Защо евангелистът добавил: „като отвори устата Си?“ За да узнаеш ти, че Той поучавал даже и тогава, когато мълчал, а не само, когато говорил. Той поучавал, и като отварял устата Си, или пък като оставял Неговите дела да говорят.

Когато ти слушаш думите: „поучаваше ги“, не мисли, че Той говори само на учениците Си, но чрез учениците Си Той говорил на всички.

Беседи върху Евангелието от Матей

Христос нарича тук блажени скърбящите; и не просто скърбящите, но обхванатите от силна печал. Защото Той не е казал „скърбящите“, а плачещите. И тази заповед учи на всяка мъдрост. Наистина, ако този, който оплаква смъртта на децата, жена си или някой от роднините, във времето на своята скръб не се увлича нито от любов към богатството и плътта, нито от слава, не се дразни от оскърбления, не се обхваща от завист, не се предава на някоя друга страст, а е изцяло погълнат от скръбта си, то тогава не е ли много по-голямо безстрастието към всичко това у тези, които подобаващо оплакват греховете си?

Кажи ми, каква земя ще наследят те? Някои говорят, че умопостижимата. Но това не е вярно. Защото никъде в Писанието не намираме споменаване за упостижимата земя. Тогава какво означават тези думи? Тук Христос говори за чувствената награда, както и Павел. Защото, казвайки: Почитай баща си и майка си, той добавя, за да живееш дълго на земята (Еф. 6:2 – 3). Така и Господ казал на разбойника: „Днес ще бъдеш с Мен в рая“ (Лука 23:43). Всъщност, Господ поощрява слушателите не само с бъдещи блага, но и с настоящи, заради тези, които са по-груби и преди бъдещите блага търсят настоящите.

Тълкувание на Евангелието от Матей

И погледни с каква сила Той е изразил Своята заповед! Не е казал: “Блажени държащите се за правдата”, а “блажени гладуващите и жадуващите за правда”, така че ние не някак си, а с цялата си страст да се стремим към нея. Защото доколкото това е особено присъщо на любостяжанието и ние не толкова се стремим към храна и ядене, колкото към придобиване и стяжание, то и Христос заповядал да обръщаме тази страст към нелюбостяжание.

Струва ми се, че Той говори тук не само за тези, които оказват милост с пари, но и за тези, които я оказват с дела. Защото има много видове милосърдие и тази заповед е обширна. Каква е наградата за нея? Защото те ще бъдат помилвани. Изглежда, че такава награда е равна на тази добродетел, но в действителност тя далеч е надхвърля. Всъщност, те са милостиви като хора, а получават всяка милост от Бога. Човешкото милосърдие и Божието милосърдие не са равни, но каквато е разликата между доброто и злото, толкова и те се отличават едно от друго.

Беседи върху Евангелието от Матей

Тук Христос не само осъжда разприте и ненавистта на хората помежду им, но иска нещо повече – ние да помиряваме също и разприте на другите. И отново определя духовна награда. Каква? Защото те ще бъдат наречени синове Божии. Тъй като и делото на Единородния Син Божи се състояло в това да съедини разделеното и да помири враждуващото.

Тълкувание на Евангелието от Матей

Впрочем, за да не помислиш, че всички хули правят хората блажени, Христос им дал две определения: когато ги търпят заради Него и когато са лъжливи. Ако те не са такива, то тогава хуленият не само не е блажен, но е и достоен за съжаление.

Тълкувание на Евангелието от Матей

Виж отново каква е наградата: Защото голяма е наградата ви на небесата. Но като чуеш, че Царството небесно не се дава при всяко блаженство, не се обезсърчавай. Въпреки че Христос назовава наградите по различен начин, Той въвежда всички в Царството. И когато Той  казва, че скърбящите ще се утешат,  милостивите ще бъдат помилвани, чистите по сърце ще видят Бога, а миротворците ще бъдат наречени синове Божии, с всичко това Той има предвид нищо по-малко от Небесното Царство. Вкусващите тези блага непременно ще достигнат и Царството. Затова не мисли, че тази награда принадлежи само на бедните духом, но и на онези, които гладуват и жадуват за правда, и на кротките, и на всички останали. Защото именно затова Той споменава блаженството във всяка заповед, за да не очакваш нищо чувствено. Не може да бъде блажен онзи, който се увенчава с онова, което в настоящия живот се унищожава и изчезва като сянка.

Тълкувание на Евангелието от Матей

Всъщност, кроткият, добродетелният, милостивият и праведният не върши добри дела само за себе си, но се старае да излее тези благи източници и в полза на другите. Така също и чистият по сърце миротворец, и гоненият заради истината живеят за общото благо.

