат си болен, както направиха стотникът и царският велможа, а изпратили пратеници? Тъй като те имали голямо доверие в Христос и чувствали близост с Него. Освен това били жени, по природа по-слаби и обзети от скръб. Но не поради пренебрежение не го направиха, както се доказва по-късно.
Беседи, Йоан
3. Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!
Мнозина от хората, когато видят някои от онези, които са угодни на Бога, да страдат от нещо тежко — например да попаднат в болест, бедност или друго подобно изпитание — се съблазняват, без да разбират, че именно тези, които са най-обичани от Бога, преминават през такива страдания. Защото и Лазар беше приятел на Христос и беше болен. Това именно казаха и онези, които Му известиха: „Ето, този, когото обичаш, е болен”.
Те желаеха да предизвикат съжаление у Христос, защото все още Го възприемаха като човек. Това е ясно от думите им: „Ако беше тук, нямаше да умре,“ и от това, че не казват „Ето, Лазар е болен,“ а „Ето, този, когото обичаш, е болен.“ Какво тогава каза Христос?
16. Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него.
Всички се страхуваха да не се нахвърлят върху тях юдеите, но повече от всички — Тома. Затова и каза: „да отидем, за да умрем и ние с Него.“ Някои твърдят, че той искал сам да умре, но това не е така, защото думите му показват по-скоро страх. Въпреки това не беше укорен. Христос все още понасяше неговата слабост. Но по-късно Тома стана по-силен от всички и непоклатим.
Наистина удивително е това, че този, който беше толкова слаб преди кръста, след кръста и вярата във възкресението стана най-ревностният от всички. Толкова велика е силата на Христос. Защото онзи, който не смееше да отиде с Христос във Витания, след като вече не виждаше Христос, почти обиколи целия свят и проповядваше сред народи, които искаха да го убият.
20. Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи.
Защо тогава Марта не взема сестра си, когато излиза да посрещне Христос? Иска насаме да беседва с Него и да Му съобщи случилото се. А когато събуди в нея добри надежди, тогава отива и вика Мария, която също излезе да Го посрещне, докато скръбта й беше още силна.
43. Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!
Защо не каза: “В името на Моя Отец, излез”? Или защо не каза: “Отче възкреси го?”. Защо пропусна всички тези изрази и след като се помоли, показа със Своите действия Своята независима власт? Защото и това беше част от Неговата мъдрост – да покаже смирение с думите, но със Своите дела – сила.
49. Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: вие нищо не знаете,
Защото и това беше част от юдейската поквара: те обезчестиха достойнството на свещенството, като направиха първосвещениците покупаеми. Преди това не беше така, а свещенството на първосвещеника се прекратяваше само със смъртта му; но тогава дори живи ги лишаваха от честта [на свещенството].
За тези, които напускат събранието на църквата
54. Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си.
Знаейки като Бог тайното намерение на юдеите, без някой да Му го е съобщил, Той се оттегля, но не защото се страхува, а за да не изглежда, че с присъствието Си ги провокира, въпреки че те замисляха убийство.
Освен това учи и нас как да отстъпваме пред изблиците на гнева на другите и да не се излагаме на опасности, дори когато става дума за истината. Ако ни заловят, нека стоим твърдо, а ако трябва да се оттеглим, нека го направим, понеже изходът е несигурен.