Св. Йоан Златоуст (ок. 349 – 407) — От Марка свето Евангелие, глава 11

1. Когато наближиха до Иерусалим, до Витфагия и Витания, при Елеонската планина, Иисус изпраща двама от учениците Си

Сега, когато Господ вече бе дал достатъчно свидетелства за Своята сила и добродетел, и кръстът бе съвсем близо — почти на прага — Той започна да върши онези неща, които щяха открито да предизвикат омразата на враговете Му. Затова, макар и толкова пъти да е възлизал в Йерусалим, никога не го бе правил с такава откритост и явност, както сега.

13. и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини.

Нима не виждате безплодните дървета колко са силни, красиви, големи, гладки и високи? Но ако имахме градина, по-скоро щяхме да имаме нар и маслинови дървета, които дават плод, отколкото онези, които са ни само за наслада, а не за наша полза, и са ни малко полезни.

Такива са християните, които се грижат само за своите неща, или по-скоро не са и такива, защото те са за огъня, докато дърветата за украса се използват както за строеж, така и за безопасността на собствениците.

Такива са петте девици, чисти, разбира се, и порядъчни и мъдри, но безполезни за никого, затова са отхвърлери. Такива са и онези, които не са давали храна на Христос. Обърнете внимание, че нито един от тях не е обвинен в лични грехове; те не са обвинени в блудство, нито в преследване, съвсем не, а в това, че не са били полезни за другия… Как такъв човек е християнин?