Като казва: Не правете [това] пред хората, [Христос] добавя: за да ви видят. На пръв поглед последните думи означават същото като първите. Но ако се вгледаме внимателно, може да видим, че [последните думи] означават нещо различно и съдържат в себе си голямо благоразумие, неизречима загриженост и сдържаност. В действителност е възможно да вършиш нещо пред хората, но не за да те видят, както и можеш да не [го] вършиш пред хората така, че да те видят. Ето защо Бог наказва или увенчава не просто деянието, но и намерението.

Беседи върху Евангелието от Матей

Тъй говори Спасителят не поради това, че лицемерите имали тръби; с горната картина той желае да покаже тяхното велико безумие, да ги осмее и осъди. И добре ги е нарекъл лицемери. Тяхната милостиня имала само вид на милостиня, а сърцето им било препълнено с жестокост и безчовечност. Те я вършат не от милосърдие към ближния, но за получаване на слава. Крайна жестокост е да търси човек за себе си чест и да не избавя от нечестието другиго, когато той загинва от глад. И тъй, Спасителят изисква не само да даваме милостиня, но и да я даваме така, както трябва да се дава.

Какво пък, ще запиташ ти, нима не трябва да се молим в църква? И много даже, но само според това, с какво намерение. Бог навсякъде гледа на целта на делата. Ако и в скришната си стая влезеш и затвориш след себе си вратата, а направиш това на показ, тогава и затворените врата няма да ти принесат никаква полза. Виж, какво точно определение употребил и тук Спасителят, когато казал: „за да се покажат пред човеците“! И тъй, макар ти и да затвориш вратата, Той желае преди да я затвориш, да изгониш от себе си пустославието и да заключиш вратата на сърцето си.

Беседи върху Евангелието от Матей

Така и ти, сякаш влизайки в царски дворец, не земен, а по-страшен – небесен, покажи голям благоприличие. Ти се намираш в сонма на ангели, в общество на архангели, пееш със серафимите. И всички тези небесни ликове с голямо благочиние, с велик трепет пеят онази тайнствена песен и свещени химни на Царя на всичко, на Бога.

Затова се съедини с тях в молитва и се възхити на тяхната тайнствена красота. Защото не се молиш на хора, а на вездесъщия Бог, Който те чува преди гласа ти и знае тайните ти помисли. Ако се молиш по този начин, ще получиш голяма награда. Твоят Отец, каза [Господ], Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. Не казва: „ще ти дари“, а „ще ти въздаде“. Защото Бог е направил Себе Си твой длъжник и по този начин те е удостоил и тук с голяма чест. Тъй като Той е невидим, Той желае и молитвата ти да бъде такава.

Беседи върху Евангелието от Матей

Какво е насъщният хляб? Достатъчното за един ден. Тук Иисус говори на хора, които имат естествени нужди на плътта, които са подвластни на нуждите на природата. Той не твърди, че ние сме ангели. Той се снишава към немощта на нашата природа, давайки ни Своите заповеди. Тежестта на природата не ви позволява да останете без храна. Така че за съзиждането на вашия живот, казва Той, Аз искам необходимата храна, а не пълна свобода от природните нужди. Но обърнете внимание как дори в нещата, които са телесни, изобилстват духовни съответствия. Защото ние се молим не за богатство или прищевки. Не за разточителство или екстравагантно облекло се молим, а само за хляб. И то само за ежедневен хляб, за да не се „тревожим за утрешния ден“.

Беседи върху Евангелието от Матей

За да бъде човек син Божий, за това е нужна не само Божия благодат, но са нужни и дела. А нищо не ни така уподобява на Бога, както това, когато ние прощаваме на злите човеци, които ни обиждат. Това Спасителят показал и по-рано, когато казвал, че небесният Отец „оставя Своето слънце да грее над лоши и добри“

Беседи върху Евангелието от Матей

След като Бог дарувал веднъж душата, тя пребъдва винаги еднаква, а тялото расте всекидневно. Като желаел именно това да покаже, т.е. безсмъртието на душата и тленността на тялото, Спасителят по-нататък прибавил: „Кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?“. Като замълчал за душата, понеже тя не расте, Той споменал само за тялото, като показва с това, че и тялото расте не чрез храната, но по Божий промисъл.

Той не казал: знае Бог, но – знае Отец, за да събуди по-такъв начин у тях по-голяма надежда. Действително, ако Бог е Отец, и при това Отец всеведущ и грижлив, не може тогава да презре синовете, намиращи се в беди, когато даже и човеците, които са бащи, не вършат това.

Той не казал: ще ви бъде дадено, но – ще ви се придаде, за да знаеш, че сегашните блага не значат нищо в сравнение с величието на бъдещите. Заради това Той и не заповядва да молим за сегашни блага, но да молим за други блага, и да се надяваме, че и онези ще се присъединят към тези.

И тъй, търси бъдещите блага – и ще получиш сегашните; не търси видимите, и непременно ще ги получиш. Пък и неприлично е за тебе да пристъпваш към Владиката с молитва за такива блага.

Беседи върху Евангелието от Матей, 22