Беседи върху Евангелието от Матей

Защо Той нарече тези заповеди “най-малките”, когато те са толкова големи и възвишени? Понеже той искаше да въведе Своите закони. Както Той се смири и нееднократно говореше за Себе Си скромно, така говори и за Своите закони, учейки и нас да бъдем във всичко скромни. Освен това, тъй като можело да Го заподозрат в нововъведение, Той говори тогава сдържано. Когато чуеш за най-малкия в Небесното царство, то разбирай под това не нещо друго, освен геената и мъчението. Защото Царство Той нарича не само наслаждението на бъдещите блага, но и времето на възкресението, и страшното второ пришествие. Защото как е  възможно онзи, който нарича брата си безумен и престъпва една заповед, да бъде хвърлен в геената, а онзи, който е нарушил всички заповеди и довел и други до това, да бъде в Царството? Така че Той не говори за това, но че по онова време нарушителят на заповедите ще бъде най-малък, отхвърлен и  последен. А последният, без съмнение, ще бъде хвърлен в геената.

О, благост! О, преизобилно човеколюбие! Господ презира поклонението към Самия Него заради любовта към ближния, показвайки, че дори предишните Му заплахи не идват от неприязън или желание да накаже, а от голяма любов. Защото какво може да бъде по-кротко от тези думи? „Нека да има – казва Той – преграда за твоето служение към Мен, но само да пребъдва любовта ти, защото примирението с брата ти вече е жертва“. Затова Той не казва:  „помири се след принасянето на дара или преди принасянето на дара“, а изпраща да се примириш с брата, когато дарът вече е положен и жертвата вече е започнала. Той не заповядва да се отнеме приносът, нито да се примири преди приноса, а да бяга към брата си, оставяйки дара пред олтара.

Заради какво и защо Той заповядва такова нещо? Струва ми се, че Той е искал и е имал предвид две неща: първо, както вече казах, искал е да покаже, че цени високо любовта, че я смята за най-голямата жертва и че не би приел материална жертва без нея; и второ, искал е да покаже необходимостта и задължението за помирение. Всъщност този, на когото е заповядано да донесе дар не преди да се е помирил, със сигурност ще побърза да се помири, дори и да не е от любов към ближния, но поне за да не остане жертвоприношението незавършено.

Всъщност Той каза не просто: „Който пожелае“, защото човек може да седи в планината и да желае, но: “Който поглежда с пожелание” (Мат. 5:28), тоест който сам натрупва в себе си похот, който без всякаква принуда въвежда този звяр в своя спокоен ум. Защото това вече не е от природата, а от небрежност. Това е порицано още в Стария Завет, когато се казва: “не се заглеждай в чужда хубост” (Сирах 9:8). Освен това, за да не каже някой: „Ами ако гледам, но не ме привлича?“, Христос налага наказание и за самия поглед, за да не би, разчитайки на безнаказаност, да изпаднеш в грях след това. „Ами – ще каже някой, – ако гледам и желая, но не извършвам нищо лошо?“. И в този случай си приравнен с развратник. Защото Законодателят е определил и ти не трябва повече да проявяваш любопитство. Когато си погледнал така веднъж, два пъти, три пъти, все още може да се въздържаш,  но ако постоянно постъпваш така и разпалваш пламъка, то непременно ще бъдеш победен, защото не си над човешката природа.

Точно както ние, когато видим дете, което държи нож, въпреки че то не се е наранило, го наказваме и му забраняваме  да го докосва отново, така е и с нас. Бог осъжда нескромния поглед още преди престъплението, за да не  да не изпаднем един ден в престъпление. Защото този, който веднъж е разпалил  страстния пламък, дори в отсъствието на видяната жена, постоянно си представя в себе си образи на срамни дела, а от тях често преминава  към действие.

Затова Христос забранява въобразяването на такава връзка в сърцето.

Беседи върху Евангелието от Матей

Като дава тази заповед, Христос говори не за частите на тялото – не, той никъде не осъжда плътта, но навсякъде обвинява развратената воля. Не твоето око гледа, а умът и сърцето.

Беседи върху Евангелието от Матей

Действително, когато близък на тебе човек и самия себе си не спасява, и тебе погубва със себе си, какво човеколюбие би било, ако и двамата бъдете хвърлени в бездната на гибелта, защото, ако бъдете разделени един от друг, поне един от вас би могъл да се спаси?

Това обаче [даването на разводно писмо] било направено, за да се избегне друго по-голямо зло. Действително, ако законът би принуждавал да се държи ненавистна жена, тогава този, който я ненавижда, би могъл лесно да я убие. А юдейският народ бил склонен към това. Ако юдеите не щадили своите деца, убивали пророците и проливали кръвта като вода, още повече те не биха пощадили жените. Заради това законодателят допуснал по-малкото зло, като искал да пресече по-голямото.

