Какво пък? Нима не трябва съгрешаващите да бъдат обвинявани ? Да; и апостол Павел говори същото, или – по-добре – Христос чрез Павел: „Ти защо съдиш брата си?“ Или: „Защо презираш брата? Кой си ти, който съдиш чуждия слуга?“ И пак: „Прочее за нищо не съдете преди време, докле не дойде Господ.“

А защо същият апостол на друго място говори: „изобличавай, запретявай, увещавай“? И още: „Които съгрешават, изобличавай пред всички.“ По същия начин и Христос казва на апостол Петър: „Иди и го изобличи насаме; … ако не послуша, вземи със себе си още едного; ако пък и при това не отстъпва, обади на Църквата.“

Ако това би било така, всичко би се разстроило и в Църквата, и в гражданските общества, и в семействата. Ако господарят не съди своя слуга, а господарката своята слугиня, бащата сина си и приятелят своя приятел, тогава злото ще се разпространява все повече и повече.

За тези, които имат здрав ум, Спасителят е вече добре изяснил силата на споменатия закон в следващите по-долу думи: „Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?“.

Именно тука, както мисля, Спасителят заповядал не всички грехове да не се съдят и не на всички, без изключение, забранява това да вършат, но само на тези, които, бидейки изпълнени сами с безчислени грехове, укоряват другите за някакви маловажни постъпки.

„С какъвто съд съдите, казва Той, с такъв ще бъдете съдени.“. Ти осъждаш, казва Той, не ближния си, а самия себе си, и самия себе си подхвърляш на страшен съд и строго наказание.

Както следователно при прощаването на греховете началото зависи от самите нас, така и при този съд ние даваме известна мярка на нашето осъждане. И тъй, трябва не да укоряваме, не да хулим, но да вразумяваме; не да обвиняваме, но да съветваме; не да нападаме с гордост, но да изправяме с любов – защото не ближния си, но самия себе си ти предаваш на найстрого наказание, когато не го пощадиш, като произнасяш твоето осъждане на неговите прегрешения.

Беседа върху Евангелието от Матей, 23

Строгият съд над ближните показва не доброжелателство, а ненавист към човека; и макар осъждащият и да показва вид на човеколюбие, но всъщност е изпълнен с крайна злоба, доколкото подхвърля ближния си на напразен укор и обвинение, и заема мястото на учител, като сам не е достоен да бъде даже и ученик. Заради това именно Христос го нарекъл лицемер.

Беседа върху Евангелието от Матей, 23

И свинята не знае, какво нещо е бисерът, а щом не знае, нека и да не го вижда, за да не стъпче това, което не знае. Нищо друго, освен само още по-голяма вреда, няма да произлезе от слушането за човеци с такова разположение. Те се подиграват със светинята, като не я знаят, и още повече се надигат и въоръжават против нас. Такъв е смисълът на Христовите думи: „За да го не стъпчат с краката си и като се обърнат, да ви разкъсат.“

Вратата именно затова е заключена, за да те подбуди към хлопане; затова Той не изведнъж обръща внимание, за да бъдеш принуден да се молиш. И тъй, постоянно моли – непременно ще получиш. И за да не би ти да кажеш: какво ще стане, ако се моля и не получа? – Христос, за предотвратяване на това, служи си със сравнение, привежда пак доказателства, и чрез примери от живота на човека възвежда те към надеждата за получаване, като показва чрез всичко това, че не само си длъжен да молиш, но и това, което си длъжен да молиш. „Има ли помежду ви човек, който, кога му поиска син му хляб, да му даде камък?“ Така че, ако ти не получаваш, не получаваш заради това, че се молиш за камък.

Тук, струва ми се, Христос разбира и юдеите, които показвали такива плодове – заради което им напомнил и Йоановите думи, като описвал тяхното наказание със същите думи. И Йоан говорил същото, като им напомнял и за секирата, и за дървото, което трябвало да бъде отсечено, и за неугасимия огън.

И на пръв поглед, като че ли тук има само едно наказание, именно, изгаряне, но ако някой се взре по-внимателно, ще намери две наказания. Действително, който се изгаря, той се лишава без съмнение и от Царството; а това наказание е по-лошо от първото. Зная, че мнозина се ужасяват само от едната геена; но аз мисля, че лишението от небесната слава е по-жестоко мъчение, отколкото геената. Ако това не може да се представи с думи, няма нищо удивително; ние, разбира се, не знаем и блаженството от вечните блага, за да можем ясно да видим нещастието, което произлиза, когато се лишим от тях. А апостол Павел, който знаел ясно това, видял, че най-ужасно е да се лиши човек от славата Христова. Това и ние ще узнаем, когато ще го изпитаме на себе си.

