Обърни внимание как Христос по нов начин скрива онова, което би могло особено да опечали Неговите ученици. Той не казал: вие знаете, че след два дни Аз ще бъда предаден, но какво: “Знаете, че след два дни ще бъде Пасха”. И след това вече добавил, че Той “ще бъде предаден на разпятие”. По този начин изтъква, че това, което ще стане, е тайнство, празник и тържество за спасението на вселената, и че Той отива на страдание, като предвижда всичко.

А колко са били първосвещениците? Според закона трябвало да има един. Но тогава те били много. Оттук е очевидно, че делата на юдеите през това време започнали да дохождат до упадък. Мойсей заповядал да има един първосвещеник, и когато този умре, тогава чак друг да стане такъв… Защо пък тогава е имало много първосвещеници? Защото в последно време те били избирани всяка година. Това изтъква евангелистът, когато, като говори за Захария, споменал, че той бил “от Авиевата смяна”.

Те се страхували от народа, затова чакали да мине празникът: но казваха: само не на празника. Дяволът не искал Христос да пострада на Пасха, за да не би Неговото страдание да стане известно. А те – за да не би да произлезе смут. Забележи, че те се страхуват не от Божия гняв и не от това, че времето на празника може да увеличи тежестта на тяхното злодеяние, но навсякъде – от опасността от страна на народа.

Но като кипяли от гняв, те отново променили своето намерение. Като казали: “само не на празника”, след това, като намерили предател, те не чакали времето, а извършили убийството в празника.

Не без цел евангелистът споменал и за проказата на Симон, а за да покаже защо жената пристъпила със смелост към Иисус. Тъй като проказата се считала за крайно нечиста и гнусна болест, а жената видяла, че Иисус е излекувал човека (иначе Той не би пожелал да остане у прокажения) и седял на трапезата у тях, у нея се появила надеждата, че Иисус ще очисти с лекота и нейната душевна нечистота. …

И ако жената, която имала кръвотечение и не съзнавала нищо подобно, тъй като нейната нечистота била от природата, пристъпила със страх и трепет, то още по-голям страх и срам би трябвало да има тази жена поради нечистотата на нейната съвест. …

И тя пристъпва не пред всички, а в къща. И докато всички останали жени дошли само за получаване на телесно изцеление, тя дошла изключително с цел да въздаде чест на Иисус и да получи душевно изцеление.

Откъде е произлязла тази мисъл у учениците? Те чували как Учителят казвал: “искам милост, а не жертва” (Ос. 6:6) и порицавал юдеите за това, че изоставяли най-важното – справедливостта, милостта и вярата; слушали Го как разсъждава с тях на планината за милостинята и от всичко това си направили заключението: ако Той не допуска всесъженията и древното богослужение, още по-малко ще допусне помазването с елей.

Защо Христос не казал само “тя извърши добро дело”, но преди това казал: “защо смущавате жената”?.

За да знаят, че не трябва да изискват още от самото начало възвишени дела от немощните хора. Затова Той разглежда делото не само тъй, както е то само по себе си, но по отношение на личността на жената. Ако Той бе давал закон, не би споменал в такъв случай за жената. Но за да знаеш ти, че това е казано за нея, за да не изкоренят учениците възникващата нейна вяра, а още повече да я засилят, Той изрича горните думи. По този начин ни учи и ние да приемаме, да одобряваме и да възвеждаме към по-голямо съвършенство доброто дело, от когото и да е било направено и каквото и да е било то. А също и да не изискваме пълно съвършенство още в самото негово начало.

Иисус, като видял мислите на жената, разрешил й да се приближи. И понеже благоговението й било голямо и усърдието неизразимо, Той поради великото си снизхождение й позволил да излее мирото на главата Му. Ако не се отказал да стане човек, да бъде носен в утроба, да се храни с мляко, защо да се очудваме, че и това не отхвърля? Както Неговият Отец приема кадение и дим, така и Той приел блудницата, одобрявайки нейното добро намерение.

Така и ти, ако видиш, че някой е направил и донесъл свещени съдове, или се грижи за друго някакво църковно украшение, относно стените и пода – не разрешавай да се продава или унищожава това, което е направено, за да не отслабиш усърдието на дарителя. Ако ли пък някой, преди да направи нещо, ти открие своето намерение, тогава му заповядай да раздаде на бедните, тъй като Сам Иисус е направил това с цел да не отслаби усърдието на жената и всичко, което казва, го казва за нейна утеха.

Но защо Христос обещал на жената не нещо духовно, а всегдашен спомен за нея? С цел чрез това да всели у нея надеждата за получаване на духовни блага. Ако тя е извършила добро дело, очевидно е в такъв случай, че и ще получи достойна награда.

Замълчано е за подвизите на безбройни царе и пълководци, чиито паметници още се пазят. Не са известни нито по разказ, нито по име тези, които построили градове, изградили стени, одържали победи на войни, въздигнали трофеи, покорили много народи, макар те и да са поставили статуи и издали закони. Но това, че жената-блудница изляла елей в дома на някой си прокажен в присъствието на десет мъже, всички възпяват по вселената. Толкова време се е изминало, а споменът за това събитие не е изчезнал: и персийците, и индийците, и скитите, и тракийците, сарматите, и племето на маврите, и жителите на британските острови разказват за това, което е направила жената-блудница в Юдея – тайно, в къща.

Велико е човеколюбието на Господа! Той приема блудницата – блудницата, която целувала нозете Му, поливала ги с елей и ги изтривала с косите, приема я, а упреква тези, които я обвинявали.

