Какво казва дяволът? „Ако си Син Божий, кажи тези камъни да станат хлябове.“ Не каза: „Ако си гладен“, а: „Ако си Син Божий“, мислейки да Го прелъсти с похвали. Затова и премълча за глада, за да не изглежда, че Му посочва това и Го упреква.

Понеже не разбираше величието на нещата, отнасящи се до домостроителството на спасението, дяволът смяташе това за недостойно за Иисус. Затова лицемерно Му ласкае и напомня само за Неговото достойнство.

А какво прави Христос? Като низлага неговата надменност и показва, че случилото се изобщо не е достойно за срам и не е недостойно за Неговата премъдрост, Сам изразява и възвестява онова, което онзи от ласкателство премълча, и казва: „Не само с хляб ще живее човек.“

Така онзи започва от нуждата на корема. И виж злобата на лукавия демон – откъде започва борбата и как не забравя своето коварство: с онова, с което изгони първия човек [от рая] и го подложи на други беди, с това и тук прелъстява Иисус, тоест чрез невъздържание на корема.

И днес може да се чуят мнозина безумци, които говорят за безбройните беди, причинени от техния корем.

Като си спомня казаното за Иисуса, изкусителят не може да повярва, че Той бил прост човек; от друга страна, като Го вижда огладнял, не може да допусне, че Той бил Син Божий. Като се намирал в такова недоумение, той пристъпва към Него с думите на съмнението. И, както някога, като пристъпил към Адама, измислил това, което съвсем не е било, за да узнае истината, така и сега, като не знаел ясно неизразимото тайнство на въплъщението, и това, кой стоял пред него, изплита коварно нови мрежи, за да може, по такъв начин, да узнае скритото и останалото в неизвестност. Какво казва той? – „Ако си Син Божий, кажи тия камъни да станат на хлябове.“ Не казал: ако си гладен, но: „ако си Син Божий“, като мислил да Го прелъже с похвала.

И какво направи Христос? Той не възнегодува, не се разгневи, но с велика кротост отново започна да му отговаря с думите на Писанието: Не изкушавай Господа твоя Бог. С това Той ни учи, че трябва да побеждаваме дявола не със знамения, но с незлобие и дълготърпение, и нищо не бива да правим само от честолюбие и на показ.

Тълкувание на Евангелието от Матей

Защо Той пак се оттегля? За да ни научи отново да не вървим към изкушенията, а да се отдръпнем и да ги избегнем. Защото не е виновен онзи, който не се хвърля в опасността, а онзи, който при опасност няма мъжество. И така, за да ни научи на това и за да укроти омразата на юдеите, Христос се оттегля в Капернаум, и в същото време изпълнява пророчеството.

Тълкувание на Евангелието от Матей

Оттогава: кога е било това? От онзи момент, когато Йоан бил хвърлен в тъмница. Защо Христос не започнал да им проповядва от началото? Защо Му е бил нужен Йоан, когато за Него проповядвало свидетелството на Неговите дела? За да узнаеш ти от това за Неговото достойнство, защото, подобно на Отца, и Той има пророци, както казва Захария: “И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния” (Лука 1:76), а от друга страна, за да не остави никакъв повод на безсрамните юдеи за оправдание. Сам Христос показва това, казвайки: “Защото дойде Йоан, който ни яде, ни пие, а казват: бяс има. Дойде Син Човеческий, Който яде и пие, а казват: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници. И премъдростта биде оправдана от своите чеда. (Мат. 11:18-19)

Освен това било необходимо първо някой друг да каже за Христос, а не Сам Той. Защото дори след толкова много и важни свидетелства и доказателства пак казвали: “Ти Сам за Себе Си свидетелствуваш: Твоето свидетелство не е истинско” (Иоан 8:13), то какво биха казали, ако Йоан не беше казал нищо за Него, а Той Сам първи беше започнал да свидетелства за Себе Си на народа? Затова Той не проповядва преди Йоан, и чудеса не върши, докато последният не бе хвърлен в тъмница. Той не искал със Своята проповед да създаде разделение сред народа.

Тълкувание на Евангелието от Матей

Евангелист Йоан описва по различен начин тяхното призоваване. От неговите думи се вижда, че това призоваване било вече второто, за което може да заключим от много признаци. При него е казано, че те отишли при Иисус, когато Йоан още не бил хвърлен в тъмница, а тук – че те отишли след неговото заточение. Там Андрей призовава Петър (Иоан 1:41 – 42), а тук и двамата – Иисус. Освен това Йоан казва, че Иисус, като видял Симон, идващ към Него, казал: „Ти си Симон, син Йонин; ти ще се наречеш Кифа, което значи „камък“ (Петър) (Иоан 1:42). А Матей твърди, че той вече се наричал с това име, защото при него е казано: „Той видя Симон, наричан Петър“ (Мат. 4:18). За това може да се заключи, изхождайки от мястото, откъдето те били призовани, а и от много други неща. Например, от това, че те лесно Го послушали и всичко оставили: значи те отпреди били добре подготвени за това. И действително, от разказа на Йоан се вижда, че Андрей ходил в дома при Иисус и много слушал от Него (Йоан 1:39), а тук те, като чули само една дума, веднага Го последвали. Вероятно те отначало последвали Иисус, а след това Го оставили, като видели, че Йоан е хвърлен в тъмница, а Иисус се оттеглил, и отново се върнали към своето занятие. Затова и Иисус ги намира да ловят риба. Той не им попречил отначало да се отдалечат, когато искали това, но и не ги оставил съвсем, когато те се отдалечили; Но като им дал да си отидат, отново отива [при тях], за да ги върне към Себе Си.

Това е най-добрият начин за лов.

Тълкувание на Евангелието от Матей

Виж тяхната вяра и послушание. Те бяха заети със своята работа (а знаете колко привлекателен е риболовът), но щом чуха призива на Господа, не се забавиха, не отложиха за друго време, не казаха: „Нека отидем у дома и да се посъветваме с роднините си“, а, оставяйки всичко, Го последваха – както Елисей последва Илия.

Защото Христос изисква от нас такова послушание, че да не се бавим нито за миг, дори и когато ни притиска най-крайната необходимост.

Но, питат, защо Христос не изисква вяра от нито един от изцелените? И защо не им е казал онова, което е казвал след това: „Вярвате ли, че Аз мога да сторя това (Мат. 9:28)? Защото Той все още не е явил доказателството за Своята сила. Впрочем, тяхната немалка вяра се показала и в това, че те пристъпвали към Него и водели болните. Защото те не биха ги довели отдалеч, ако нямаха голямо доверие в Него.

Беседи върху Евангелието от Матей

И тъй, нека и ние последваме Христос. Защото и ние имаме много душевни болести, а именно тях Той преди всичко желае да изцели. Той лекува телесните ни болести, за да изкорени и душевните.

Нека пристъпим към Него и да просим не нещо житейско, а прошка на греховете. Защото Христос и днес дарява, ако бъдем усърдни.

Тогава се разнесе слух за Него из Сирия, а днес – по цялата вселена. При Него се стичаха хора, като чуваха, че изцелява бесновати; а ти, имайки много по-големи и по-важни доказателства за Неговото могъщество, не ставаш и не се устремяваш към Него?

Те оставиха и отечество, и приятели, и роднини, а ти не искаш дори да излезеш от дома си, за да пристъпиш към Него и да получиш нещо много по-добро? Но и това не изискваме от теб: остави само лошите навици – и ще можеш, оставайки у дома със своите, лесно да се спасиш.