Тук под името лъжепророци, както ми се струва, Христос разбирал не еретици, но тези, които, като водят развратен живот, прикриват се с вида на добродетелта, – каквито човеци обикновено се наричат измамници. Заради това и Спасителят добавил: „по плодовете им ще ги познаете“. Често пъти у еретиците може да се намери добър живот; но у тези, за които аз говорих – никога.

Беседи върху Евангелиеото от Матей, 23

Но нека те се удивляват за това, че, като са направили толкова чудеса, били подхвърлени на наказание; ти пък не се учудвай. Всичката тази благодат не била нищо друго, освен дар на Този, Който я дал, а те от себе си нищо не привнесли, заради което и справедливо се наказват, доколкото станали неблагодарни и нечувствителни към Този, Който ги така почел, че им дал, макар те и да били недостойни, благодатта на чудотворството.

Тук, струва ми се, Спасителят има предвид главно юдеите, които поставяли всичко в догматите, а за живота никак не се грижели. Заради това и апостол Павел ги изобличава, като казва: „Ето, ти се казваш иудеин, а на закона се облягаш, и с Бога се хвалиш, и знаеш волята Му.“ Но от това за тебе няма никаква полза, щом това не се вижда от живота и делата ти. Все пак Христос не се спрял на указаните думи, но казал още много повече: „Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи, не в Твое ли име пророчествувахме?“ Т.е. не само този се лишава от Царството Небесно този, който има вяра, а за живота нехае; но еднакво ще бъде отстранен от свещените врата и този, който чрез вярата извършил даже много знамения, но нищо добро не направил.

Нима те, ще кажеш, като вършили нечестиви дела, заедно с това извършвали и чудеса? На това някои отговарят, че те през времето, когато чудодействали, не постъпвали нечестиво, а след това вече се развратили и вършили престъпления. Но това също напълно противоречи на целта на Спасителя; Той искал да покаже, че нито вярата, нито чудесата значат нещо, без добродетелния живот. Същото и апостол Павел казва: „Да имам… такава силна вяра, че да мога и планини да преместям – щом любов нямам, нищо не съм.“

Кои са пък тези, ще запиташ, които Иисус Христос, въпреки техните чудотворения, смята достойни за мъчение? Мнозина от вярващите получили дарове: такъв бил този, който изгонвал демони, без да бъде последовател на Христа; такъв бил и Иуда, защото и той, като бил зъл, имал дар на чудотворство. Същото може да се намери и в Стария Завет, т.е., че благодатта често пъти действала чрез недостойни, за благо на другите.

Беседи върху Евангелието от Матей, 24

Но душата на праведния, казва Той, от нищо не се побеждава. Причината за това е тази, че тя е основана на камък. Камък тук Христос нарича твърдостта на Своето учение. И наистина, Неговите заповеди са много по-твърди от камък; с помощта на тях праведникът застава по-високо от всички човешки вълни, защото, който пази старателно тези заповеди, побеждава не само гоненията на човеците, но и дяволските замисли.

Справедливо нарекъл Спасителят такъв човек безразсъден. Действително, кой може да бъде по-безразсъден от този, който строи къща на пясък, употребява труд, но плод и спокойствие не получава, а вместо това понася наказание? А че и преданите на порока се трудят, това на всекиго е известно. И хищникът, и прелюбодеецът, и клеветникът понасят много труд и безпокойства, за да изпълнят своето нечестие; но от този труд те не само че не получават никаква полза, но претърпяват още и голяма вреда. Така и апостол Павел, като намеква на това, казва: „Който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление.“ На такъв сеяч са подобни и тези, които строят на пясък, т.е. на блудство, на разкош, на пиянство, на гняв и на всичко порочно.

Беседи върху Евангелието от Матей, 24

Той отклонява от порока не само чрез страха от бъдещите последици, като говори за дървото, което трябва да бъде отсечено, за неугасимия огън, за затворения вход в Небесното Царство, а също и с думите: „не съм ви познавал“, но и чрез сегашни бедствия, представени под образа на срутването на къща. Заради това Той употребил по-изразителна реч, като я облякъл във форма на притча. Ако Спасителят би казал просто, че добродетелният е непобедим, а порочният скоро изнемогва, Неговата реч нямаше да има такава сила, каквато тя сега има, когато за изразяване на Своята мисъл Той употребил камък, къща, реки, дъжд, ветрове и друго подобно.

Макар словото за бъдещето да е по-важно, но изображението на сегашното може по-силно да обуздае и да отклони от порока хора със закоравяло сърце. Затова и Спасителят завършил Своята проповед с такова изображение.

Беседи върху Евангелието от Матей, 24