Но при изцеряването на разслабения Иисус Христос представя и друго немаловажно доказателство за Своята божественост и равночестие с Бога Отца. Книжниците казвали, че само на Бога принадлежала властта да опрощава грехове, а Христос не само прощава грехове, но освен това разкрива в Себе си друго свойство, принадлежащо само на Бога, именно – да открива сърдечните тайни. Книжниците не разкрили пред всички своите мисли: „Тогава, казва евангелистът, някои от книжниците казаха в себе си: Той богохулства. А Иисус, като видя помислите им, рече: защо мислите лошо в сърцата си?“ А че знанието на сърдечните тайни принадлежи само на Бога, послушай, какво говори Соломон за това: „Само Ти познаваш сърцата на синовете човешки“, както също и Давид: „Ти изпитваш сърца и утроби.“, и Иеремия: „Лукаво е човешкото сърце повече от всичко и съвсем е покварено; кой ще го узнае?“ И сам Бог говори: „Човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.“ И от други места на Св. Писание може да се види, че само на Бога е свойствено да знае тайните на сърцето.

И тъй, Христос, като желаел да покаже, че Той е Бог, равен на Бога Отца – това, което книжниците мислили в себе си (а те, като се опасявали от народа, не смеяли да разкрият своите мисли пред всички), разбулил и открил, като проявявал и тук велика кротост. „Защо, казва Той, мислите лошо в сърцата си?“

Беседи върху Евангелието от Матей, 29

Когато те се възмущавали и казвали: „Той богохулства” – „кой може да прощава грехове?“ – какво им казал тогава Господ в отговор? Опровергал ли тяхното мнение? Ако Той не бил равен на Отца, тогава би трябвало да каже: защо вие си съставяте неправилно мнение за Мене? Аз нямам такова могъщество. Но Той нищо подобно не казал, а потвърдил и доказал тъкмо противното както със Своите думи, така и с извършеното чудо.

Преди да изцери разслабения, Той предложил на книжниците въпроса: кое е полесно да се каже: прощават ти се греховете, или да се каже: вземи постелката си и иди в дома си?Тези думи имат следния смисъл: кое вам се струва по-лесно, да се изцери тялото на разслабения ли, или да се освободи душата от греховете? – Очевидно е, че да се изцери тялото. Колкото душата е по-превъзходна от тялото, толкова и прощението на греховете е по-голямо дело от изцеряването на тялото. Но тъй като изцеряването на душата не може да се види, а изцеряването на тялото е очевидно, Аз присъединявам към първото и последното, което, макар и да е по-тежко, но е поочевидно; чрез него вие ще повярвате във висшето – невидимото.

Коментари върху Евангелието от Матей, 29

Но защо Спасителят не повикал Матей [по-рано] заедно с Петър, Йоан и другите ? Заради това, че както при тях Иисус отишъл тогава, когато те били способни да Го послушат, така и Матея повикал тогава, когато той бил готов да върви след Него. По същата причина Той и апостол Павел повикал след възкресението Си. Като познавал сърцата и като знаел скритите мисли на всеки човек, знаел също, кога някой от тях ще бъде готов да Го последва. Затова и Матей повикал не в началото, когато той не бил готов да възприеме, но след като извършил много чудеса, когато Неговата слава се разпространила навсякъде, и Матей станал по-способен за послушание.

Беседи върху Евангелието от Матей, 30

И наистина, всякакъв вид изцеление Христос извършваше – не само като беседваше, не само като лекуваше, не само като изобличаваше враговете, но дори и като участваше в трапези, поправяше мнозина, които бяха зле настроени. Чрез тези дела Той ни учи, че всяко време и всяко дело могат да ни принесат полза.

Беседа 30

Фарисеите от нищо не се вразумявали; те укоряват Иисусовите ученици, като казват: „Защо вашият учител яде и пие с митари и грешници?“При друг случай, когато им се сторило, че учениците съгрешили, фарисеите се обръщат с укори към самия Учител, като казват: „Ето, учениците Ти вършат, каквото не е позволено да се върши в събота.“ Тук пък те клеветят Учителя пред учениците. Всичко това те вършили с лоши намерения, като желаели да отвлекат учениците от Учителя.