А пък че този закон не бил от числото на първоначалните, чуй как говори за това Христос: поради вашето жестокосърдие Моисей написал това, т.е. да изгонвате жените от себе си, за да не би, като ги задържате при себе си, да ги убивате.

Но тъй като Спасителят забранил всякакъв гняв, като запретил не само убийството, но и всяко негодувание без причина, Нему било сега леко да спомене и за закона относно развода.

Дали кроткият, миротворецът, нищият духом и милосърдният ще прогони жена си? Дали онзи, който помирява другите, ще изпитва вражда към жена си? И не само това, но и по друг начин Христос направи Своя закон за развода лесен. Той го позволи само по една причина: освен поради прелюбодейство. Но дори и в този случай Той е имаше предвид същото целомъдрие. Наистина, ако Той беше заповядал да задържиш в дома си такава жена, която живее с мнозина, тогава отново щеше да има прелюбодейство. Виж как тези думи съвпадат с казаното преди това. Наистина, който не гледа чуждата жена с похотливи очи, няма да изпадне в блудство, и който не блудства, няма да даде повод на мъжа да изгони жена си. Ето защо Христос така строго ограничава свободата на мъжа и му вдъхва страх, като го заплашва с голяма опасност, ако прогони жена си, защото тогава той става виновен за нейното прелюбодейство.

Затова Христос добави: “Но Аз ви казвам: Не се противете на злото”. Той не казва: “Не се противете на брата си”, а на злото, което показва, че нанасящият обида върши всичко научен от дявола, и по този начин, като полага вината върху друг, значително смекчава и пресича гнева срещу  обиждащия. Но ти ще кажеш: Нима не трябва да се противопоставяме на злото? Трябва, но не по този начин, а както е заповядал Самият Господ, тоест, чрез готовност да понасяме злото. Защото по този начин наистина ще го победиш. Защото огънят не се гаси с огън, а с вода.

Беседи върху Евангелието от Матей

(В гръцкия текст думите “не се противете на злото” са дадени като “μὴ ἀντιστῆναι τῷ πονηρῷ”, тоест “не се противете на лукавия”. Именно в този смисъл ги тълкува св. Йоан Златоуст, бел. р.).

Той заповядва не само да обичаш враговете, но и да се молиш за тях. Видя ли до какви степени се издига Той и как ни постави на самия връх на добродетелта? Виж и ги преброй, започвайки с първата: първата степен – да не задържаш беззаконие; втората – когато това се случи, да не въздаваш със същото на обиждащия; третата – да не правиш на обиждащия това, което ти си претърпял, но да останеш спокоен; четвъртата – да се подложиш на претърпяване на страданията; петата – да даваш повече, отколкото иска да вземе извършилият беззаконие; шестата – да не изпитваш ненавист към него; седмата – даже да го обичаш; осмата – да му вършиш добрини; деветата – да молиш за него Бога. Виждаш ли висотата на любомъдрието? Но за това и наградата е велика.

Беседи върху Евангелието от Матей

Но ако по-грижливо разгледаме думите на Спасителя, ще видим, че в тях се съдържа ново предписание, много по-високо. Действително Той заповядва не само да обичаме враговете, но и да се молим за тях. Виждаш ли на какви стъпала той е възлязъл и как ни е поставил на самия връх на добродетелта?

Погледни и ги изброй, като започнеш от първото: първото стъпало е – да не причиняваш обида; второто – когато тя е вече причинена, не въздавай с равно зло на обидилия; третото – не само да не вършиш на обиждащия това, което ти си претърпял от него, но и да оставаш спокоен; четвъртото – да предаваш самия себе си на страдание; петото – да даваш повече от това, което иска да вземе причиняващият обида; шестото – да не храниш към него ненавист; седмото – даже да го обичаш; осмото – да му правиш добро; деветото – да се молиш на Бога за него. Виждаш ли, каква висота на мъдрост е това?

Но заради това пък и блестяща е наградата. Тъй като заповедта е голяма и изисква мъжествена душа и велик подвиг, заради това и Спасителят обещава за нейното изпълнение такава награда, каквато не е съединявал нито с една от предишните заповеди. Той обещава тука на земята, както обещал на кротките, не утеха и помилване, каквито обещал на плачещите и милостивите, не царство небесно, но нещо много повече – уподобяване на Бога, доколкото това е възможно за човеците: „за да бъдете, казва Той, синове на вашия Отец небесен“.