Но защо евангелистите казват неговото име? Защото имало и друг Юда. Без опасение те казват и това, че Юда бил от числото на дванадесетте. Така те не скриват нищо от това, което се счита за срамно. Би могло само да се каже: имаше някой от Христовите ученици – защото имало и други. А сега пък добавят: от дванадесетте, и като че казват: от първия лик, от числото на най-добрите, избраните ученици, които били с Петър и Йоан.

Евангелистите се стараели само за едната истина, за това да не скрият някои събития. Поради това премълчават много знамения, но не скриват нищо такова, което се струва за срамно, и смело възвестяват за него, макар то да било слово или дело, или нещо друго.

Няма по-голям беззаконник от сребролюбеца. Наистина, такъв човек и сам себе си продава, и става общ враг на вселената, когато скърби, че земята не принася злато, вместо житни класове, и че вместо рудници има извори, вместо скъпоценни камъни – планини… Ненавижда всички бедни и богати – бедните за това, че могат да дойдат някога при него да молят за милостиня; богатите пък за това, че той не притежава техните богатства. Мисли, че всички за завладели неговото имущество, и като че ли обиждан от всички, негодува против всички.

Как той стана предател, ще попиташ, когато е бил призован от Христос? Бог, когато призовава хората към Себе Си, не налага необходимост и не насилва волята на онези, които не желаят да изберат добродетелта; но наставлява, дава съвети, прави всичко възможно и всячески се старае да ги подтикне да станат добри; ако обаче някои се противопоставят, Той не ги принуждава.

Оттук, между другото, се вижда, че Иисус нямал дом, нямал постоянно местожителство. И аз мисля, че и учениците нямали такова. Иначе те биха помолили Иисус да иде там. Но и те, които се били отрекли от всичко, нямали дом. ..

Защо Той изрично ги изпраща при неизвестен човек? За да покаже и с това, че Той може и да не пострада. И наистина, ако само с думите Си предразположил сърцето на човека към това да приеме учениците, какво не би предизвикал у разпъващите Го, ако не искаше да пострада?

Виж как щади предателя. Той не казал: този ще ме предаде, но “един от вас”, за да може чрез скриването му пак да му даде възможност да се разкае, и предпочита да изплаши всички, за да спаси него.

Един от вас дванадесетте е, казва Той, който навсякъде беше с Мене, на когото Аз измих нозете и на когото Аз обещах толкова велика блага.

Даже и на вечерята Господ не преставал да се грижи за Юда, но до последния момент беседвал с него за това. Но Юда не получил никаква полза: въпреки всичко това обаче Господ не преставал да върши Своето дело. Като знаем това, и ние сме длъжни непрестанно да вършим всичко за заблуждаващите се и нехайните: да ги увещаваме, учиме, утешаваме, умоляваме, да им даваме съвети, мака и да не получаваме от това никаква полза. И Христос предвидил, че предателят няма да се поправи, но все пак не преставал от Своя страна да се грижи за него, да го увещава, да го заплашва, да скърби за него, не открито и явно, но скрито. А при самото предаване даже допуснал да бъде целунат – но всичко това било за Юда без полза.

“Да не съм аз, Рави?”. Каква безчувственост! Пита тогава, когато сам признава това! И евангелистът, като се очудва на дързостта му, споменава за това. Какво отговорил най-кроткият и незлоблив Иисус? “Ти каза”. Макар Той да би могъл да каже: “О, отвратителни и нечисти човече, който толкова време се готвиш да извършиш зло, който се отдалечи и сключи сатанински договор, койте се съгласи да вземеш сребро и който си изобличен от Мен – имаш смелостта още и да питаш? Но Христос не казал нищо подобно. А само: “Ти каза”, и с това ни показа начин и правило на търпение.

Защо Иисус извършил това тайнство по време на пасхата? За да разбереш от всичко, че Той е законодателят на Стария Завет и че написаното в този завет служи за предобраз на новозаветните събития.  Затова Христос заедно с образа полага и самата истина. Вечерта служила като знак на пълнотата на времената и на това, че делата идвали към края. … Ето защо Христос установил тайнството не по-рано, а тогава, когато трябвало вече да се премахне предписаното от закона. Той премахва най-главния празник на юдеите, като ги приканва към друга, страшна вечеря и казва: “вземете, яжте, това е Моето тяло, което за мнозина е преломявано”.

След като установил тайнството, Христос казал: “Няма да пия от този лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия в царството на Отца Си”. Тъй като Той разговарял с учениците за страданието и кръста, сега отново им говори за възкресението, напомня им за царството, като нарича така Своето възкресение. А защо Той пил след възкресението Си? Затова, за да не би грубите хора да счетат възкресението Му за призрачно. Затова именно и апостолите уверявали във възкресението с думите: “които ядохме и пихме с Него” (Деян. 10:41).

А какво значи думата “нов”? Нов, тоест, по необикновен начин, не в тялото, подхвърлено на страдание, но в тяло безсмъртно, нетленно и нямащо нужда от храна. След възкресението Си Христос ял и пил не по силата на необходимостта – тогава Неговото тяло не се нуждаело вече от това – а за уверяване във възкресението.

Затова и евангелистът не каза само, че плака, а че “плака горко”. (Мат. 26:75) И никое слово, казва, не ще може да опише каква бе силата на ония сълзи, но само онова, що по-сетне стана, го показва ясно. След онова тежко прегрешение – защото няма друго зло, равно на това да се отречеш от Господа, – все пак Бог му възвърна отново предишната чест и му повери грижата за вселенската Църква, а което е най-важно от всичко: показа ни, че Петър обича Господа повече от всички апостоли.

Девет слова за покаянието