Беседи върху Евангелието от Матей, 30

И тъй, като опровергал фарисеите и с общи доказателства, и със свидетелство на Свещеното Писание, Той прибавя още: „не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние“. Тези думи Спасителят казал за осмиване на фарисеите, също така, както е казано: „ето Адам стана като един от Нас“; и на друго място: „ако бих огладнял, не бих казал на тебе“. А че на земята нямало нито един праведен, за това ясно свидетелства апостол Павел, като казва: „Всички съгрешиха и са лишени от славата Божия.“

От друга страна, Христовите думи служили за утеха и на призованите. Той като че ли така говорил: Аз не само че не се гнуся от грешниците, но за тях съм и дошъл.

А за да не ги направи нехайни, казвайки: „Не съм дошъл да призова праведници, а грешници“, не се спрял на тези думи, но прибавил: „към покаяние“ – т.е., Аз съм дошъл не затова грешниците да останат грешници, но да се променят, да станат по-добри.

Беседи върху Евангелието от Матей, 30

Смисълът пък на Христовите думи е следният: сегашното време е време на радост и веселие; и тъй, не го прави време на скръб. А постът има в себе си действително нещо
скръбно, не по своето свойство, а затова, че учениците са още слаби, макар за тези, които обичат любомъдрието, той, напротив, е едно приятно и желано занятие.

Евангелист Лука прибавя още, че и новото се къса, когато го поставят върху старото.

Виждаш ли, че от това не само не произлиза полза, а само голяма вреда? Като говори за сегашното, Христос в същото време предсказва и бъдещото – а именно,
че Неговите ученици по-късно ще се обновят; но докато това не стане, върху тях не трябва да се възлагат никакви строги и тежки заповеди.

Който преди определеното време, казва Христос, предлага на човеците високо учение, той и след това време няма да ги намери способни да следват подир него, защото ги е направил завинаги безполезни. Това зависи не от виното и не от меховете, в които то се влива, но от ненавременната прибързаност на вливащите.

Защо тя не пристъпила към Него със смелост? Защото се срамувала от своята болест и считала себе си за нечиста. Ако жената през време на месечното очистване се считала за нечиста, още повече можела да смята себе си за такава страдащата от такава болест. Тази болест според закона се считала за твърде нечиста. Ето защо кръвотечивата стояла отзад и се криела. При това тя още нямала нужното ѝ съвършено разбиране за Иисуса; иначе тя не би мислила, че ще може да се укрие от Него. Тази жена е първата, която дохожда при Него в присъствието на народа, тъй като била чула, че Той изцерява и жени, а и сега отива към умрялото момиче. Тя не се осмелила да повика Христа в своя дом, макар и да била богата.

Виждаш ли превъзходството на жената пред началника на синагогата? Тя не задържала, не спряла Христа, но с края на пръста се докоснала само до Неговата дреха, и като дошла последна, първа си отишла излекувана. Началникът на синагогата въвел самия Лекар в дома си; и за тази било достатъчно само допирането.

Преди да я възкреси, Господ насърчава присъстващите, като казва: „Момичето не е умряло, а спи.“ Той постъпва и при много други случаи по същия начин. И както на морето отначало укорява учениците Си, точно така и тук първо освобождава присъстващите от мислите, които ги смущавали; с това Той също показва, че за Него е леко да възкресява мъртви (както Той постъпил и при възкресяването на Лазаря, като казал: „Лазар, нашият приятел, е заспал“, а също така ги учи да не се страхуват от смъртта, защото смъртта вече не е смърт, но е станала сън.

Пита ги: „Вярвате ли, че мога стори това?“ Не казал: вярвате ли, че Аз мога да умоля Моя Отец, мога да изпрося от Него, но казал: вярвате ли, че Аз мога това да направя? А те какво отговорили? „Да, Господи!“ Те вече Го наричат не Син Давидов, но се издигат с мисълта си по-високо и изповядват Неговото владичество. А тогава и Сам Той, като възлага ръка, казва: „Нека ви бъде по вашата вяра.“

Той върши това, за да укрепи тяхната вяра и да покаже, че те сами участвали в своето изцеряване, а също и да засвидетелства, че в техните души нямало ласкателство. Той не казал: нека да се отворят вашите очи, но казва: „Нека ви бъде по вашата вяра“. Същото Той говори и на мнозина други от идващите при Него, за да може преди изцеряването на техните недъзи, да разкрие тяхната сърдечна вяра, а чрез това да направи и изцерените по-опитни, и у другите да възбуди по-голяма ревност към доброто.

Защо Христос заставя слепците да вървят подир Него и да молят за помилване? Зада ни научи и чрез този случай да избягваме човешката слава. Тъй като къщата се намирала наблизо, Той ги води там, с цел да ги излекува насаме. Това се вижда от обстоятелството, че Христос не заповядал никому да разказва за излекуването.